На 7 юли 1730 г. прочутият френски пират Оливие Левасьор преживява последните си мигове. Неговите престъпления, всявали страх у моряците повече от петнадесет години, най-накрая го застигат.

Наглото плячкосване на великия португалски галеон Nossa Senhora do Cabo запечатва съдбата му. Корабът превозва както епископа на Гоа и вицекраля на Португалия, така и съкровища, които Левасьор отмъква и категорично отказва да предаде след залавянето си.

Вместо това той се хвали, че ги е скрил, подигравайки се както на властите, така и на зяпачите, дошли да наблюдават екзекуцията му.

Мигове преди примката на палача да се стегне около врата му, Левасьор драматично вади огърлица, в която лежи малко парче пергамент с криптограма, даваща улики за местонахождението на съкровището. С предизвикателен вик той го хвърля в тълпата.

Така се слага началото на една легенда, предавана през поколенията от населението на Сейшелите и Ла Реюнион.

Кой е Оливие Левасьор?

Оливие Левасьор е роден в привилегировано буржоазно семейство в Кале през 1688 г. Благодарение на отличното си образование, той има шанса да води уважаван живот на архитект.

Мъжът обаче изоставя подобни перспективи и вместо това се записва като капер (морски пират, упълномощен от дадена държава да напада и ограбва корабите на друга държава, обикновено срещу дял от плячката) за френската корона по време на Войната за испанското наследство (1701–1714).

В това си качество той напада кораби, плаващи под флаговете на Великобритания, Римската империя и Холандия, натрупвайки репутация на дързък и умел пират.

След приключването на войната Левасьор се оказва под наставничеството на английския пират Бенджамин Хорниголд, който усъвършенства неговите лидерски способности и морски умения, разказва Amusing Planet. 

Въпреки плодотворното им партньорство, амбицията на Левасьор го кара да се раздели с Хорниголд в преследване на по-големи богатства. Обикаляйки бразилското крайбрежие и Карибите, заедно с екипажа си той плячкосва множество кораби, натрупвайки зашеметяващо богатство.

Наречен La Buse (Мишеловът) заради бързите си и безмилостни атаки, Левасьор се превръща в страховита фигура сред пиратите.

Той сключва съюзи с други прословути морски грабители, като Самюел Белами, Хенри Дженингс, Хауел Дейвис, Томас Коклин и Едуард Ингланд, като допълнително затвърждава репутацията си на смел и безмилостен противник в открито море.

Съкровището на Nossa Senhora do Cabo

През 1721 г. Левасьор и екипажът му се натъкват на португалския галеон Nossa Senhora do Cabo, известен също като Virgem Do Cabo, хвърлил котва близо до остров Реюнион.

След като преодолява буря, която принуждава екипажа да хвърли всичките 72 оръдия зад борда, за да се предотврати преобръщане на плавателния съд, корабът остава уязвим.

Използвайки възможността, екипажът на Левасьор нахлува на борда, без да изстреля нито един патрон, след което отнася цялата плячка. А тя е истинско съкровище. Сред товара са личните вещи на епископа на Гоа и вицекраля на Португалия.

Описан от историците като „плаваща съкровищница“, трюмовете на галеона са препълнени с кюлчета злато и сребро, има сандъци, пълни със златни гвинеи, диаманти, перли, коприна, произведения на изкуството и религиозни реликви.

Сред тези съкровища блести легендарният Огнен кръст на Гоа — величествено чудо, високо над два метра, изработено от чисто злато и украсено с рубини, сапфири, изумруди и диаманти, създавайки илюзията за вечен пламък.

Плячката е толкова огромна, че пиратите не си правят труда да освободят пътниците на кораба от личните им вещи — отклонение от обичайния им начин на действие.

При разделянето на съкровището всеки пират се оказва неимоверно обогатен - с дял, възлизащ на най-малко 58 хил. евро в златни гвинеи и 42 диаманта всеки.

Левасьор и неговият другар - Джон Тейлър, претендират за лъвския пай от останалото злато, сребро и артефакти, като пиратът иска златния кръст. Той се опитва да се оттегли на Сейшелите, надявайки се да се наслади на богатствата си, но миналото му го застига. Заловен е и осъден на смърт.

В търсене на съкровището

Историята за съкровището на Левасьор и неговия загадъчен шифър се появява за първи път в книгата от 1934 г. Le Flibustier mysterieux: Histoire d'un trésor caché.

Съвременните източници обаче не споменават предполагаемата криптограма на Левасьор, огърлицата или предизвикателното му прокламиране от ешафода. Това кара съвременните историци да отхвърлят легендата като измислица от 20-и век.

Има обаче един човек, който вярва, че тя е истина. Джон Круз-Уилкинс, известен на местните жители на сейшелския остров Махе като „Човека със съкровището“, се опитва да дешифрира пъзела повече от четиридесет години.

Баща му Реджиналд Хърбърт Круз-Уилкинс прави същото в продължение на 27 години - до смъртта си през 1977 г.

Круз-Уилкинс е посветил голяма част от живота си, опитвайки се да декодира криптограмата, използвайки всичко - от гръцки и иврит през астрология, астрономия и митология до окултизъм, за да разбие сложната система.

Събраните от него улики го карат да вярва, че местоположението на съкровището е свързано със сложна загадка, вдъхновена от легендарните 12 подвига на Херкулес.

След много години търсене, той смята, че плячката на пирата е скрита в спиращата дъха живописна местност Бел Омбр на северното крайбрежие на Махе.

Джон претърсва повече от 40 акра в района, изследвайки пукнатини и пещери, намирайки, според него, пиратски маркировки върху скалите. Той открива още кости, оръжия и статуетки.

„Използвах всякакъв вид оборудване: водни помпи, бормашини, ударни чукове, ръчни инструменти, дори багери и взривяване в определени моменти, както и най-новото оборудване за откриване на съкровища от Германия“, разказва той пред BBC.

Днес вярва, че е на сантиметри от съкровището, разположено в пещера, чийто отвор обаче е блокиран от камъни и е достъпен само през подводен тунел. Мъжът смята също така, че хитрият пират е поставил капани.

Земята, на която Джон се опитва да копае, принадлежи на правителството и той се нуждае от лиценз, за да продължи търсенето. Получаването на това жизненоважно разрешително обаче идва на огромна цена - 250 000 рупии – значително финансово предизвикателство за Джон.

Мъжът вече е инвестирал значително време и усилия в подготовката на мястото за разкопки. От ремонт на каменни стени до изграждане на пешеходни пътеки за достъп до оборудването, той щателно е положил основите на своето начинание. Но без лиценз работата му не може да започне.

Надеждите му почиват върху щедростта на заможен благодетел, който споделя вярата му в легитимността на легендата.

С тази финансова подкрепа Джон остава оптимист, че ще осигури средства за лиценза и най-накрая ще започне разкопките, които може да разкрият отдавна изгубеното съкровище на Оливие Левасьор.