• Мащабно изследване на БАСКОМ показва, че 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект за учебни цели, като повечето се самообучават.
  • Според министъра на образованието проф. Георги Вълчев, учителите ще имат ключова роля в процеса на интеграция, а задачата на системата е да създаде ясни правила и подкрепа за отговорното използване на новите технологии.

Учителите ще поемат водеща роля при въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в учебния процес, но образователната система трябва да създаде ясни правила и необходимата подкрепа. Целта е новите технологии да се използват отговорно и в полза на учениците.

Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на представянето на изследване за готовността за интеграция на ИИ в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

„Темата за модернизацията на българското образование минава през използването на съвременните технологии“, каза проф. Вълчев. Той посочи, че внедряването на изкуствения интелект в образователната система е необходимо да се осъществи с широк обществен консенсус.

„Както и в миналото, когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. Когато една система е изпълнена със страх, тя е тревожна и резултатите не са добри. Затова трябва да намерим верния път с помощта на изследвания като днешното и на дискусиите, които ще проведем“.

Какво сочат резултатите от проучването?

Данните от изследването показват, че близо 95% от учениците вече използват изкуствен интелект за учебни цели, като близо половината от тях го правят интензивно – всеки ден или няколко пъти седмично.

Един от важните изводи в него е, че българските училища не започват от нулата. В системата вече има натрупан опит, желание за експериментиране и редица добри практики, но отделните училища напредват с различна скорост и имат различни възможности.

Изследването показва, че технологията се е превърнала в част от ежедневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, докато 6.5% посочват училището като мястото, където са придобили тези умения.

Това означава, че реалното използване на ИИ изпреварва формалното обучение и поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.

Учителите имат базова грамотност за ИИ, става ясно от данните. При педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими.

Най-често ИИ се ползва при подготовката, особено за планиране на уроци и създаване на задачи. Методическото му внедряване в реалния учебен процес обаче остава ограничено. Анализът отчита разлика от 0.58 пункта между високата теоретична подготовка на учителите (4.20) и реалното прилагане на изкуствен интелект в учебния процес (3.62).

От това може да се направи извод, че училищата имат нужда от повече практически капацитет – методическа подкрепа, ясни процедури и хора, които да подпомагат процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, така че добрите практики да се превърнат в част от ежедневната работа на училището.

Проучването обхваща 10 038 ученици, 1767 учители и 210 директори от 63 училища в цялата страна. Резултатите от него ще послужат за диагностика и ще подпомогнат вече стартиралия процес по създаване на ясни правила за използване на изкуствения интелект, за защита на личните данни, за преодоляване на различията в достъпа до технологии между отделните училища и за развитие на нови модели на преподаване и оценяване.

Представяне на изследването за готовността за интеграция на ИИ в българските училища, проведено от БАСКОМ; ©МОН
Представяне на изследването за готовността за интеграция на ИИ в българските училища, проведено от БАСКОМ; ©МОН

Насоки за използване на AI, STEM центрове и BgGPT

МОН вече има разработени насоки за използване на изкуствен интелект в образователната система, както и визия за въвеждането му в училищното образование, които очертаха принципите за етично, отговорно и педагогически обосновано използване на тези технологии в училище. Паралелно с това продължава и реализирането на мащабната STEM трансформация в училищата.

Над 2000 училища и центрове за специална образователна подкрепа в страната вече са изградили нови STEM центрове. 28 професионални гимназии в страната са на финалния етап от изграждането на Центрове за високи постижения в професионалното образование, които осигуряват модерно и съвременно оборудване, което да подобрява знанията и уменията на учениците за бъдещата им реализация.

Новите пространства насърчават интердисциплинарното обучение, включително и чрез включването на ИИ, и комплексната подготовка на специалисти за приоритетни сектори на българската икономика.

Важна стъпка е и развитието на българската AI екосистема чрез BgGPT – езиков модел, разработен от INSAIT, обучен на български език и съобразен с терминологията на учебните програми, посочват от образователното министерство.

България вече има и международно признание в тази област. През 2024 г. страната ни постави началото на Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), която събра участници от 32 държави и утвърди страната ни като активен участник в глобалния разговор за развитието и етичното използване на изкуствения интелект.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !