Всичко започва с необичайни твърди петна по гърдите и гърбовете, дланите и стъпалата на хората. При някои има и почерняване на пръстите на краката.

Лекари и изследователи започват да регистрират пациенти в Бангладеш с подобни симптоми през 80-те години на миналия век. Скоро става ясно какво виждат: класически признаци на отравяне с арсен.

По трагична ирония на съдбата, причината е проследена до една иначе изключително успешна програма за обществено здраве.

През 70-те години на миналия век децата в Бангладеш умират масово от болести, като дизентерия и холера, след като пият мръсна вода от реки, езера и потоци.

В отговор правителството на страната, заедно с хуманитарни организации, ръководени от УНИЦЕФ, полагат огромни усилия за използване на по-чиста вода. През следващите две десетилетия са създадени милиони тръбни кладенци - тесни тръби, поставени на относително малка дълбочина в земята.

„В рамките на едно поколение те промениха поведението при приема на вода на цялото население“, казва Сет Фризби, химик и почетен професор в университета Норуич, прекарал десетилетия в изследване на замърсяването с арсен.

Броят на починалите деца намалява значително. През 90-те години на миналия век обаче става ясно, че проектът не е успял да се справи с един огромен и смъртоносен проблем: голяма част от подпочвените води съдържат изключително високи нива на арсен - канцероген, свързан с редица отрицателни въздействия върху здравето.

Здравните експерти го наричат „най-лошото масово отравяне“ на население в историята – с десетки милиони засегнати. Въпреки че правителството, УНИЦЕФ и други агенции се борят със замърсяването, отровните въздействия все още са широко разпространени.

Приблизително 43 000 души умират всяка година от заболявания, свързани с арсена в Бангладеш, сочи проучване, цитирано от CNN.

А в наши дни ситуацията може да се влоши. Нови доказателства сочат, че въздействието на климатичната криза, причинена от човека – включително наводнения и покачване на морското равнище, променя химията на водата под земята и повишава още повече нивата на арсен.

Проблемът се простира далеч отвъд Бангладеш. Все повече изследвания в други страни, включително Съединените щати, предполагат, че глобалното затопляне може да засили проблема със замърсената с арсен вода по света.

„Засяга всеки орган в тялото“

Арсенът се среща естествено в скалите и почвата на земята. Той е много токсичен в своята неорганична форма, открита във високи нива в подпочвените води не само в Бангладеш, но и в страни, като Индия, Китай, Тайван, Виетнам, Аржентина, Чили, Мексико, части от Европа, Австралия и САЩ.

Докато замърсените повърхностни води разболяват бързо хората, арсенът е скрит убиец. Той е безцветен, няма вкус и мирис. Няма начин да се открие без тестване и въздействието му се проявява след много години.

Хроничното излагане на арсен може да се разкрие чрез втвърдената кожа на ръцете и краката, наречена кератоза, появата на пигментирани петна и „болестта на черните крака“ - съдово заболяване, което може да причини гангрена.

Неговите пагубни ефекти увеличават риска от рак на кожата, черния дроб, белия дроб и пикочния мехур, както и от сърдечни заболявания и диабет. Арсенът е свързан и със спонтанни аборти, забавяне в развитието на децата и респираторни заболявания.

„Засяга всеки орган в тялото“, казва Рубхана Ракиб, старши учен в Международния център за изследване на диарийните заболявания в Бангладеш.

Някои експерти предполагат, че мащабът на отравянето в Бангладеш далеч надхвърля този на други по-известни катастрофи, причинени от човека, например ядрената авария в Чернобил.

Но точният брой на смъртните случаи е почти невъзможно да се изчисли, отчасти поради трудностите при разкриването на причините за рака.

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че около 140 милиона души в най-малко 70 страни по света са пили вода, замърсена с арсен в нива, които надвишават препоръчителната граница от 10 микрограма на литър.

В Бангладеш, където правителствените насоки са определени на по-малко строгите 50 микрограма на литър, се смята, че милиони хора са засегнати от проблема.

Огромно изследване на кладенци от Британската геоложка служба, започнало през 1998 г. и обхванало по-голямата част от Бангладеш, установява, че 27% от плитките тръбни кладенци надвишават определения минимум на страната, засягайки около 35 милиона души.

Около 57 милиона души пък са били изложени на нива, по-високи от определението от СЗО 10 микрограма на литър - приблизително 45% от населението.

Фрисби, който прекарва известно време в Бангладеш, изготвяйки карти на наситената с арсен питейна вода, казва, че жертвите са ясни. „Ходил съм в села, в които никой не е над 30 години“, посочва той пред CNN.

Дори по-строгият стандарт за съдържание на арсен, препоръчан от СЗО и приет от страни, като САЩ, не осигурява достатъчна защита, допълва ученият. „Арсенът е адски токсичен. Само защото е на определено ниво, което, според правителството, е безопасно, не означава, че хората няма да умрат“.

Глобалното затопляне може да увеличи рисковете

Залозите стават все по-големи, тъй като хората продължават да изгарят изкопаеми горива, които загряват планетата. Все по-сериозните въздействия на изменението на климата могат да променят химичния състав на подпочвените води, според скорошно проучване, съавтор на което е Фрисби.

Това означава повече проблеми за Бангладеш, който е на фронтовата линия на климатичната криза. Ниско разположена, гъсто населена и с дълга брегова ивица, страната е изправена пред множество заплахи - от покачване на морското равнище до наводнения, като всяка година около 20% от територията й е потопена.

Наводненията могат да попречат на кислорода от атмосферата да проникне в подпочвените води, което пък да увеличи освобождаването на арсен от твърди частици и седименти във водата.

Повишаването на морското равнище представлява друго предизвикателство, причинявайки проникване на солена вода в подземни водоизточници. Това не само прави водата по-солена на вкус, но наличието на сол може да увеличи концентрациите на арсен.

Тези въздействия не се ограничават до Бангладеш, казва Фрисби, „те се случват навсякъде по Земята“.

Повишени нива на арсен са установени и в подземните води в САЩ, където най-малко 43 милиона души разчитат на частни кладенци. За разлика от обществените системи за питейна вода, те не се регулират от Агенцията за опазване на околната среда.

Учените са открили, че нивата на арсен в частните кладенци също могат да бъдат повлияни от изменението на климата - чрез по-тежки наводнения и покачване на морското равнище, но също и от суша.

Проучване в национален мащаб на Геоложката служба на САЩ през 2021 г. установява, че по време на периоди на суша броят на хората, изложени на опасни нива на арсен, се е увеличил с приблизително 54%. Охайо, Мичиган, Индиана, Калифорния и Мейн са най-засегнатите щати.

„Колкото по-дълго един регион е в суша, толкова по-голяма е вероятността да има високо съдържание на арсен“, казва хидрологът Мелиса Ломбард, която е съавтор на изследването.

Доказателствата сочат, че сушата може да промени пътя на водния поток и кислорода и нивата на pH, засягайки количеството арсен, което може да се разтвори във водата.

Въпреки че изменението на климата създава условия за по-чести и по-тежки екстремни метеорологични явления, неговото въздействие върху подземните води е недостатъчно проучено, посочва Ломбард пред CNN.

Дълго наследство

В Бангладеш замърсяването с арсен продължава и може да се влоши. Мохамад Робед Амин от Генералната дирекция на здравните услуги на държавата казва, че арсенът все още е „голям проблем“ в страната и че е регистрирано възобновяване на отравяне с веществото както в съществуващи, така и в нови области.

Въпреки това експертите смятат, че фокусът и действията за разрешаване на проблема са намалели значително. „Арсенът е като мъртъв обект. Хората знаят, че го има, но няма достатъчно действия за справяне с него“, казват учените.

Министерството на общественото здравеопазване - органът, отговорен за доставките на питейна вода в страната, не отговаря на исканията за коментар на CNN.

От УНИЦЕФ посочват, че веднага щом замърсената с арсен вода е разпозната като риск в началото на 90-те години, организацията е „предприела незабавни действия“.

Тя работи с правителството повече от 30 години за тестване и създаване на безопасни кладенци, добавяне на пречиствателни станции и провеждане на образователни програми.

Инженери и учени се опитват да разработят решения на проблема за Бангладеш и в глобален мащаб - от филтърни системи до електрохимични техники за отстраняване на арсен. Но по отношение на тези технологии - поне в Бангладеш, „нищо не работи“, казва местният учен Мохамад Юнус.

Филтрите могат, в крайна сметка, да заменят един проблем с друг, тъй като са склонни на бактериално замърсяване, а по-високотехнологичните решения могат да се окажат твърде скъпи за много бедните селски общности в Бангладеш.

„Решението е изграждането на дълбоки тръбни кладенци“, казва Юнус. Концентрациите на арсен са по-ниски при по-дълбоките сондажи.

Правителството на Бангладеш вече не прави плитки тръбни кладенци, посочва ученият, но много от тях са частни, тъй като по-дълбокото сондиране е по-скъпо и отнема много време.

Мария Аргос, доцент по епидемиология в Университета на Илинойс в Чикаго, е част от проект, започнал през 2000 г., в рамките на който са тествани хиляди кладенци в Бангладеш. На всеки от тях е поставена табела, която указва дали нивата на арсен се считат за безопасни.

„Регистрирахме намаляване на експозицията на хората с арсен“, казва Аргос пред CNN. „Но цикълът продължава, защото сега се създават нови кладенци.“ Когато екипът посещава страната отново около 15 години по-късно, има 14 000 непроверени кладенци, обслужващи същия регион.

Тъй като изменението на климата продължава да подхранва екстремните метеорологични условия, ще има „множество пътища с потенциал да променят химията на подземните води“, казва Аргос.

А арсенът оставя дълго наследство.

В Чили повече от 250 000 души са изложени на замърсена с арсен вода в продължение на 12 години, докато не е създадена пречиствателна станция. Дори 40 години по-късно учените установяват, че рисковете от рак на белия дроб и пикочния мехур остават много високи в общността.

Фрисби посочва, че тръбните кладенци съществуват от малко повече от 150 години, а населението, което пие дълбока подпочвена вода, е сравнително нов феномен. „Всички ние сме част от този експеримент“, казва той.

Тъй като хората продължават да изгарят изкопаеми горива и да затоплят света, това може да промени параметрите на този експеримент с катастрофален ефект.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !