Между 300 и 400 хиляди души, живеещи на 50% от територията на България, осъзнават остро значението на водата, защото прекарват летата си „на туби и бутилки“.

В същото време, изкуственият интелект (AI) използва между 1 и 3 литра вода за една команда (промпт), което означава, че в някои български села се къпят с вода, равна на един „промпт“.

Това заяви Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация BCause, по време на участието си във форума Darik Business Radar 2026 – Investing in our future. Според нея проблемът не е в липсата на вода в страната, а в остарялата инфраструктура и огромните загуби по трасето.

„Забравили сме ситуацията във всичките тези населени места, които – особено лятото, са под режим. Те имат стари тръби, които са полагани 60-те, 70-те години на миналия век. Има и други проблеми – освен че са спукани, те вече са и за подмяна, като огромните загуби на вода не се дължат на това, че в България я няма“.

DBR

Проблемът с водата: Забравените райони на България

В страната има много вода и подпочвените води са подходящи за питейни нужди, но съществуват множество места, за които сме забравили да се грижим, подчерта Елица Баракова. Тя припомни, че в планинските райони първите тръби са полагани от самите местни хора.

„Днес имаме държава, министерство, общини, ВиК дружества и се е получило едно отдалечаване. Ние разчитаме на някой, който да свърши тази работа, за която нашите дядовци и прадядовци са се грижили сами“, допълни тя.

Според различни проучвания за дарителството, над една четвърт от населението в България не може да стои безучастно при наличието на проблем и предприема действия. Именно на тези активни граждани разчита и Фондация BCause.

„Капка по капка“: Решение в ръцете на местните общности

За да подпомогне решаването на проблема, Фондация BCause, съвместно с JTI България, стартира програмата „Капка по капка“. Инициативата е насочена към активните хора по места, които страдат от недостига на вода, и е отворена за граждани, неправителствени организации и кметства.

Програмата работи с малки капиталови инвестиции до 30 хиляди евро, като изисква нещо ключово – „заедност“. Когато едно кметство получи финансиране, то осъществява контрол над изпълнението, но проектът е общностен. Вече има примери, в които кметството и гражданска група получават финансиране едновременно и работят по различни части от решението на местния пъзел.

Кандидатурите обикновено идват от населени места с много малко жители – понякога дори под сто души, които целогодишно страдат от липса на вода, посочи Баракова.

„Техният ред никога няма да дойде, тъй като телевизиите ще отидат в Плевен, защото целият град няма вода“.

Как работи програмата и какви са резултатите?

Програмата подкрепя хората, които вече са надигнали глас – пускали са петиции и жалби до местните ВиК дружества, и ги обединява с местните власти за намиране на решения. А решенията са отдавна измислени и често не изискват огромни средства.

Примери за финансирани дейности включват:

  • Подмяна на стари тръбопроводи;
  • Модернизиране на помпени станции със смарт технологии;
  • Частични ремонти и удълбочаване на тръбни кладенци;
  • Изграждане на нов сондаж или включване на нов водоизточник.

Като пример Баракова посочи село, в което кметицата на над 60-годишна възраст е трябвало лично да включва помпата за вода. След реализирането на проект от миналата година, датчици следят нивото на водата и управляват системата дистанционно, предотвратявайки аварии.

През първата година на програмата са подадени над 100 кандидатури, от които са финансирани 28 проекта. Повечето от тях вече са изпълнени. През втората година са кандидатствали 82-ма кандидати с 90 проекта.

Сред одобрените са проекти за селата Игнатовци и Буйновци в община Елена, където живеят съответно 57 и 80 души, както и село близо до Кюстендил, в което има дом за възрастни хора.

DBR

Силата на партньорството и добрите примери

Програмата „Капка по капка“ е финансирана от глобалната програма WASH (Water, Sanitation and Hygiene) на JTI, която обикновено изгражда водопроводи в Африка и Азия. От Фондация BCause са успели да убедят партньорите си, че в европейска държава като България е нужен по-различен подход, фокусиран върху гражданското участие.

Инициативата привлича и експертизата на Българската асоциация по водите като технически партньор, както и на Националното сдружение на общините.

„С малки мерки, без да можем да кажем, че решаваме изцяло един колосален проблем, активните граждани, активните кметове правят нужните стъпчици, за да подобрят качеството на живота на тези хора“, обобщи Баракова.

Тя подчерта, че липсата на вода засяга не само бита, но и местната икономика – мандри, малки ферми, хотели и къщи за гости, които разчитат на туризма.

Една от големите промени досега е, че няколко села в община Ардино вече няма да имат воден режим. Но по-важната промяна е, че хората си връщат вярата, че когато са активни, могат да намерят подкрепа и заедно да променят своето настояще и бъдеще.

Форумът се осъществи с официалната подкрепа на Sofia Airport, JTI, DABOV Specialty Coffee, Neo Ventures, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.