Преди около 74 000 години вулканът Тоба на остров Суматра генерира суперизригване - едно от най-големите в историята на Земята, което вероятно слага началото на огромно смущение в световния климат.

Някои учени подозират, че вулканичната зима в резултат на изригването носи толкова голяма промяна, че унищожава повечето праисторически хора. Тази теория се потвърждава от генетични доказателства, предполагащи рязък спад в човешката популация.

Днес авангардно проучване на археологически обект в Северозападна Етиопия, обитаван някога от древните ни предци, обаче добавя още доказателства към нарастващия набор от факти, които предполагат, че събитието може да не е било толкова апокалиптично.

Новото изследване установява, че хората от Шинфа-Метема 1 са се адаптирали към сухите условия, предизвикани от вулканичното изригване по начин, който вероятно е улеснил основната миграция на човечеството от Африка към останалия свят.

Микроскопични фрагменти от вулканично стъкло, открити заедно с каменни инструменти и животински останки в същия седиментен слой на Шинфа-Метема 1, близо до река Шинфа в Етиопия, показват, че хората са обитавали мястото преди и след изригването на вулкана, разположен на близо 6 500 км.

„Тези фрагменти са по-малки от диаметъра на човешки косъм, но достатъчно големи, за да можем да анализираме химичния им състав“, казва Джон Капелман, професор по антропология и геологични науки в Тексаския университет в Остин и водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature.

Геоложки и молекулярен анализ на събраните на място вкаменелости и артефакти помага на екипа да разбере как хората, обитаващи района, са оцелели – въпреки вероятното изменение на климата, предизвикано от вулканичния катаклизъм.

Рибна диета

За да открият какъв е бил климатът около времето на изригване, Капелман и колегите му анализират кислородни и въглеродни изотопи, вариации на един и същи елемент, от черупки на щраусови яйца и вкаменени зъби на бозайници.

Те хвърлят светлина върху приема на вода и разкриват, че животните са консумирали растения, виреещи в по-сухи условия.

Анализът на флората и фауната на мястото показва изобилие от останки от риба след изригването. Откритието не е изненадващо, като се има предвид колко близо е то до реката, но рибите са рядкост в други обекти от каменната ера от същия период, отбелязват експертите.

Хората започват да увеличават процента на риба в диетата си, когато Тоба изригва. Те ловят и консумират почти четири пъти повече риба, в сравнение с преди изригването, смятат учените.

Вероятната причина за това е по-краткият влажен и по-дълъг сезон, създадени сред изригването на вулкана. По-сухият климат обяснява повишената зависимост от риба: тъй като реката намалява, рибите са в капан във водни дупки или по-плитки води, ставайки по-лесна плячка на ловците.

Син срещу зелен коридор

Богатите на риба водни дупки вероятно създават това, което екипът описва като „син коридор“. Именно по него ранните хора са се преместили на север от Африка, след като изчерпват запасите от риба.

Тази теория противоречи на повечето други модели, които предполагат, че основната миграция на човечеството извън Африка се е състояла по „зелени коридори“ по време на влажни периоди.

„Това изследване демонстрира голямата гъвкавост на популациите на Хомо сапиенс и тяхната способност да се адаптират лесно към всякакъв тип среда, независимо дали е свръхвлажна или свръхсуха, включително по време на катастрофални събития, като хиперизригването на вулкана Тоба“, казва за CNN Лудовик Слимак от Френския национален център за научни изследвания и Университета в Тулуза.

Авторите на проучването са успели да изследват геологията на древното речно корито, което предполага, че реката е течала по-бавно и по-ниско в тази точка, отколкото в настоящето.

Най-старите известни върхове на стрели?

Изследователите откриват останките от няколко малки триъгълни точки, които се нареждат сред най-ранните примери за използване на стрелба с лък. Те дават улики, че обитателите в района може да са използвали лъкове и стрели за риболов и улов на друга по-голяма плячка.

Слимак, който е изследвал подобни точки във Франция, датиращи отпреди 50 000 години, се съгласява с оценката на артефактите.

„Авторите на изследването подчертават много ясни индикатори, които предполагат съществуването на стрелба с лък тук преди 74 000 години“, казва Слимак.

„Следователно имаме всички основания да разглеждаме тези древни представители на Хомо сапиенс като носители на напреднали технологии, до голяма степен освободени от природни и климатични ограничения - решаващи фактори за разбирането на техните по-късни миграции през всички континенти и на всякакви географски ширини,“ допълва експертът.

Древните хора вероятно са напускали Африка многократно, но археолозите и генетиците са съгласни, че най-значимото разселване на Хомо сапиенс, което е довело до това съвременните хора да живеят във всяко кътче на земното кълбо, се е случило преди около 70 000 до 50 000 години.

Новото изследване предлага друг потенциален сценарий за това разселване, като същевременно не изключва предишни теории, казва Крис Стрингър, професор и изследовател на човешката еволюция в Природонаучния музей в Лондон.

„Сигурен съм, че всяко от тези предложения ще подхрани дебат сред съответните специалисти, но мисля, че авторите са дали правдоподобно (макар и не окончателно) обясняние за всеки сценарий, който предлагат“, казва Стрингър.

„Разбира се, новото изследване не означава, че зелените коридори не са били важен канал за напускането на човечеството на Африка, но то добавя надеждни допълнителни възможности по време на по-сухите фази от климата.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !