Археолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път в историята, сочат данните от ново проуване. Това потенциално може да промени начина, по който се съхраняват археологическите останки.
Изследователите са намерили микропластмаси в почвени отлагания на повече от седем метра под земята, депозирани през първи или втори век от н.е. и изкопани през 80-те години на миналия век.
Това посочват от екипа, ръководен от изследователи от университета в Йорк в Обединеното кралство, за CNN. Проучването идентифицира 16 различни типа микропластични полимери в съвременни и архивирани почвени проби, се добавя в изявлението.
Микропластмасите са малки парченца пластмаса, не по-големи от пет милиметра – приблизително с размера на едно сусамово семе. Те се образуват, когато по-големите пластмаси се разграждат - или чрез химическо разграждане, или чрез физическо износване на по-малки парчета.
Те бяха често използвани в някои козметични продукти до около 2020 г., твърдят изследователи, а дебатите за разпространението им в света около нас се увеличиха през последните години.
Съществуват опасения относно въздействието на микропластмасата върху околната среда и човешкото здраве, а това последно проучване предполага, че те биха могли да наложат промяна и в цялата област на археологията.
Въпреки че запазването на археологически останки in situ (от латински, в естествена, оригинална или подходяща позиция) е предпочитаният подход през последните години, новите открития могат да доведат до промяна в него, тъй като замърсяването с микропластмаса може да компрометира научната стойност на останките.
„Това изглежда като важен момент, потвърждаващ, че това, което преди смятахме за девствени археологически находища, узрели за изследване, всъщност е замърсено с пластмаса. Тук се включват и съхранявани проби, взети в края на 80-те години на миналия век,“ посочва професор Джон Скофийлд, който е директор на проучванията в катедрата по археология на университета в Йорк.
„Запознати сме с пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме нашето историческо наследство, включващо токсични елементи. До каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение е това, което ще се опитаме да разберем по-нататък“, допълва експертът.
От своя страна, Дейвид Дженингс, главен изпълнителен директор на York Archaeology, обяснява защо замърсяването с микропластмаса е толкова тревожно.
„Нашите най-добре запазени останки – например находките на викингите в Копъргейт (в град Йорк), са били в постоянна анаеробна влажна среда в продължение на повече от 1000 години, която запазва органичните материали невероятно добре“, казва той в изявлението.
„Наличието на микропластмаси може и ще промени химическия състав на почвата, потенциално внасяйки елементи, които ще доведат до разпадане на органичните останки. Ако случаят е такъв, запазването на археологията in situ може вече да не е подходящо“, допълва още той.
Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Курортен остров, някога дом на страховит пират, се продава за $50 млн.
преди 6 часаКомпютърната мишка става на 43 г. Историята ѝ обаче започва много по-рано
преди 6 часаКакви жилища се търсят в София и Пловдив?
преди 7 часаFitch потвърди рейтинга на България ‘BBB’ с положителна перспектива
преди 7 часаОчакват до 10% ръст на туристите по Северното Черноморие
преди 8 часаКупуваме седем двуетажни влака за над 300 млн. лв.
преди 8 часаПрочети още
Безплатни ваксини срещу коклюш за всички бременни
9meseca.bgЛивърпул продължи с колебанията и в Лондон (ВИДЕО)
dsport.bgКанабисът става легален в Германия
darik.bgАтанас Узунов пред Дарик в ролята на политически арбитър: Моя е отговорността да се получи добър феърплей!
darik.bgНа живо: ЦСКА поведе срещу Левски, "сините" уцелиха греда
dsport.bgПървият човек с мозъчен чип играе игри и може да пише, използвайки само мисълта си
darik.bg