Археолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път в историята, сочат данните от ново проуване. Това потенциално може да промени начина, по който се съхраняват археологическите останки.
Изследователите са намерили микропластмаси в почвени отлагания на повече от седем метра под земята, депозирани през първи или втори век от н.е. и изкопани през 80-те години на миналия век.
Това посочват от екипа, ръководен от изследователи от университета в Йорк в Обединеното кралство, за CNN. Проучването идентифицира 16 различни типа микропластични полимери в съвременни и архивирани почвени проби, се добавя в изявлението.
Микропластмасите са малки парченца пластмаса, не по-големи от пет милиметра – приблизително с размера на едно сусамово семе. Те се образуват, когато по-големите пластмаси се разграждат - или чрез химическо разграждане, или чрез физическо износване на по-малки парчета.
Те бяха често използвани в някои козметични продукти до около 2020 г., твърдят изследователи, а дебатите за разпространението им в света около нас се увеличиха през последните години.
Съществуват опасения относно въздействието на микропластмасата върху околната среда и човешкото здраве, а това последно проучване предполага, че те биха могли да наложат промяна и в цялата област на археологията.
Въпреки че запазването на археологически останки in situ (от латински, в естествена, оригинална или подходяща позиция) е предпочитаният подход през последните години, новите открития могат да доведат до промяна в него, тъй като замърсяването с микропластмаса може да компрометира научната стойност на останките.
„Това изглежда като важен момент, потвърждаващ, че това, което преди смятахме за девствени археологически находища, узрели за изследване, всъщност е замърсено с пластмаса. Тук се включват и съхранявани проби, взети в края на 80-те години на миналия век,“ посочва професор Джон Скофийлд, който е директор на проучванията в катедрата по археология на университета в Йорк.
„Запознати сме с пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме нашето историческо наследство, включващо токсични елементи. До каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение е това, което ще се опитаме да разберем по-нататък“, допълва експертът.
От своя страна, Дейвид Дженингс, главен изпълнителен директор на York Archaeology, обяснява защо замърсяването с микропластмаса е толкова тревожно.
„Нашите най-добре запазени останки – например находките на викингите в Копъргейт (в град Йорк), са били в постоянна анаеробна влажна среда в продължение на повече от 1000 години, която запазва органичните материали невероятно добре“, казва той в изявлението.
„Наличието на микропластмаси може и ще промени химическия състав на почвата, потенциално внасяйки елементи, които ще доведат до разпадане на органичните останки. Ако случаят е такъв, запазването на археологията in situ може вече да не е подходящо“, допълва още той.
Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Бизнес империята на Снуп Дог
преди 5 часаДжоузефин Кохран, която изобрети миялната машина
преди 5 часаЗаради съдържанието на кои химикали най-често забраняват детски стоки?
преди 5 часаAI добавя €500 млрд. към евроикономиките. Кои са най-добрите държави за стартъпи?
преди 6 часаКак работи пазарът на въглеродни квоти?
преди 6 часаNickelodeon открива увеселителен парк в Турция
преди 7 часаПрочети още
Случаите на грип у нас ще започнат да нарастват от декември
darik.bgКак да запазим дрехите си като нови за по-дълго?
darik.bg„Не още“: Марая Кери каза на феновете, че още им е рано за Коледа (ВИДЕО)
darik.bgНа живо: Ботев Враца изравни на Хебър
dsport.bgИлиан Илиев обяви лоша новина: Груев ще отсъства пет месеца
dsport.bgПревръщат стари банкови карти в пейки
9meseca.bgКои са предметите, които създават хаос у дома?
idei.bgХрани, които не трябва да ядете след изтичане на срока на годност
idei.bgКак да намалите конденза у дома
idei.bg