Археолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път в историята, сочат данните от ново проуване. Това потенциално може да промени начина, по който се съхраняват археологическите останки.

Изследователите са намерили микропластмаси в почвени отлагания на повече от седем метра под земята, депозирани през първи или втори век от н.е. и изкопани през 80-те години на миналия век.

Това посочват от екипа, ръководен от изследователи от университета в Йорк в Обединеното кралство, за CNN. Проучването идентифицира 16 различни типа микропластични полимери в съвременни и архивирани почвени проби, се добавя в изявлението.

Микропластмасите са малки парченца пластмаса, не по-големи от пет милиметра – приблизително с размера на едно сусамово семе. Те се образуват, когато по-големите пластмаси се разграждат - или чрез химическо разграждане, или чрез физическо износване на по-малки парчета.

Те бяха често използвани в някои козметични продукти до около 2020 г., твърдят изследователи, а дебатите за разпространението им в света около нас се увеличиха през последните години.

Съществуват опасения относно въздействието на микропластмасата върху околната среда и човешкото здраве, а това последно проучване предполага, че те биха могли да наложат промяна и в цялата област на археологията.

Въпреки че запазването на археологически останки in situ (от латински, в естествена, оригинална или подходяща позиция) е предпочитаният подход през последните години, новите открития могат да доведат до промяна в него, тъй като замърсяването с микропластмаса може да компрометира научната стойност на останките.

„Това изглежда като важен момент, потвърждаващ, че това, което преди смятахме за девствени археологически находища, узрели за изследване, всъщност е замърсено с пластмаса. Тук се включват и съхранявани проби, взети в края на 80-те години на миналия век,“ посочва професор Джон Скофийлд, който е директор на проучванията в катедрата по археология на университета в Йорк.

„Запознати сме с пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме нашето историческо наследство, включващо токсични елементи. До каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение е това, което ще се опитаме да разберем по-нататък“, допълва експертът.

От своя страна, Дейвид Дженингс, главен изпълнителен директор на York Archaeology, обяснява защо замърсяването с микропластмаса е толкова тревожно.

„Нашите най-добре запазени останки – например находките на викингите в Копъргейт (в град Йорк), са били в постоянна анаеробна влажна среда в продължение на повече от 1000 години, която запазва органичните материали невероятно добре“, казва той в изявлението.

„Наличието на микропластмаси може и ще промени химическия състав на почвата, потенциално внасяйки елементи, които ще доведат до разпадане на органичните останки. Ако случаят е такъв, запазването на археологията in situ може вече да не е подходящо“, допълва още той.

Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !