Във фабриката на Siemens Gamesa в Хъл в момента се произвеждат 180 турбинни перки за вятърен парк край бреговете на Абърдийншир в Шотландия.

Всяка от тях е дълга 108 метра, а сърцевината от фибростъкло е покрита с епоксидна смола, балсово дърво и пластмаса, за да се получи точната комбинация от гъвкавост и твърдост.

След като бъдат готови, остриетата ще бъдат натоварени на кораби в устието на река Хъмбър и ще се насочат на север за монтаж.

Водите край източното крайбрежие на Великобритания са осеяни с вятърни паркове, които доставят почти една шеста от електроенергията на страната. Перките на две трети от тези турбини са произведени в Хъл.

Политиците сочат завода на Siemens като модел за подражание и пример за възстановяващата се индустриална мощ на Великобритания. Това обаче е малко вероятно, пише The Economist. 

Великобритания е отворена икономика, базирана на услугите. За разлика от Германия, Южна Корея или някои части на САЩ, тя има малка индустриална тежест. Само 7% от работните места на Острова са в сферата на производство. 

"Политиците мразят да го казват, но Великобритания е суперсила в областта на услугите. Ние няма да се превърнем в Германия“, казва Торстен Бел, ръководител на мозъчния тръст Resolution Foundation и бивш съветник на енергийния министър Ед Милибанд.

По думите му, увеличаването на услугите в градовете от второ ниво е по-правдоподобен план за икономическо съживяване.  

Може ли Великобритания да се превърне в индустриален "шампион" на възобновяемата енергия?

"Зелените" индустрии обаче все още могат да играят голяма роля в подпомагането на Великобритания да намали въглеродните си емисии и в подобряването на перспективите на нейните бивши индустриални центрове.

Страната има някои предимства в производството с висока добавена стойност и иновациите в чисти технологии, според проучване на Анна Валеро от Лондонското училище по икономика. 

Страната има отлични университети и лесен достъп до Северно море. Тя може да се разшири в области, като офшорната вятърна енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид.

Географията на река Хъмбър дава представа за възможностите и препятствията пред подобно начинание. Тя съчетава дълбоководен канал, широк около 14 километра близо до устието, с огромни площи равна земя, идеални за изграждането на фабрики.

През 18-и век естуарът ѝ задвижва разширяването на въглищните находища в Йоркшир, като улеснява превоза на товари по вода. През 20-и век пък се разширява като център за петролната и газовата индустрия в Северно море. 

Заедно с Тийсайд, бреговете на Хъмбър се превръщат в най-индустриално интензивната част на Великобритания. До началото на 80-те години на миналия век в Хъмбърсайд има 1600 фабрики, в които е заета почти една трета от местната работна сила. 

Устието на зелената енергия

Сега Хъмбър се опитва да се превърне в „устието на зелената енергия“. Освен фабриката за перки на Siemens, регионът е привлякъл голяма група зелени проекти.

Гримсби е най-натовареното пристанище за офшорни вятърни услуги в Европа. Датската държавна строителна компания Orsted издига най-големия офшорен вятърен парк в света.

Има планове и за производство на водород от природен газ в Солтенд, а пристанището на Имингам се модернизира, за да позволи износ на водород.

В региона се подготвя и проект за газова електроцентрала, както и такава, работеща с биомаса, като в двата случая планът е уловеният въглерод да бъде върнат обратно под Северно море.

Експертите са на мнение, че има смисъл технологиите за улавяне на въглерод да се развиват в най-мръсния регион на Великобритания. Изграждането на инфраструктурата, необходима за съхранение на водород или изолиране на въглерод, е скъпо, но след като бъде направено, може да привлече повече инвестиции.

Освен това може да помогне за производството на „зелен“ водород, който се произвежда от вода с помощта на електролизатор, захранван от възобновяеми източници.

Бумът на зелената енергия може да създаде и повече работни места в региона. Фабриката за вятърни перки, която правителството привлече през 2016 г. с данъчни облекчения, дава работа на около 1500 души, много от които са завършили близкия технически колеж. 

Една от причините Siemens да избере Хъл е, че градът вече е бил британската столица на производството на каравани, което също е базирано на композитни материали.

Този модел обаче трудно може да се пренесе в цяла Великобритания, пише още The Economist. Само около една пета от стойността на производството на турбините е в лопатките. Двойно повече е в гондолата - централната част, която съдържа цялата електроника.

Siemens прави тези свои компоненти в Куксхафен в Германия. Великобритания трябва да се стреми да привлече инвестиции в края на веригата за доставки с по-висока добавена стойност, казват още икономистите. 

Но регионът на Хъл и устието на река Хъмбър са илюстрация и за трудностите, свързани с тази цел. Градът има добър университет със силни страни в роботиката и производството, но, като много бивши индустриални зони, той се чувства пренебрегнат и откъснат.

През последните 40 години делът на работните места в производството в региона е намалял почти наполовина.  

А за инвеститорите тази изолираност не е голям плюс. Хъмбър трябва да се конкурира за "зелени" инвестиции с Долна Саксония в Германия и Мидтюланд в Дания.

Но, според Андрю Елмс от Siemens Energy, Великобритания има много по-неуредени климатични политики, в сравнение с Дания, Германия или Франция.