Дори и по стандартите на малките гръцки острови, Гавдос е малък.

С население от по-малко от 70 души, на него живеят само две семейства с четири деца. Останалите са “самотни възрастни хора”, казва пред The Guardian кметът Лилиан Стефанаки.

Това е един микросвят, който през зимата се обслужва от едно училище, пекарна, два минимаркета и четири кафенета с таверни.

За реда на отдалечения остров, който е отделен от крайбрежието на Крит от често непредвидимите води на Либийско море, следи Ефсевиос Даскалакис, който през по-голямата част от годината е единственият полицай там.

Напоследък обаче животът на Гавдос не е толкова тих, колкото обикновено. “Преди два уикенда пристигнаха 150 души от Либия с три претъпкани лодки,” казва Стефанаки. “Натоварени сме до краен предел, защото, на първо място, не разполагаме с инфраструктура да ги настаним на Гавдос.”

Разположен в най-южната точка на Европа, която е по-близо до Африка, отколкото до Атина, островът с площ от 27 кв. км се очертава като поредната мишена за трафикантите, които транспортират хора на Запад.

От всички 9 502 мъже, жени и деца, потърсили убежище в Гърция от януари насам, близо 1 186 египтяни, пакистанци и бангладешци са пристигнали с плавателни съдове, които са акостирали “близо до” Крит и Гавдос, според данни на Агенцията за бежанците на ООН.

За същия тримесечен период на миналата година на двата острова не е дошъл нито един бежанец - факт, който поражда опасения за нов маршрут за трафик на хора в Средиземноморието.

“Невероятно е. Само за няколко месеца над 800 души акостираха на нашето крайбрежие в Трипити,” казва Даскалакис, визирайки скалистия нос в най-южната точка на острова.

“Те са предимно млади мъже, които пристигат със силно претоварени лодки, след като са прекарали повече от ден и половина в морето,” допълва полицаят.

Той казва, че те често са изтощени, след като са изминали 180-те километра от пристанищния град Тобрук на източното средиземноморско крайбрежия на Либия.

“Първото нещо, което правят, е да се обадят на спешния телефон 112 и тогава аз бивам известен от централната служба. Няма път, затова трябва да стигна пеша дотам, ако морето е прекалено бурно.

Обикновено на Трипити могат да се видят туристи, защото е най-южната точка на Европа и те обичат да се снимат там,” разказва още той.

До 17 март, когато ЕС сключи споразумение на стойност 7.4 млрд. евро за ограничаване на мигрантските потоци, лодките са идвали бързо и по много. “Имаше по една лодка на всеки два или три дни,” казва Даскалаки.

“Откакто гръцкият премиер и други европейски лидери посетиха Кайро, за да подпишат споразумението, има видимо затишие. Това е облекчение за местните, но никой не знае колко дълго ще продължи,” според мъжа.

Гърция, подобно на Италия, оказа сериозен натиск за споразумението, въпреки вероятността правозащитни организации да отхвърлят сделката с Египет. Броят на хората, пристигнали в Гърция от 1 януари, се е увеличил със 187%, според официалните данни.

“Нито една държава или общност не трябва да бъде оставяна да се справя сама с предизвикателството на потоците от хора,” казва Стела Нану, говорител на подразделението на Агенцията за бежанците на ООН в Атина.

“Техният брой все още е управляем, но е необходима бърза координация, подготвеност и подкрепа от централните гръцки власти и ЕС,” посочва тя.

Гръцкия министър по миграцията Димитрис Кайридис ще посети Гавдос този уикенд, за да гарантира, че островът няма да се превърне в “гореща точка за нередовна миграция”.

В миналото мигрантски лодки само са спирали „по подразбиране“ в Гърция, но сега е ясно, че подходът се е променил и страната се е превърнала в дестинация, казва той пред The Guardian.

Появата на нов мигрантски маршрут в Южна Гърция е не само притеснително, но и изисква да се управлява по подходящия начин и навреме, допълва Кайридис.

“Имаме нужда от съдействието на Египет, защото пристигат основно египтяни. Затова настоявахме за споразумение и за предоставяне на Египет на помощта от ЕС, която заслужава.”