Поне половината от възрастните хора в редица водещи икономики са стресирани относно личните си финанси и казват, че една от основните причини за това е инфлацията.

Значителен брой също така казват, че смятат, че са в по-лошо финансово положение от своите родители и са песимистично настроени относно финансово бъдеще на своите деца, сочи ново международно проучване на SurveyMonkey.

В САЩ, Австралия, Испания и Мексико около 70% от възрастните казват, че са “много или донякъде стресирани” относно парите. Процентът намалява леко до 63% във Великобритания, 57% в Германия, 55% в Швейцария и до близо 50% в Сингапур и Франция.

Във всичките тези страни между половината и две трети от хората казват, че се считат за част от средната класа, с изключение на Великобритания, където този дял е по-малък - 37%.

Въпреки че традиционно се смята, че средната класа е в комфортно финансово състояние, между 45% и 62% от тези, които се определят като част от нея, казват, че „живеят от заплата до заплата“.

Половината от възрастните в Австралия, Германия и Великобритания казват, че са в по-лошо състояние, отколкото преди пет години.

В същото време, сред участвалите в проучването държави, само възрастните в Сингапур и Мексико е по-вероятно да кажат, че са в по-добро финансово състояние от своите родители.

Мнозина посочват инфлацията като източник на финансов стрес, заедно с липсата на спестявания, икономическа нестабилност и повишаващи се лихвени проценти.

Проучването сред 4 342 възрастни е направено през март, а резултатите бяха обявени тази седмица.

“Състоянието на глобалната икономика не е отразено във възприятията на средностатистическия човек. Въпреки представянето на икономиката, като цяло, приблизително половината от възрастните са стресирани относно личните си финанси във всяка от включените в изследването страни по света,” казва Ерик Джонсън, главен изпълнителен директор на SurveyMonkey.

Ръстът на световната икономика се забавя, но повечето развити икономики избегнаха рецесията, която се очакваше на фона на високата инфлация и повишенията на лихвените проценти.

Пазарите на труда се оказаха устойчиви, но редица проучвания свидетелстват за мрачни нагласи сред потребителите, които бяха засегнати сериозно от повишенията на сметките за домакинството и цените на стоките от ежедневието.