Агроволтаиката е привлекателна концепция, защото на пръв поглед решава едновременно два проблема с използването на земята. Когато соларни панели и земеделски култури се разположат на една и съща площ, конфликтът между производството на храна и електроенергия изглежда решен. Фермата продължава да произвежда, панелите генерират ток, а проектът може да бъде представен като иновативна стъпка отвъд традиционната соларна централа или конвенционалното земеделие.

Това е привлекателната публична версия на историята, но тя не е достатъчна за вземането на сериозни решения. Истинският тест е дали соларната конструкция върши реална работа за фермата.

Кога сянката от панелите е предимство?

Сянката, хвърляна от соларните панели, има стойност само когато решава реален земеделски проблем. Тя е полезна, ако защитава дадена култура, подпомага отглеждането на животни, допринася за запазването на вода, подобрява качеството на продукцията или заменя съществуваща инфраструктура. В тези случаи тя създава допълнителни приходи за фермера, без земеделието да се превръща просто в декор към енергийния проект.

Обратно, сянката се превръща в разход, когато съществува основно за да оправдае соларния проект върху земеделска земя. Агроволтаиката става наистина полезна, когато земеделската ѝ функция е достатъчно ясна, за да издържи сравнение с по-прости и евтини алтернативи.

Различните лица на агроволтаиката

Важно е да се прави разграничение, защото агроволтаиката често се обсъжда като единен подход, а тя не е. Съществуват напълно различни системи, всяка със своите особености:
Пасищно животновъдство: Овце, които пасат под стандартно монтирани соларни панели.
Защитени култури: Полупрозрачни конструкции над ягодови насаждения или фотоволтаична защита над лозя.
Междуредови инсталации: Вертикални двустранни панели, разположени между редове с култури.
Високи конструкции: Мащабни стоманени конструкции, издигнати над големи земеделски площи.

Тези системи се различават драстично по капиталови разходи, риск за реколтата, достъп на земеделска техника, производство на електроенергия и влияние върху водния баланс.

Успешни модели в практиката

Най-силните примери за агроволтаика се наблюдават там, където соларната конструкция или остава евтина, или решава проблем, който фермата вече има. Пасищата под стандартни соларни панели са най-лесният за мащабиране модел, защото не изискват сложна земеделска архитектура. Овцете поддържат растителността, което намалява разходите за косене, а животновъдите могат да получават допълнителни доходи.

По-ценните защитени култури като овощни градини, лозя и ягодоплодни са интересни по друга причина. Те вече се сблъскват с проблеми като слънчеви изгаряния, градушки и нужда от подпорни конструкции. Ако фотоволтаичните панели заменят или допълнят нещо, което фермерът така или иначе трябва да купува (например мрежи за засенчване), икономическата логика става много по-силна.

В горещите райони с недостиг на вода има трета логика. Пълното слънцегреене не винаги е полезно, когато топлината и сухият въздух ограничават производството. Частичната сянка може да намали стреса върху растенията и да запази пазарното качество на продукцията, особено ако фермата има дневно потребление на ток за напояване, охлаждане или опаковане.

Предизвикателства и бизнес логика

Зоната на предпазливост са високите конструкции над традиционни едногодишни култури като зърнените. Макар технически да са възможни, проблемът при тях е бизнес моделът. Тези култури често имат по-ниска стойност на хектар, нуждаят се от много светлина, а големите машини изискват конструкциите да бъдат по-високи и съответно по-скъпи.

Често срещана грешка е и сляпото уповаване на показателя Land Equivalent Ratio (LER), който измерва комбинираната продуктивност на земята. Един проект може да има висок LER, но въпреки това значително да намали земеделското производство. Това е приемливо само ако печалбата от електроенергията и другите ползи са ясни и компенсират загубите.

Агроволтаиката не трябва да се сравнява само с ферма без соларна енергия. Реалната алтернатива е електрифицирана ферма, която използва покриви, стандартни наземни инсталации в края на полето и вече съществуваща инфраструктура. Ако същото количество ток може да се произведе по-евтино от покрива на хамбара, агроволтаичната система трябва да докаже своята допълнителна стойност чрез конкретни земеделски ползи.

Бъдещето на агроволтаиката: Отвъд пилотните проекти

Публичният разговор за агроволтаиката трябва да узрее. Вече е ясно, че растения и соларни панели могат да съществуват заедно. Истинските доказателства сега трябва да бъдат специфични за всяка култура, климат и конфигурация: реални добиви, качество на продукцията, използване на вода, цена на конструкцията и икономика за фермера.

Слабите проекти следват общ модел: земеделските доказателства са ограничени, а стойността на електроенергията върши по-голямата част от икономическата работа. Земеделската история се използва за повече доверие, отколкото реалните данни позволяват.

В крайна сметка агроволтаиката не е универсално решение на конфликта за земята. Тя е набор от различни конфигурации, някои от които постепенно се доказват като практични системи за производство на храна и енергия. Най-добрите проекти ще бъдат тези, които фермерите искат да повторят, защото панелите правят повече от това просто да хвърлят сянка.

Статията е базирана на анализ от CleanTechnica.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google