Какво представлява дъмпингът?

Дъмпингът представлява износ на стоки на цени, по-ниски от тези на вътрешния пазар.
Разберете защо страни и компании прибягват до тази стратегия, какви са рисковете за местните производители и какви мерки се предприемат срещу нея в международната търговия.

Дъмпингът е, когато страна или компания изнася продукт на по-ниска цена, отколкото той се продава на местния пазар. В контекста на международната търговия, дъмпингът често е считан за несправедлива стратегия за ценообразуване.

Тъй като той обикновено включва значителни износни количества от даден продукт, той често заплашва финансовата жизнеспособност на производителя на продукта или на производителя в страната, която го внася.

Дъмпингът е считан за форма на ценова дискриминация. Той е налице, когато производител понижи цената на продукт, който влиза на чужд пазар до ниво, което е под цената, плащана от местните потребители в страната на произход на продукта.

Практиката е считана за целенасочена, а целта е да се постигне конкурентно предимство на внасящия пазар.

Какво представлява т. нар. carry trade?

Предимства и недостатъци на дъмпинга

Основното предимство на дъмпинга е способността за проникване на пазар с цени на продукти, които често са считани за несправедливи. Страната износител може да предложи на производителя субсидия, за да компенсира загубите, понесени когато производителите продават под себестойността на производство.

Един от най-големите недостатъци на дъмпинга е, че с времето субсидиите могат да станат прекалено скъпи, за да бъдат устойчиви.

В допълнение, търговските партньори, които искат да ограничат този тип пазарна дейност, може да увеличат ограниченията върху дадена стока, което пък да доведе до ръст на разходите за износ за засегнатата страна или ограничения в количествата, които дадена страна може да внася.

Международните нагласи спрямо дъмпинга

Въпреки че Световната търговска организация (СТО) се въздържа от изказването на позиция за това дали това е несправедлива конкурентна практика, повечето нации не подкрепят дъмпинга.

Дъмпингът е законен съгласно разпоредбите на СТО, освен ако чужда страна не може надеждно да докаже отрицателното въздействие, което фирмата износител е оказала върху нейните местни производители.

За да противодействат на дъмпинга и да защитят своите местни индустрии от хищническо ценообразуване, повечето държави използва мита и квоти. Дъмпингът също така е забранен, когато причинява "съществено забавяне" при установяването на индустрия на местния пазар.

Повечето търговски споразумения включват ограничения за дъмпингова търговия. Нарушенията на тези споразумения обаче може да са трудни за доказване, а пълното им прилагане може да е прекалено скъпо.

Ако две държави нямат сключено търговско споразумение, тогава няма конкретна забрана за търговски дъмпинг между тях.

Пример за дъмпинг в реалната търговия

През януари 2017 г. Международната търговска асоциация (ITA) реши, че наложените предната година антидъмпингови мита върху текстилни продукти от силициев диоксид от Китай ще останат в сила въз основа на разследване, което е показало, че продуктите от силициев диоксид от Китай се продават на цени по-ниски от справедливата им стойност в САЩ.

Решението на ITA беше базирано на факта, че има голяма вероятност дъмпингът да се повтори, ако митото бъде премахнато.

Лоши последици от дъмпинга?

Дъмпингът може да бъде пагубен в много аспекти. Най-очевидният е, че тази практика може да доведе до наводняването на чужд пазар с вносни стоки.

Това може да навреди на местни и съществуващи производители и дори да ги доведе до фалит. От политическа гледна точка, дъмпингът може също така да наруши взаимоотношенията между държавите.

Защо компаниите прибягват до дъмпинг?

Компаниите могат да бъдат подтикнати да участват в дъмпингови практики по редица причини. Най-вече това им позволява да установят присъствие на нови чуждестранни пазари.

Ако се прилага в по-продължителен период от време, дъмпингът може, в крайна сметка, да прогони конкуренцията, което пък да позволи на дадена компания да установи монопол върху стока или услуга.