• България отчита рекорден скок от 166% в разходите за жилищно строителство за последното десетилетие, което я поставя на първо място в Европейския съюз.
  • Данни на Евростат показват, че средното поскъпване за ЕС е едва 48.2%.
  • В същото време страната изостава значително по ключови показатели като иновации, развойна дейност и внедряване на изкуствен интелект.

България е лидер в Европейския съюз по най-голямо повишение на цените за строителство на нови жилищни сгради в периода 2015 и 2025 г.

Строителните разходи в страната скачат със 166.1% през последните 10 години, като това е най-голямото увеличение сред всички страни членки, сочат данни на Евростат.

След нас най-голям ръст на строителните разходи за периода е отчетен в Унгария и Румъния - 155.4% и 130.7%, респективно. Средното повишение за ЕС е 48.2%, докато най-малко нарастване е отчетено в  Италия  (+17.0%) и Гърция (+17.3%).

Голяма част от това увеличение е от последните години на този 10-годишен период с годишни покачвания през 2021 г. (+5.8%), 2022 г. (+12.2%) и 2023 г. (с 6.9%). Темповете на растеж са били по-слаби през 2024 г. (+2.3%) и 2025 г. (+1.3%).

Данните са част от индекса на цените на производител в строителството на нови жилищни сгради, които не включват сградите за общностно ползване и измерва цените, които клиентите плащат на изпълнителите.

Тези данните пък са част от доклада „Ключови показатели за европейския бизнес 2026 г.“

Иновации

Сред същия доклад, сред страните от ЕС, предприятията в Швеция, Белгия, Дания, Ирландия, Австрия, Германия, Финландия и Нидерландия са регистрирали най-високите разходи за научноизследователска и развойна на глава от населението през 2024 г.

Това съотношение е най-високо в Швеция (1 381 евро на глава от населението). В същото време сумата е под 200 евро на глава от населението в 9 страни от ЕС - най-ниските съотношения се наблюдават в Румъния, Латвия и България.

Като цяло, разходите на бизнес предприятията за научноизследователска и развойна дейност в ЕС са били средно 597 евро на глава от населението.

По отношение на иновациите, в периода 2020 - 2022 г. най-голям дял на новаторите сред предприятията, класифицирани в рамките на основните иновационни услуги, е отчетен в Белгия (67.6%) и Гърция (66.2%). В повечето други страни от ЕС дяловете варират между 30.8% и 60. 0%,

Румъния и България са на дъното с 9.3% и 19.6%, респективно.

Иновации за намаляване на потреблението на енергия

Също в периода 2020 – 2022 г., 43% от предприятията в Нидерландия са въвели иновации за намаляване на потреблението на енергия или въглеродния си отпечатък, като това е най-големият дял сред страните от ЕС. След Нидерландия се нареждат Швеция (35,6%), Естония (30.6%) и Словения (29.0%).

На противоположния полюс са 4 страни от ЕС, където този дял е по-малък от 10.0%: Кипър (3.8%), Полша (6.6%), Дания (7.3%) и България (8.6%).

Между 2020 и 2022 г. 32.4% от предприятията в Швеция са въвели иновации, които са намалили потреблението на енергия или CO2 отпечатъка на крайните потребители по време на потреблението или използването на даден продукт. Следващите по големина дялове са регистрирани в Нидерландия (32.2%) и Естония (29.8%).

В същото време най-малките дялове в ЕС са отчетени в Кипър (2.6%), България (7.5%), Дания (8.4%) и Полша (8.6%).

Използване на изкуствен интелект

През 2025 г. 20.0% от предприятията в ЕС са съобщили, че използват технологии с изкуствен интелект. Този дял е бил 55,0% сред големите предприятия в сравнение с 18,9% сред малките и средните предприятия.

Над три четвърти (79.4%) от големите предприятия във Финландия са съобщили, че използват технологии с изкуствен интелект. Следващите по големина дялове са отчетени в Белгия (76.4%) и Дания (74. 5%).

Най-малкият дял сред големите предприятия е регистриран в Румъния (20.8%) и България (26.2%).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google