• Севтополис - столицата на тракийския цар Севт III, е единственият изцяло проучен тракийски град в България, който днес се намира на дъното на язовир „Копринка“.
  • Наричан „българската Атлантида“, той е открит през 1948 г. и разкрива уникални сведения за градоустройството, културата и бита на одрисите през елинистическата епоха.
  • Въпреки историческата си стойност, градът е потопен, но остава един от най-значимите археологически обекти в Европа.

Севтополис, често наричан „българската Атлантида“, е древен тракийски град, основан от цар Севт III в края на IV век пр.н.е. и столица на Одриското царство от 320 г. пр.н.е.

Развалините му днес лежат на дъното на язовир „Копринка“ край Казанлък, но историята му продължава да вълнува археолози и историци.

Преди откриването му се е смятало, че траките са живели предимно в неукрепени селища, но Севтополис доказва, че те са изграждали добре планирани градове по елинистически модел.

Откриване и проучване на потопения град

Развалините на Севтополис са открити случайно през 1948 г. по време на строителството на тогавашния язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Това поставя началото на мащабни спасителни археологически разкопки, продължили седем години – от 1948 до 1955 г.

Екипът, ръководен от проф. Димитър П. Димитров от Националния археологически институт към БАН, успява да проучи изцяло руините на града и три големи могили от неговия некропол.

Въпреки огромната историческа стойност на находките, държавното ръководство взема решение строежът на язовира да продължи. Така един древен град, жертва на модернизацията, остава завинаги под вода, превръщайки се в един от най-значимите, но недостъпни паметници на тракийската цивилизация.

Градоустройство и архитектура на столицата

Севтополис е изграден по предварително изработен план, следвайки принципите на т.нар. Хиподамова система, характерна за елинистическите градове. Разположен на малък полуостров на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), градът е бил естествено защитен от три страни.

Основни характеристики:
Крепостна стена: Дълга 890 метра и дебела около 2 метра, тя е обхващала площ от 50 декара и е имала формата на неправилен петоъгълник, подсилен с правоъгълни кули и бастиони.
Улична мрежа: Две главни улици, широки около 6 метра, са започвали от северозападната и югозападната порти и са се пресичали в центъра на града.
Агора: В центъра се е намирал обширен градски площад (агора), където е бил разположен олтар, посветен на бог Дионис.
Канализация: Градът е разполагал с добре изградена водоснабдителна (кладенци) и канализационна мрежа, която е отвеждала отпадъчните води към реката.

В най-високата северна част на града се е намирала цитадела – укрепен дворец, който е служел за резиденция на Севт III. Сградата е била пищно украсена с полихромни мазилки и е съчетавала елинистични архитектурни елементи с типично тракийски, като големи огнища-олтари. В двореца е открито и светилище на Великите самотракийски богове – Кабирите.

Жилищните сгради са били просторни, с много помещения, предимно от пастаден тип (с вътрешен двор). Характерна тяхна особеност са глинобитните домашни огнища-олтари, наречени „есхари“, които са били богато украсени.

Древният тракийски град Севтополис; ©Исторически музей "Искра" - Казанлък
Древният тракийски град Севтополис; ©Исторически музей "Искра" - Казанлък

Ключови находки и историческо значение

Една от най-важните находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през 1953 г. в двореца. Изсечен на мраморна плоча на старогръцки език, той представлява клетвен договор между Береника (вероятно съпруга на Севт III) и нейните синове относно собствеността на мъж на име Епимен.

Надписът е изключително ценен, защото споменава името на града, както и съществуването на храмове на Дионис и Великите самотракийски богове.

„...Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара...“

Проучванията на некропола разкриват богати погребения на тракийската аристокрация. Открити са тухлени куполни гробници, подобни на Казанлъшката, в които са намерени скъпи дарове – златни накити, позлатени съдове, оръжия и монети. Тези гробници са сред първите архитектурни паметници в Тракия, изградени с тухли.

Откритите над 1000 монети, от които около 800 са сечени от самия Севт III, свидетелстват за икономическия разцвет на държавата му. Намерени са и множество предмети от внос – чернофирнисова атическа керамика, амфори от Тасос, Родос и Хиос, и луксозни теракотени статуетки, които доказват активните търговски връзки с елинския свят.

Амбициозният проект на архитект Жеко Тилев за разкриване и възстановяване на Севтополис; ©Исторически музей "Искра" - Казанлък
Амбициозният проект на архитект Жеко Тилев за разкриване и възстановяване на Севтополис; ©Исторически музей "Искра" - Казанлък

Краят на Севтополис и неговото наследство

Животът в Севтополис продължава около 80 години. Градът е превзет, опожарен и разрушен при вражеско нападение в средата на III в. пр.н.е., за което свидетелстват откритите каменни гюлета от стенобойни машини. Малко след това прииждане на река Тонзос засипва руините с пясък и чакъл, които ги консервират до откриването им хилядолетия по-късно.

През 2005 г. архитект Жеко Тилев предлага амбициозен проект за разкриване и възстановяване на Севтополис чрез изграждане на кръгла язовирна стена около него.

Идеята е градът да бъде превърнат в световна туристическа дестинация под егидата на ЮНЕСКО, но проектът на стойност минимум 50 милиона евро все още не е реализиран.

Днес наследството на Севтополис живее чрез научните публикации и дори в името на връх на остров Гринуич в Антарктика, наречен в негова чест.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !