Българската отбранителна индустрия осигурява над 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2024 г. и бележи многократен ръст на износа.

Това обяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в предаването „120 минути“ по bTV, като подчерта ключовата роля на сектора за икономиката на България.

Рекорден ръст на износа и приходите

По думите на министър Дилов, износът на продукти от отбранителната индустрия е нараснал драстично – от 650 млн. евро през 2021 г. до 2.8 млрд. евро през 2024 г. За периода 2022–2024 г. общите приходи от износ на продукция, свързана с отбраната, възлизат на внушителните 13 млрд. лева.

Основна причина за този скок е войната между Русия и Украйна, която е провокирала огромно търсене на снаряди от съветски тип. Това е превърнало България в основен доставчик на този вид въоръжение.

В сектора вече са заети над 70 000 души, като тенденцията е броят им да продължи да се увеличава.

Ключови икономически показатели за сектора:

  • Принос към БВП: над 4% за 2024 г.
  • Ръст на износа: от 650 млн. евро (2021 г.) до 2.8 млрд. евро (2024 г.)
  • Приходи от износ (2022-2024 г.): 13 млрд. лева
  • Заети в сектора: над 70 000 души

ВМЗ-Сопот: Ръст на приходи и заетост

Държавният оръжеен завод ВМЗ-Сопот е един от най-ярките примери за подема в сектора. Според данните, изнесени от Петър Дилов, се очаква приходите на предприятието да надхвърлят 1 млрд. лева през настоящата 2025 г. За сравнение, преди войната, през 2021 г., те са били едва 191 млн. лева.

Във ВМЗ-Сопот работят над 5000 души, като само за последната година са били наети нови 350 служители. По данни на Министерството на икономиката и индустрията средната брутна заплата в оръжейния завод е достигнала 2500 лева.

Стратегическо партньорство с Rheinmetall

Бъдещето на българската отбранителна индустрия е свързано и с навлизането в нови пазари и производства.

Договореното съвместно предприятие с германската компания „Райнметал“ предвижда изграждането на два нови завода у нас. Според министър Дилов, това ще позволи на България да се интегрира във веригите на доставка на държавите от НАТО.

За обезпечаването на новите работни места вече се работи активно.

„Има сключени договори за дуално обучение както с Техническия университет в София, така и с филиала му в Пловдив. Важно е да обезпечим препитанието в региона, очакваме да бъдат привлечени и хора от различни региони“.

Проектът с „Райнметал“ включва изграждането на завод за артилерийски снаряди по стандартите на НАТО и втори – за производство на барут. Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, също в предаването „120 минути“ по bTV, подчерта стратегическото значение на тази инвестиция.

„За целите на въоръжените сили и военната индустрия взривните вещества са много ценен ресурс и е много важно на наша територия, на територията на България ние да имаме капацитет, да имаме способност да произвеждаме, а не да внасяме“.

Той допълни, че ако страната изпадне в „кинетичен сблъсък“, не може да чака доставки на барут от Африка или Азия.

Бъдещи инвестиции и предизвикателства

Томислав Дончев изрази надежда, че успешната реализация на проектите с „Райнметал“ ще отвори вратата за още по-високотехнологични инвестиции от германския гигант, който произвежда също военна техника, камиони, радари и други сложни системи.

„Аз бих се радвал да имаме инвестиция на много по-високотехнологично ниво, която да гарантира много по-висока добавена стойност“.

Въпреки позитивните тенденции, Дончев обърна внимание и на сериозен проблем – липсата на работна ръка в българската индустрия като цяло. Той припомни, че индустриалният сектор формира 28% от икономиката на страната, което е повече от земеделието и туризма, взети заедно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google