Технологиите променят банковия бизнес, но трябва да си зададем въпроса дали потребителят е готов за това. Това коментира в ефира на Дарик радио Десислава Калинкова, ръководител "Управление на дигитални продукти и услуги" в ПроКредит Банк. 

По думите ѝ, в България около 30% от хората използват активно с дигитални финансови приложения, като по този показател изоставаме значително от повечето европейски държави. У нас този дял включва основно по-младите хора, но нещата постепенно се променят и дигитализацията започва да обхваща все по-широк кръг от потребители. 

"Една от причините е, че у нас около 75% от населението има достъп до интернет, докато в Западна Европа и САЩ този дял е около 90%. Това е едно от обясненията за ниското проникване на дигиталното банкиране. Освен това българите са по-консервативни и нямат голямо доверие на новите технологии", заяви още Калинкова. 

Според нея, основните банкови услуги, като разплащанията и кредитирането, са по-напред в процеса на дигитализация у нас, но това, което липсва, е достъпът до инвестиции, индивидуалните консултации и други аспекти от финансовата дейност, при които този процес все още е в начален етап. 

Сигурна ли е дигиталната среда? 

Според Десислава Калинкова, банките предлагат високо ниво на киберзащита на своите клиенти, но, за съжаление, нивото на информираност по тези въпроси не е достатъчно високо. 

"Технологиите всъщност увеличават сигурността на парите Ви, а не я компрометират. Банките предлагат две нива на защита - едното е за техните вътрешни системи, в които се правят огромни инвестиции, поради което и няма голям брой успешни хакерски атаки срещу финансови институции. Затова хакерите се насочват към потребителите, като се опитват да ги атакуват директно", обяснява Калинкова. 

По думите ѝ, банките взимат мерки за директна защита на потребителските сметки, като криптиране на информацията за трансакциите, въвеждане на двуфакторна идентификация, биометрични данни и др. 

Докъде ще стигне дигитализацията? 

Според Десислава Калинкова банковите клонове и директната комуникация с банковите служители няма да изчезне, въпреки активното развитие на дигиталните канали. 

"Най-важното, което се постига с дигитализацията, е бързина, удобство и достъпност на услугата. Но тя засяга базовите операции. Когато имате нужда от консултация и съвет или когато трябва някой да се запознае с вашия конкретен казус, за да ви насочи към най-правилното решение, ролята на банковите служители и ключова", смята Калинкова. 

По думите ѝ, въпреки навлизането на изкуствения интелект в банковата сфера, тази комуникация между служителите и клиентите няма да се промени скоро. 

Как ще изглеждат банковите приложения на бъдещето? 

"Голяма част от банковите приложения вече не са свързани само с предоставяне на плащания и теглене на кредити. Те предлагат широк набор от финансови услуги, включително и на трети страни, които си съдействат с банките. Тази тенденция се наблюдава и в България, макар че у нас тя се случва малко по-бавно", коментира Калинкова. 

Според нея, в бъдаще приложенията ще бъдат мулифункционални и ще предлагат достъп до услуги от целия финансов спектър с едно натискане на бутон или дори с гласови команди. 

Тя каза още, че дигитализацията е необратим процес, защото самият пазар и клиентите изискват бързина, спестяване на време и евтини услуги. А това може да се постигне само с автоматизация на по-голямата част от процесите. 

Освен това финтех компаниите вече предоставят много услуги, които се конкурират директно с банковите. 

"Банките са тежки и силно регулирани институции, но в последните години се вижда огромната промяна, която настъпва в този сектор. Банковите клонове се променят, стават по-приятелски настроени, а много от услугите, като откриване на сметка и теглене на кредит са изцяло дигитализирани и не изискват физическо посещение или комуникация", коментира Десислава Калинкова. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google