Без пътници и без самолети - най-новото и най-скъпо летище в Пакистан е мистерия.

Изцяло финансирано от Китай с 240 млн. долара, никой не може да предположи кога международното летище New Gwadar ще бъде отворено.

Разположено в крайбрежния град Гуадар и завършено през октомври 2024 г., летището е в ярък контраст с бедната, неспокойна югозападна провинция Белуджистан около него.

През последното десетилетие Китай наля пари в Белуджистан и Гуадар като част от многомилиарден проект, който свързва западната му провинция Синдзян с Арабско море, наречен Китайско-пакистански икономически коридор, или CPEC.

Властите го определиха като трансформиращ, но има оскъдни доказателства за промяна в Гуадар. Градът не е свързан с националната мрежа - електричеството идва от съседен Иран или от слънчеви панели - и няма достатъчно чиста вода.

Летище с капацитет от 400 000 пътници не е приоритет за 90 000 местни.

„Това летище не е за Пакистан или Гуадар“, казва Азим Халид, експерт по международни отношения, който специализира във връзките между Пакистан и Китай.

„То е за Китай, така че те да имат сигурен достъп за своите граждани до Гуадар и Белуджистан.“

CPEC катализира продължил десетилетия бунт в богатия на ресурси и стратегически разположен Белуджистан. Сепаратистите, огорчени от държавната експлоатация за сметка на местните жители, се борят за независимост както от пакистанските войски, така и от китайските работници.

Членове на пакистанското етническо малцинство белуджи казват, че са изправени пред дискриминация от правителството и им се отказват възможности, налични другаде в страната - обвинения, които властите отричат.

Пакистан, който иска да защити инвестициите на Китай, засили военния си отпечатък в Гуадар, за да се бори с протестите. Градът е смесица от контролно-пропускателни пунктове, бодлива тел, войски, барикади и наблюдателни кули.

Пътищата се затварят по всяко време, няколко дни в седмицата, за да позволят безопасното преминаване на китайски работници и пакистански ВИП персони.

Офицери от разузнаването наблюдават журналисти, посещаващи Гуадар. Рибният пазар в града се смята за твърде чувствителен за отразяване.

Много местни жители са изтощени. „Никой преди не ме питаше къде отивам, какво правя и как се казвам“, посочва 76-годишният Худа Бакш Хашим, родом от Гуадар.

„Наслаждавахме се на пикници през цялата нощ в планините или селските райони. Сега от нас се иска да докажем самоличността си, кои сме, откъде идваме. Ние сме местни жители. Тези, които питат, трябва да се идентифицират кои са.“

Хашим си припомня времето, в което Гуадар е част от Оман, а не от Пакистан, и е спирка за пътническите кораби, пътуващи към Мумбай. Той разказва:

„Хората не си лягаха гладни и мъжете лесно намираха работа. Винаги имаше нещо за ядене и не липсваше питейна вода“.

Но изворите в Гуадар пресъхват поради суша и неконтролирана експлоатация. Както и работата. Правителството казва, че CPEC е създала около 2000 работни места в района, но не е ясно за кого – за жители на Балух или пакистанци от другаде в страната.

Гуадар - скромен, но очарователен

Гуадар е скромен, но очарователен, храната е отлична, а местните жители са разговорливи и гостоприемни с непознати. Става натоварено по време на официални празници, особено по плажовете.

Все пак има схващане, че дестинацията е опасна или трудна за посещение – има само един търговски маршрут от вътрешното летище на Гуадар, три пъти седмично до най-големия град в страната Карачи, разположен в другия край на пакистанското крайбрежие на Арабско море.

Няма директни полети до столицата на провинция Белуджистан - Куета, или националната столица Исламабад. Живописната крайбрежна магистрала има малко съоръжения.

Откакто бунтът на Балудж избухва за първи път преди пет десетилетия, хиляди са изчезнали в провинцията - всеки, който говори против експлоатацията или потисничеството, може да бъде задържан по подозрения във връзки с въоръжени групи, казват местните.

Хората са на ръба - активисти твърдят, че има насилствени изчезвания и изтезания, което правителството отрича.

Хашим иска CPEC да успее, така че местните жители, особено младите, да намерят работа, надежда и цел. Но това не се случва.

"Когато някой има нещо за ядене, защо би избрал да тръгне по грешния път? Не е хубаво да разстройваш хората."

Войнстващото насилие намаля в Белуджистан след антибунтовническата операция на правителството през 2014 г. и се забави към края на това десетилетие, според Пакистанския институт за изследване на конфликти и сигурност.

Атаките се засилиха след 2021 г. и оттогава непрекъснато нарастват. Войнстващите групи, особено обявената извън закона Армия за освобождение на Белудж, бяха насърчени от пакистанските талибани, които прекратиха примирието с правителството през ноември 2022 г.

Опасения за сигурността забавиха откриването на международното летище. Смяташе се, че планините в района - и близостта им до летището - могат да бъдат идеалната площадка за атака.

Вместо това пакистанският премиер Шехбаз Шариф и неговият китайски колега Ли Цян бяха домакини на виртуална церемония. Встъпителният полет беше забранен за медиите и обществеността.

Абдул Гафур Хот, областен президент на партията Авами в Белуджистан, казва, че нито един жител на Гуадар не е бил нает да работи на летището „дори като пазач“.

През декември Хот организира ежедневни протести срещу условията на живот в Гуадар. Те спряха 47 дни по-късно, след като властите обещаха да изпълнят исканията на местните жители, включително по-добър достъп до електричество и вода. Оттогава не е постигнат напредък в изпълнението на тези искания.

Без местна работна ръка, стоки или услуги не може да има преходна полза от CPEC, смята експертът по международни отношения Халид. Както китайските пари дойдоха в Гуадар, така дойде и мощен апарат за сигурност, който създаде бариери и задълбочи недоверието. Според Халид:

„Пакистанското правителство не желае да даде нищо на хората от Белуджи, а те не желаят да вземат нищо от правителството“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !