На 9 април 1979 г. списание Time излиза със заглавие „Ядрен кошмар“. Един от двата реактора в атомна електроцентрала на остров Три Майл в Пенсилвания претърпява авария, в резултат на която се стига до изтичане на радиоактивен газ в радиус от 10 километра. 

В крайна сметка, инцидентът не води до наранявания и загуба на животи, а вторият безпроблемен реактор на централата продължава да работи чак до 2019 г., когато е затворен не поради опасения за безопасността, а заради конкуренцията от страна на евтиния шистов газ.

Сега остров Три Майл се завръща на ядрената карта, пише The Economist. На 20 септември тази година технологичният гигант Microsoft и енергийната компания Constellation Energy, която извежда от експлоатация ядрения реактор, подписаха споразумение за "съживяването" му. 

Проектът за възстановяване на централата до 2028 г. ще струва около 1.6 милиарда долара. След това Microsoft ще купува от него "зелена" енергия с почти нулев въглероден отпечатък през следващите 20 години. 

Ядрената енергия отново е на мода

След спада през 90-те години на миналия и първото десетилетие на 21-ви век, делът на световната ядрена енергия, генерирана от нови централи, отново нараства.

Въпреки че Съединените щати са дом на 94 конвенционални ядрени реактора, или около една пета от общия брой в света, страната е построила малко през последните десетилетия. 

По света обаче над 60 ядрени реактора в процес на изграждане, най-вече в Китай и Русия, но все повече и на други места.

През юли, например, Чешката република финализира плановете си за ядрен проект на стойност 17 млрд. долара. Нараства и интересът към малките модулни реактори (SMR), които са по-евтини и по-бързи за изграждане. 

И вероятно за ядрената енергия наистина настъпва нова ера, пише още изданието. Търсенето от страна на технологични гиганти, като Microsoft, Amazon и Google, които се надпреварват да намерят достатъчно чиста енергия, за да захранят центровете си за данни, които са в основата на бума на изкуствения интелект, стимулира ядрения "ренесанс". 

Президентът на Microsoft Брад Смит обяснява, че още преди да се появи AI обещанието на неговата компания да премахне повече парникови газове от атмосферата, отколкото е допринесла през цялата си история, е било амбициозно.

Сега, благодарение на новите технологии, той смята, че Microsoft ще консумира пет до шест пъти повече електроенергия до 2030 г., отколкото е очаквал, когато си е поставил целта през 2020 г.

"Ядрената енергия е много подходяща за центрове за данни, защото осигурява надежден източник на чиста енергия денонощно, за разлика от вятъра и слънчевата енергия", коментира пред The Economist Дейвид Виктор от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Огромният мащаб на атомните електроцентрали също ги прави привлекателни. Управлението на AI център за данни може да изисква до един гигават мощност, която може да бъде осигурена от милиони слънчеви панели или от само една атомна електроцентрала.

Къде ще се появят новите АЕЦ? 

За съжаление, в САЩ, Европа и Япония няма много изведени от експлоатация ядрени реактори, които биха били подходящи за обновяване.

Следователно ще трябва да бъдат изградени нови централи, които поглъщат огромни количества капитал и са чувствителни към колебанията на лихвените проценти и забавянията в сроковете за изпълнение. 

Нещо повече - рискът от преразход днес е по-висок, тъй като веригите за доставка и експертизата, необходими за изграждането на ядрена енергия, са "атрофирали" с времето, поне в държавите извън Китай и Русия. 

Пример за това е наскоро отворената ядрена централа Vogtle в Джорджия - първата в Америка от десетилетия. Тя струваше 35 милиарда долара (двойно повече от първоначалната оценка) и беше завършена със седемгодишно закъснение.

Един от начините технологичните гиганти да намалят риска е да привлекат външни инвеститори. Миналия месец Microsoft се обедини с инвестиционния фонд BlackRock и други инвеститори, за да стартира инфраструктурен фонд от 30 милиарда долара, посветен на AI.  

Брад Смит казва, че "огневата мощ" на фонда може да нарасне до 100 милиарда долара с добавянето и на дългов капитал, което ще му позволи да финансира ядрени проекти.

Той също така очаква да се появят три или четири такива фонда, ръководени от други технологични фирми, и предполага, че Microsoft може да участва във всички тях.

В същото време, технологичните титани проявяват нарастващ интерес и към малките модулни реактори. В момента има само два такива в експлоатация - в Китай и Русия.

Но западните производители на енергийно оборудване, като GE Vernova и Rolls Royce, усилено разработват техни модели, както и много други стартиращи фирми. 

TerraPower - стартъп, подкрепен от Бил Гейтс, започна работа по първия си реактор в Уайоминг през август. Oklo - друга стартираща компания, в която като акционер участва Сам Алтман (шефът на OpenAI), възнамерява да изгради няколко малки ядрени централи до 2030 г. 

По-рано тази година тя подписа споразумение за предоставяне на 500 мегавата ядрена мощност на оператора на центрове за данни Equinix.

В САЩ има повече SMR (планирани или в процес на изграждане), отколкото където и да е другаде по света, до голяма степен благодарение на ентусиазма на технологичната индустрия.

Миналия месец софтуерният гигант Oracle разкри плановете си за център за данни с мащаб от един гигават, който да се захранва от три SMR, за които фирмата вече е осигурила разрешителни.

На 3 октомври Сундар Пичай - шефът на Google, потвърди, че неговата фирма също разглежда SMR за захранване на своите центрове за данни.

Верижна реакция

Все пак технологията, върху която са базирани модулните реактори, все още остава недоказана в големи мащаби.

Междувременно, високата и несигурна цена на изграждането на конвенционални ядрени електроцентрали ще продължи да тежи върху растежа на индустрията и надеждите на големите технологични компании да задвижат AI революцията, без да изхвърлят огромни количества въглерод в атмосферата. 

Крис Уомак, изпълнителен директор на Southern Company, която притежава ядрената централа в Джорджия, смята, че обществената подкрепа би помогнала. 

"Правителството трябва да осигури известна застраховка срещу преразход“, твърди той. Скъсяването на дългите процеси за издаване на разрешителни би било още по-добро решение. 

Правителствата със сигурност възобновяват интереса си към ядрената енергия. На събитие, проведено по време на Седмицата на климата на ООН в Ню Йорк миналия месец, редица официални лица потвърдиха ангажимента, поет от над 20 държави на срещата на високо равнище за климата в Дубай миналата година, за утрояване на глобалното производство на ядрена енергия до 2050 г. 

14 големи банки също казаха, че са готови да финансират нови ядрени проекти. Посочвайки нарастването на търсенето от страна на AI, Мохамед Ал Хамади, ръководител на Emirates Nuclear Energy Corporation, заяви: „Станахме свидетели на стъпаловидна промяна в инерцията в ядрения сектор.“ 

За да продължи тя обаче, ще е необходима комбинация от техническа изобретателност, финансова магия и активна подкрепяща политика, пише изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !