Късно лято преди 2850 години. Пожар поглъща село „на кокили“, кацнало над блатиста, бавно течаща река, която минава през влажните зони на Източна Англия. Плътно наредените кръгли къщи, построени от дърво, слама, торф и глина само девет месеца по-рано, горят в пламъци.

Жителите бягат, оставяйки всичките си вещи, включително дървена лъжица в купа с полуизядена каша. Няма време за спасяване на угоените агнета, които изгарят живи.

Сцената е ярка и покъртителна моментна снимка, уловена от археолози, на някога процъфтяваща общност в края на бронзовата епоха във Великобритания, известна като Must Farm, близо до сегашния град Питърбъро.

Изследователският екип публикува двутомна монография в сряда, която описва техните разкопки на стойност 1.4 милиона долара и анализ на обекта в графство Кеймбриджшър.

Описван от участващите експерти като „археологическа нирвана“, обектът е единственият във Великобритания, който съответства на италианския Помпей - града, замръзнал във времето след изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр. и дал несравнима информация за древен Рим.

Забележително добре запазеният обект и неговото съдържание позволяват на археологическия екип да извлече изчерпателни нови данни за обществото от бронзовата епоха - открития, които биха могли да преобърнат сегашното разбиране за това какво е било ежедневието във Великобритания през девети век пр.н.е.

Мистериозният живот във ферма

Мястото, което датира осем века преди римляните да пристигнат във Великобритания, разкрива четири кръгли къщи и квадратна входна структура, стоящи на приблизително 2 метра над речното корито и заобиколени от двуметрова ограда от заострени стълбове.

Археолозите смятат, че селището вероятно е било двойно по-голямо, но кариерите, създадени през 20-и век, са унищожили всички други останки.

Макар и овъглени от пожара, оцелелите сгради и тяхното съдържание са изключително добре запазени заради недостига на кислород в блатата, като включват много дървени и текстилни предмети, които рядко оцеляват в археологическите записи.

Заедно следите от селището рисуват картина на уютна домашна обстановка и относително изобилие.

Изследователите откриват 128 керамични артефакта - буркани, купи, чаши и съдове за готвене, като заключават, че 64 от тях са използвани по време на пожара.

Текстилът, намерен на мястото, изработен от ленен, носи меко, кадифено усещане с чисти шевове и подгъви, въпреки че не е възможно да се идентифицират отделни части от облеклото.

Дървените артефакти включват кутии и купи, издълбани от върба, елша и клен, 40 макари, много от тях с все още прикрепени конци, различни инструменти и 15 дървени кофи.

Обстоятелствата около събитието, довело до трагедията, все още са мистерия.

Изследователите смятат, че пожарът е избухнал в края на лятото или в началото на есента, тъй като останки от скелети на агнета показват, че животните, обикновено родени през пролетта, са били на възраст от три до шест месеца.

Какво точно е причинило опустошителния пожар обаче не е ясно. Огънят може да е бил случаен или умишлено подпален. Изследователите откриват купчина копия с дръжки с дължина над 3 метра на мястото, като много експерти смятат, че войната е била често срещана през този период.

Екипът работи със съдебномедицински следовател, но в крайна сметка, не успява да идентифицира конкретна улика, сочеща причината за трагедията.

Променящи се идеи за обществото от бронзовата епоха

Съдържанието на четирите запазени къщи е „забележително последователно“. Във всяка от тях има комплект инструменти, включващ сърпове, брадви, ножове и бръсначи, използвани за подстригване на коса или обработка на плат.

С почти 50 квадратни метра подово пространство, всяко от жилищата изглежда има различни зони за активност, сравними със стаи в модерен дом.

Не всички предмети са с практическа употреба, като 49 стъклени мъниста плюс други, направени от кехлибар. Археолозите откриват и череп на жена - гладък на докосване, вероятно спомен от изгубен любим човек.

Лабораторен анализ на биологични останки разкрива видовете храни, които общността е консумирала. Грънчарска купа, носещи следите от пръсти на нейния създател, съдържа последно хранене на някого - каша от пшенични зърна, смесена с животинска мазнина.

Химическите анализи на купите и бурканите показват следи от мед и месо, което предполага, че хората, използвали съдовете, може да са се наслаждавали на глазирано с мед еленско месо, разказва CNN.

Древни екскременти, намерени в купчини отпадъци под къщите, показват, че общността е отглеждала кучета, които са се хранели с остатъци от храната на собствениците си. А човешки вкаменени изпражнения показват, че поне някои жители са страдали от чревни паразити.

Купчините отпадъци предполагат, че селището е построено девет месеца до една година преди да изгори в пламъци. Два други фактора – състоянието на дървесината и липсата на насекоми и животни, свързани с човешкото обитание, подкрепят тази времева линия.

Фактът, че населеното място, със своето богато и разнообразно съдържание, е използвано само една година, преобръща предубежденията на екипа за „ежедневния живот“ през девети век пр. н. е. и подсказва, че обществата от бронзовата епоха са били по-малко йерархични, отколкото се смяташе досега.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !