Повече от пет хиляди години преди въвеждането на еврото Европа вероятно е разполагала с друга единна валута — бронзът.

Металната сплав е играела ролята на общоприето разплащателно средство и е спомогнала за развитието на търговските мрежи в обширен регион, простиращ се от съвременната територия на Украйна до Иберийския полуостров и Британските острови, смятат учени от университета в Гьотинген. 

Въпреки че бронзовите фрагменти от различните съкровища от античността, открити в Европа, не следват конкретен дизайн, изследователите смятат, че много от предметите са били съобразени със стандартизирана система за тегло.

Везните, изобретени в Месопотамия около 3000 г. преди Новата ера, са се появили в Европа до началото на първото хилядолетие преди Христа.  

Според учени от университета в Гьотинген, бронзът е бил използван като обща валута в Европа по същото време, когато в Близкия изток е "царувал" сребърният стандарт.

В сравнение със среброто обаче, бронзът имал определени недостатъци като разплащателно средство.

„Това, което наричаме бронз, е общ термин за много различни медни сплави, най-вече съдържащи променливи пропорции на калай и олово.

Теоретично е възможно различните сплави да имат различна стойност, което по някакъв начин може да възпрепятства циркулацията им под формата на пари“, се посочва в изследването, цитирано от електронното издание New Money Review.

Въпреки това, използването на тези метали в търговията удвоява търсенето им в Европа, стимулирайки индустрията за добив на мед и калай в регионите, които ги използват.

Медта се добива в почти цяла Европа, калаят се намира по-трудно и добивът му е съсредоточен във Великобритания и Северозападна Испания.

Циркулацията на бронзовите пари в Европа спомага и за стандартизирането на системите за измерване на теглото. 

В друго проучване изследователи от университета в Лайден, Нидерландия, сравняват теглото на повече от 5000 пръстена, украшения и остриета от бронзовата епоха, които са част от предметите, откити в над 100 отделни съкровища.

В изследването, цитирано от The New York Times, се посочва, че 70% от пръстените са толкова близки по маса (средно около 200 грама), че биха били неразличими, ако се претеглят на ръка.

Украшенията и остриетата на брадвите не са толкова еднакви, но сред голяма част от тях също има достатъчно сходство. Това кара учените да смятат, че бронзовите предмети са били част от най-ранното развитие на стоковите пари в праисторическа Централна Европа.

Едно от важните свойства на бронза е възможността да се правят дубликати чрез отливане на метала в калъпи.

Според изследователите, тези почти идентични копия са довели с течение на времето до абстрактна концепция за тегло, която е поставила основата за изобретяването на инструменти за претегляне и технологии, които се появяват в Европа векове по-късно през бронзовата и желязната епоха.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !