През 2010 г. Паола Антонели, старши куратор по архитектура и дизайн в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, прави смел избор. „Исках да имам изложба от предмети, която показва, че всеки може да има изложба с музейно качество в чекмеджето си.

Тя включва лепящи се листчета Post-it, бонбони M&M's, кламер, OXO Good Grips (популярна серия кухненски инструменти), предмети, които са толкова застъпени в живота ни и работят толкова добре, че дори вече не ги забелязваме“, казва тя.

„Част от това, което прави един музей, особено когато изолира тези предмети, е да създаде дистанция и драма и да позволи на хората да погледнат на това с различни очи“, казва Антонели.

„Изведнъж си изумен от историята, която стои зад тях. Осъзнаваш, че това е цяла вселена.“ Докато завършва изложбата, решението ѝ се струва очевидно. Антонели взема и знака @ за постоянната колекция на MoMa.

Спрете за минута и се вгледайте в клавиатурата си. Ако оставите настрана символите за валути, може би няма символ, който да има по-голяма културна тежест от @. Това е водопроводът на интернет. Той свързва имейла ви. Той подчертава потребителското ви име в стена от текст. Вероятно сте го използвали и днес.

Но &, #, %, * също са полезни и повсеместни знаци. Как знакът @ е получил своята сила? Може да изглежда като отчетливо съвременно явление, но във формата на това малко „а“ е скрита история, която датира от хиляди години, преодолявайки национални, културни и езикови бариери, докато се вие през страниците на човешката история.

Древен произход – от амфората до търговските книги

„Това е съкращение“, казва Кийт Хюстън, автор на книгата „Тайната история на пунктуацията“. Единственият въпрос е какво е означавал първоначално. Едно е ясно: има връзка с грънчарството.

Древните гърци са били любители на глинени съдове, наречени амфори. Виждали сте ги – високи и оформени, с две дръжки и дълга шийка. Амфорите са били използвани за съхранение на вино, зърно, зехтин и други, практика, която е продължила в Средиземноморието и отвъд него в продължение на векове. С течение на времето амфората се е превърнала в стандартна мерна единица.

„Търговците трябвало доста често да съобщават идеята „Ще ви продам определен брой амфори с нещо на определена цена“, казва Хюстън. И в крайна сметка хората започнали да рисуват „а“ с дълга опашка, увита около нея, и да пропускат останалите букви.

На 4 май 1536 г. търговец на име Франческо Лапи пише писмо от Севиля до Рим, в което казва, че една амфора с вино струва около 70 или 80 дуката, използвайки @ за амфора. Това е първият пример за @, който BBC открива, използван в съвременния смисъл, но не е най-старото копие на символа.

@ може да бъде видян в страниците на български ръкопис от 1375 г., но той няма различимо значение – това е просто завъртулка върху първата буква в думата „амин“.

Възходът на @ в машинната ера

След стотици години амфорите изчезнали от употреба, но @ се запазил, тъй като счетоводителите и регистраторите го използвали, за да обозначат за колко се продават нещата.

„Коренът на това е в пишещите машини, които наистина се разпространяват в САЩ, предимно през 19-ти век“, казва Гери Леонидас, професор по типография в Университета в Рединг във Великобритания.

Отчасти това се дължи на бума на каталозите за поръчки по пощата в САЩ, казва той, което е създало огромни административни нужди и в крайна сметка цял клас професионални машинописки.

„Пишещата машина е по същество начин да се сведе до минимум рискът от лош почерк на хората и да се увеличи ефективността и предвидимостта на офис администрацията“, казва Леонидас. Пишещите машини са били толкова сложни и скъпи, че някои ранни модели дори не са имали единици и нули – вместо това са се въвеждали буквите „О“ и „И“ – но до края на 19 век @ е бил достатъчно важен, за да бъде включен.

„И тъй като пишещите машини са свързани с бизнес и счетоводните процеси, @ оцелява във всички различни поколения пишещи машини, именно защото изпълнява тази съществено важна роля.“

Когато компютрите се сдобиват с клавиатури, @ идва с тях. Ако не сте били счетоводител обаче, символът не бил особено полезен. Това се променя благодарение на Рей Томлинсън, компютърен учен, работещ в Arpanet, проектът на правителството на САЩ, който полага основите на интернет.

Той имал идеята, че хората може да искат да си изпращат съобщения. Докато Томлинсън пишел кода, му бил нужен начин да посочи къде се намира даден човек в мрежата.

Поглеждайки клавиатурата, символът бил преди очите му. Той извадил @ от света на бизнес жаргона и го поставил в средата на адреса, а през 1971 г. изпратил първия имейл.

Глобално разпространение и любопитни имена

Интернет излиза от пределите на САЩ и доминира човешката култура през следващия половин век, а символът @ се движи заедно с него. С разпространението на символа по целия свят обаче се случва нещо любопитно. Той започва да получава нови имена.

Днес италианците наричат символа @ "chiocciola", или "охлюв ". Можете да видите приликата. На иврит понякога се казва „щрудел“. На чешки е "zavináč", което означава „ролмопс“ – наименованието за маринована херинга, навита във формата на цилиндър, обикновено около солен пълнеж.

Руснаците понякога наричат символа ​​„собака“, което означава „куче“, и наистина прилича на домашен любимец, свит на кълбо, за да спи, поне ако присвиете очи.

Традиционното холандско наименование за @ пък е аpenstaartje, което означава „маймунска опашка“.

„Причината символът да няма специално име на английски е, че е сравнително ясен и ранното му определение се пренася“, казва Леонидас.

„Но когато хората започнат да адаптират тези символи на местните езици, те се нуждаели от начин да ги запомнят. Някой ви подава компютър, вие го гледате и описвате как изглежда, вместо да търсите какво е името. На гръцки го наричаме „малко патенце“.“

Но точно както Томлинсън е възприел този символ в собствената си работа, така и @ продължава да се преосмисля за други цели. В Испания и Португалия думата за @ е „arroba“, термин, свързан с амфора, който е и стандартна единица за тегло и мярка.

Но днес @ понякога се използва като неутрален по отношение на пола символ в испанския език, вместо буквата „O“, която се използва за мъжкия род на думите, и „A“, която се използва за женския род. Когато пишете думите за „приятели“, може да напишете „amig@s“, за да бъде по-обхватно.

„Има нещо много интересно в „at“-то, което според мен е уникално. Това е нещото, което се случва след символа“, казва Леонидас.

Когато пишете името си, използвате главни букви и интервал между собственото и фамилното име. „@ обаче, като профил, налага както изписване на имената без разделение“, казва той. „Трябва да измислим уникална, единична дума за себе си. Това ни кара да се замислим как представяме своята идентичност.“

Изследванията показват нещо, което вероятно сте преживели: на някакво ниво, изборът на потребителско име може да бъде емоционално зареден процес. Обикновено хората не искат просто потребителските им имена да са уникални, а искат те да се усещат добре, да ги представят, да изглеждат и да се чувстват добре и да изразяват нещо за тяхната личност или идентичност.

Потребителските имена се използват, за да изразят кои сме или да създадат онлайн персона, отделна от тяхната реална идентичност. Лингвистите, които изучават онлайн културата, са открили, че потребителските имена са толкова обвързани с нашето чувство за себе си, че промяната им може да бъде странно интимна, почти като промяната на името или външния ви вид офлайн. И в повечето части на интернет, @ е неразделен от вашата онлайн идентичност.

Разбира се, че имаме силни чувства към @, казва Леонидас. Това е свързано с разбирането ни за собственото ни същество.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !