Централната банка на Япония повиши основната си лихва до най-високото ѝ ниво от 17 години, след като стана ясно, че ръстът на потребителските цени в страна се е ускорил в края на миналата година.

Предприетият от финансовата институция ход да вдигне целевия си краткосрочен лихвен процент до "около 0.5%" идва часове, след като най-новите икономически данни показаха, че през миналия месец цените в страната са нараствали с най-бързия темп от 16 месеца насам.

Последното повишение на лихвите на Централната банка на Япония през юли, заедно със слабите данни за заетостта в САЩ, изненадаха инвеститорите по света и предизвикаха пазарни разпродажби.

Управителят на банката Казуо Уеда даде предварително индикации за днешното повишение, за да предотврати нови пазарни сътресения.

Според официалните данни, публикувани по-рано днес, базовата инфлация за декември е 3% на годишна база.

Повишението на лихвата е първото от юли насам и идва няколко дни, след като Доналд Тръмп се завърна в Белия дом като президент на САЩ.

По време на предизборната си кампания Тръмп заплаши да наложи мита на всички вносни стоки в САЩ, което би могло да засегне експортно ориентирани държави, като Япония.

С повишението на лихвите банката ще има повече възможност в бъдеще за евентуално понижение на лихвените проценти, ако има необходимост икономиката да бъде подкрепена.

Предприетият ход подчертава плановете на банката да повиши постепенно лихвата до около 1% - нивото, за което се смята, че нито подкрепя, нито забавя икономиката.

От централната банка дадоха индикации, че лихвите ще продължат да растат от супер ниските им нива, казва пред Reuters Щефан Ангрик, икономист в Moody's Analytics.

"Очакваме още едно повишение от 25-базисни пункта в рамките на 6 месеца."

Миналата година Централната банка на Япония вдигна лихвите за първи път от 2007 г. Това повишение означаваше, че по света не останаха държави с отрицателни лихвени проценти.

Когато са в сила отрицателни лихвени проценти, хората трябва да плащат, за да депозират пари в банката. Те бяха използвани от няколко държави като начин да бъдат насърчени хората да харчат парите си, вместо да ги държат в банки.