Българският журналист и кореспондент Диана Гласнова живее в Загреб вече почти 30 години, а нейният път до Хърватия започва през 1996 година, когато животът в София става труден и несигурен за семейството ѝ. Синът ѝ тогава е на 16 години и ежедневието е белязано от улична престъпност – от дръзки кражби до опасни банди.

„Не знам дали си спомняте, но това беше период, в който сваляха маратонките и якетата от гърба на децата. Казах на съпруга ми, че ако това дете не смея да го пусна на 16 години на кино, рожден ден или да излиза с приятели, то кога“, си спомня Диана Гласнова.

Открива изход в корените на съпруга си, като се оказва, че той може да претендира за хърватско гражданство по кръв. Процедурата върви бързо, а семейството заминава в Загреб само година след края на войната в Хърватия.

„Ако животът тук е такъв една година след войната, представи си какъв ще бъде след 5-6 години. Просто райска работа“, казва тогава Диана на съпруга си заради спокойствието, което открива в хърватската столица. 

Животът и работата в Загреб

Днес Диана е административен секретар на представителя на българското национално малцинство в градския съвет на Загреб и активно участва в културния живот на българската общност. В Хърватия днес има две официални организации на българите, издържани от държавата, като те получават средства за печатно издание и организиране на различни събития.

В града живеят около 150 българи, а в цяла Хърватия – около 340 души. Общността организира културни събития, поднася венци на гроба на Йосип Щросмайер – смятан за български будител – и поддържа историческите връзки между двете страни.

Особено значимо е откриването на българска класна стая в гимназията, която първоначално е била дом на българските студенти, дошли да учат в Загреб. Днес тя служи като постоянна изложба и напомня за историческото присъствие на българите в града.

Българската общност в Хърватия

Диана подчертава, че българите в Хърватия са малка, но активна общност.

„Нова българска диаспора се появи след 90-те години – хора, които идват с цел по-добри заплати и по-спокоен живот, особено ако имат малки деца“, казва тя.

Българите често организират събития, приготвят традиционни ястия и се срещат на официални празници.

Въпреки малкия брой, общността има официален статут и получава подкрепа от хърватската държава, което позволява финансиране на програми, издания и културни инициативи.

„Грижата за националните малцинства тук е на много високо ниво. Това дава възможност да поддържаме връзките си с България и да популяризираме историята и културата си“, обяснява Диана.

Влизането на Хърватия в еврозоната

Последните години разговорите на българите в Хърватия се съсредоточават върху прехода към еврото – процес, който България ще преживее следващата година. Диана обяснява, че подготовката за въвеждането на новата валута започва още половин година преди официалния старт. Цените в Хърватия осезаемо се повишават, защото търговците изчисляват новите стойности и закръглят нагоре.

„Никой не закръглял надолу. Всичко поскъпва, особено услугите – фризьори, хранителни стоки, всичко“, казва тя.

Тя не помни да е имало проблеми с банкоматите с приемането на еврото, но отбелязва друга подробност, която открива като недостатък на банките в това отношение. 

"И до ден днешен. Сега ще станат пълни 3 години на 1 януари 2026 година. Банкоматите не дават 50 евро на цяла банкнота. Например, ако ви трябват 300 евро ви дава една купчинка от 10 и 20 евро. …. Рядко банкоматите дават по 50 евро", казва Диана Гласнова. 

Психологическият момент

Диана отбелязва, че освен икономическите ефекти, преходът към еврото има силен психологически аспект. Хората получават същата сума, но в по-малко банкноти – вместо 26 банкноти от старата валута, получават 13 евро банкноти. Това създава усещането за по-малко пари и хората започват да планират разходите си внимателно за целия месец.

„Това е психологически шок за много хора, които не са свикнали с новия начин на разпределяне на парите. Те започват да търсят намаления, по-евтини стоки, да планират бюджета си по нов начин“, казва Диана.

Тя подчертава, че този ефект се усеща години след въвеждането на еврото, но е напълно очакван.

Бойкотите на магазините и ежедневната борба с цените

Миналата година в Хърватия се случи така нареченият "бойкот на магазините", който предизвика интересни реакции сред хората и беше повторен в няколко страни, включително България.

Диана Гласнова казва, че в първия петък, в който е обявено, повечето хора действително не влизат в магазините, но още във втория петък част от тях започват да пазаруват отново, а до третия и четвъртия ден ефектът вече е почти изчезнал.

Тя си спомня, че правителството се опитва да реагира, като обявява списък с „защитени“ цени на 70 основни хранителни продукти като захар, брашно, олио и мляко, но всичко това се оказа по-скоро илюзия – големите магазини са длъжни да предлагат тези стоки на фиксирани цени, но те са „маскирани“ така, че клиентът трудно ги намира и често трябва да пита служител, който понякога не знае къде са преместени продуктите.

"Големите магазини бяха длъжни, да слагат стоките с фиксираните цени на определени площи. Тези площи са така замаскирани, че за да ги намеря, аз трябва да изгубя половин час в магазина да търся този щанд с тези стоки, за да намеря нещо от там", казва Гласнова. 

В резултат хората вдигат ръце, купуват по-малко или се примиряват с неудобствата, а ефектът от бойкота се изчерпва бързо, показвайки колко трудна е борбата на потребителя с реалността на пазарните практики.

*Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !