Дърветата в Североизточна България масово съхнат. Властите със спешни мерки

• Тревожни данни за съхненето на горите в Североизточна България, засягащо до 100% от някои дървесни видове, бяха обсъдени на среща в Русе.
• Експерти и представители на властта начертаха спешни мерки, включително засаждане на сухоустойчиви видове и своевременна санитарна сеч за ограничаване на щетите.

Проблемите, свързани със съхненето на горите, климатичната адаптация на дървесните видове и спешните мерки за спасяване на полезащитните пояси бяха във фокуса на среща в Русе между кмета Пенчо Милков и заместник-министъра на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров.

Дискусията се проведе в рамките на събитие, организирано от Министерството на земеделието и храните със съдействието на Община Русе.

В срещата взеха участие областният управител проф. Любомир Владимиров, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев, преподавателят в Лесотехническия университет доц. д-р Георги Костов, както и директори на регионални горски предприятия, експерти и представители на местната и държавната власт.

78 години резерват Боатин: Вековни гори, уникална улулица и кафяви мечки

Тревожни данни за съхненето на горите

Според изнесените данни, на отделни места в Североизточна България съхненето засяга до 90% от червения дъб, до 40% от насажденията от цер, над 90% при акацията, а при липата степента на съхнене варира между 70 и 100%.

Проф. д-р Палигоров посочи, че Североизточна България е сред районите с най-интензивни процеси на съхнене при полезащитните горски пояси, липите и широколистните насаждения – резултат от климатичните промени и промените в природната среда.

Той изтъкна, че средногодишно температурата на въздуха в градска среда се повишава с 4 – 4.5 градуса и предупреди, че в следващите 15 години се очаква сериозна промяна в ландшафта на региона.

„Трябва да преразгледаме начина, по който управляваме горите, и да го адаптираме към променените климатични условия“.

Санитарната сеч и полезащитните пояси

Заедно с доц. д-р Костов заместник-министърът препоръча да се засаждат нови видове дървета, но те да бъдат местни, а да не се внасят от други страни, тъй като няма да бъдат устойчиви. Двамата учени сложиха фокус и върху проблема с преработката на изсъхналата дървесина.

По думите им продължителното засушаване отслабва дърветата, които губят естествените си защитни механизми и стават лесна мишена за насекоми вредители. Последващото развитие на гъбни заболявания води до необратимо влошаване на качеството на дървесината, която вече не може да бъде ефективно оползотворена.

Именно затова тя трябва да бъде добита своевременно, докато процесът е в началните си фази – за да не се превърне в източник на зараза за съседните, все още здрави насаждения, и за да може все още да бъде икономически оползотворена.

Заместник-министърът увери, че санитарните сечи са част от процеса по възстановяване на горите, а не тяхното унищожаване. Той беше категоричен, че след приключване на инвентаризацията ще бъде изготвен план за залесяване, като ще се разчита основно на местни дървесни видове с доказана приспособимост към условията в съответния регион.

Заместник-министър Палигоров съобщи, че за целта страната ни разполага с 37 горски разсадника, които ежегодно произвеждат милиони фиданки.

Специално внимание беше отделено на значението на полезащитните горски пояси за земеделието в Добруджа. Проф. Палигоров посочи, че около 13% от тях са в много лошо състояние и без навременни действия ще престанат да изпълняват защитните си функции.

Той подчерта, че научните изследвания показват, че при засушливи години полезащитните пояси увеличават добивите на земеделските култури с между 15 и 35%, намаляват производствените разходи с 20–40% и могат да повишат приходите на стопанствата с до 28%.

От своя страна изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев подчерта, че полезащитните горски пояси са създадени с цел да подобряват добивите в житницата на България и да допринасят за по-доброто влагозапасяване на земеделските земи.

По думите му те са сред най-ценните зелени системи в страната, а тяхното възстановяване и поддържане е ключова задача за запазването на функциите им и за устойчивото развитие на земеделието.

Русе сменя брезата и смърча с явор и кедър

Милков заяви, че за преодоляване на проблема Община Русе работи в тясно сътрудничество с научната общност и държавните институции. Той представи конкретните действия на местната администрация в тази посока.

По отношение на озеленяването и смяната на дървесните видове е преустановено засаждането на уязвими видове като бреза и смърч и се преминава към сухоустойчиви видове – явор и кедър. Подходът е разработен в партньорство с Лесотехническия университет, който изготви концепция за устойчиви градски насаждения.

Въведени са и специални поливни торби, които осигуряват по-добри условия за прихващане на новозасадените дървета. Във връзка с управлението на водните ресурси е създадена междуинституционална работна група „Водно бъдеще Русе“, която разработва решения за справяне със засушаването.

В Западен парк „Приста“ се изгражда дъждовна градина по проекта „Живи реки“ за естествено задържане на влагата. Продължава и разширяването на зелените пространства в града – озеленяват се бул. „Цар Освободител“, „Липник“ и „Христо Ботев“, както и междублокови пространства в „Чародейка“ и „Дружба“, а в кв. „Здравец“ се изгражда нов парк.

Кметът съобщи и за инициативи, насочени към разширяване на гражданското участие – създаване на Експертна работна група за планиране на зелената система и стартиране на доброволческа инициатива за поддръжка и опазване на зелените площи.

Проф. Владимиров заяви, че Областна администрация е готова да съдейства за координацията между институциите и за изпълнението на мерките за опазване и възстановяване на горите и полезащитните пояси в областта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !