Джоузефин Гарис Кохран изобретява първата модерна съдомиялна машина през 1880 г. За разлика от предишните съдомиялни машини, които използват четки за търкане на съдовете, машината на Кокран използва водно налягане за почистване.

Кокран дори основава своя собствена компания, за да произвежда и продава изобретението си и непрекъснато го подобрява с нови патенти. След смъртта ѝ марката KitchenAid придобива нейната компания и използва нейните патенти, за да създава и продава своите съдомиялни машини.

В пресата Кохран демонстрира маркетингови умения, представяйки себе си като богата жена, изобретила съдомиялна машина, защото ѝ е омръзнало многобройните ѝ слуги да стържат финия й порцелан. Но данните от преброяването показват, че всъщност тя не е имала множество слуги. 

Освен това тя поддържала мита, че е внучка на изобретател на параход, въпреки че личната ѝ кореспонденция показва, че е знаела, че това не е вярно. Дори изписването на фамилията ѝ не е толкова лесно, тъй като по някое време тя започва да добавя „е“ в края (Cochranе), което променя и произношениято на Кохрейн. 

Каква обаче е истината за изобретателката на един от уредите, без които днес трудно можем да си представим ежедневието? 

Появата на съдомиялната машина

Джоузефин Гарис е родена в окръг Ащабула, Охайо. Некролог след смъртта ѝ предполага, че това се случва през 1839 г., докато датата на нейното раждане в смъртния й акт е през 1841 г. 

През 1858 г. тя се омъжва за Уилям Аперсън Кохран, с когото се установяват в Шелбивил, Илинойс. Смъртта му през 1883 г. я оставя в значителни дългове и по това време вероятно е започнала работа по съдомиялната машина.

Бащата на Джоузефин Гарис Кохран бил строителен инженер, работил с помпи и машини за мелници, но тя не е завършвала инженерно образование.

За да построи своята машина, тя привлича на помощ механик на име Джордж Бътърс. През 1886 г. тя получава първия си патент за своята съдомиялна машина от Службата за патенти и търговски марки на САЩ.

След като са готови първите прототипи, тя се заема с продажбите им и се опитва да използва няколко производствени фирми като подизпълнители, но в крайна сметка решава да отвори собствено производствено предприятие и да наеме Бътърс като управител.

В интервю от 1912 г. за Chicago Record-Herald Кокран се оплаква от проблемите, които е срещнала в началото.

"Не можех да накарам мъжете да правят нещата, които исках по моя начин, докато те не опитаха и не се провалиха в собствените си планове. И това ми струваше скъпо. Те знаеха, че не знам нищо на академично ниво за механиката и настояваха да следват своя собствен начин с моето изобретение, докато не се убедят, че моят начин е по-добрият, независимо как съм стигнала до него". 

Как се продава скъпата иновация?

Кохран предлага изобретението си чрез собствената си компания за миялни машини Garis-Cochran. Въпреки че успява да го продаде на някои много богати домакинства, повечето домове нямат дори необходимия капацитет за топла вода, за да могат да използват съдомиялната машина.

А за много семейства цената на уреда (която възлиза на стотици долари) вероятно е била твърде висока. Поради това Кохран продава повечето си съдомиялни машини на търговски предприятия, като ресторанти и хотели.

В публичните си интервюта Кохран (или Кохрейн, както тя започва да изписва името си през 1890 г.) имала ясна идея за това как трябва се представя. Тя е проницателен продавач и има доказателства, които сочат, че не всички истории, които е разказала на пресата, са верни.

Във въпросното интервю от 1912 г. за Chicago Record-Herald Кохран казва, че е изобретила съдомиялната машина, след като се уморила от многобройните си слуги, които трошат финия ѝ порцелан.

Историците, изследвали живота ѝ, обаче не откриват данни за слуги в дома на Кохран при преброяването от 1870 г. А и в преброяването от 1880 г. има само един човек, посочен като слуга и пансионер, в допълнение към роднините, които живеят с бизнес дамата. 

Освен това статията погрешно идентифицира нейния покоен съпруг, който е работил като чиновник в окръжен съд, като бивш съдия.

В допълнение към популяризирането на истории, които повишават нейното богатство и класов статус, Кохран не коригира твърденията, че дядо ѝ е бил изобретателят на параход Джон Фич.

Въпреки че е имала прадядо на име Джон Фич и дядо на име Джоузеф Фич, тя и нейните роднини, всъщност, са проучили това твърдение и са открили, че никой от тях не е същият Фич, който е изобретил парахода.

Все пак тя оставя пресата да мисли, че информацията е вярна, тъй като връзката изглежда като добра реклама за нейния бизнес. 

Инженерното наследство на Джоузефин Гарис Кохран

Митовете, популяризирани от Кохран, често засенчват нейния истински принос за технологиите и жизнения стандарт на милиони домакинства по света.

"Тя е забележителна жена дори с истинската си история, изчистена от митовете и легендите. Тя е не само изобретател, но и производител, продавач, ръководи поточната линия и непрекъснато подобрява изобретението си чрез множество патенти", коментира пред History.com преподавателката по история във Virginia Commonwealth University Ирен Херълд.  

Кохран подкрепя много свои роднини както финансово, така и като болногледач и използва бизнеса си, за да ги подкрепи допълнително след смъртта на съпруга си.

Джоузефин Гарис Кохран се премества в Чикаго през 1890 г. и три години по-късно излага изобретението си на Световното търговско изложение заедно с други жени изобретатели.

Тя печели награда за съдомиялната си машина и продължава да я излага на панаири в Масачузетс, Ню Йорк и Мисури. Когато умира в Чикаго през 1913 г., тя има шест американски и два британски патента на свое име.

След смъртта на Кохран нейната компания променя името си и сменя собствениците си. Съдомиялните машини остават продукт предимно за хотелите и ресторантите до 50-те и 60-те години на миналия век, когато преминават от сегмента на екстравагантните и скъпи машини към този на обикновените домакински уреди.

Методът на работа с водно налягане, чийто автор е Кохран, се налага над останалите концепции и дори Whirlpool Corporation, която придобива KitchenAid през 1980 г., признава нейния принос. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !