Инфлационният натиск в еврозоната е започнал да отслабва, но Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да сложи край на повишенията на лихвите, докато не се увери, че инфлацията е поела отново към 2%, заяви старшият икономист на финансовата институция Филип Лейн.

ЕЦБ повиши основната си лихва с 3 процентни пункта от юли и обещава увеличение от още половин процент през март с надеждата, че по-скъпото финансиране ще ограничи търсенето достатъчно, за да свали инфлацията от нивата, които все още надхвърлят 8%.

Лейн заяви, че по-високите лихви си проправят път през икономиката, отразявайки се на цените на услугите и основните стоки, които изключват волатилните цени на храните и горивата.

"Има значителни доказателства, че паричната политика започва да действа," заяви Лейн в интервю за Reuters. "По отношение на енергията, храните и стоките, има много прогнозни индикатори, които показват, че инфлационният натиск във всичките тези категории би трябвало да спадне доста."

Други високопоставени ръководители, сред които членът на борда на директорите Изабел Шнабел и управителят на Централната банка на Нидерландия Клаас Кнот, изразиха опасения, че основната инфлация може да остане на едни и същи нива и по този начин да продължи общата инфлация.

Лейн посочи три критерия за това ЕЦБ да сложи край на повишенията на лихвите. Банката има нужда от по-ниски очаквания за инфлацията за тригодишния ѝ прогнозен хоризонт, както и постигането на напредък по отношение на базовата инфлация.

На последно място, от ЕЦБ трябва да стигнат до заключението, че паричната политика действа.

След като лихвените достигнат плато, ЕЦБ планира да го остави на тези нива и няма да ревизира плановете си веднага, след като основната инфлация започне да пада значително, посочва Лейн.

На въпрос колко време лихвените нива ще останат на територия, която ограничава икономическия растеж, Лейн отговаря: "Може да е дълъг период от доста тримесечия."

Пазарите очакват лихвата по депозитите на ЕЦБ, която в момента е 2.5%, да нарасне до близо 4% до края на годината.

Въпреки че по-ниските цени на горивата доведоха до понижение на инфлацията напоследък, Лейн казва, че по-задълбочен поглед върху данните предполага по-широкообхватен спад.

"Цените на дребно на стоките все още са много високи, но междинният етап е добър предсказател на ценовия натиск," посочва той.

Ценовият натиск при услугите също отслабва, след като предлагането се възстановява от проблемите по време на пандемията, което означава, че заплатите са нещото, което трябва да се следи.

Авиокомпаниите, хотелите и ресторантите могат да планират по-добре капацитета си от миналата година, което намалява натиска върху цените от страна на предлагането.

Ценовият натиск е отслабнал дотолкова, че Лейн намеква за занижаване на прогнозата на ЕЦБ, която се очаква на 16 март.

Той посочва по-ниските цени на петрола и природния газ, отварянето на Китай, обилната фискална подкрепа и повишенията на лихвите от страна на ЕЦБ като фактори, които натежават над инфлацията.

И макар повишенията на лихвите да си проправят път през икономиката по-бавно от преди, ефектът може да е по-продължителен, тъй е малко вероятно ЕЦБ да се върне към отрицателните лихви.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !