След като по-рано тази седмица Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Банката на Англия предприеха поредното увеличаване на основните лихвени проценти, основният въпрос, който икономистите и инвеститорите си задават, е докога ще продължи цикълът на затягане на монетарната политика. 

На пръв поглед изглежда, че централните банкери в еврозоната и Великобритания засега не се съобразяват с решението на Федералния резерв да забави темпа на повишаване на лихвите.

И ЕЦБ, и Банката на Англия повишиха официалните лихвени проценти с по 50 базисни пункта в четвъртък, прогнозирайки, че инфлацията все още не е овладяна. 

Пикът на лихвите обаче наближава по-бързо, отколкото управителите на двете институции в момента са готови да признаят. И в близко бъдеще вероятно ще се стигне до рязък завой или дори обрат в посоката на паричната им политика, пише Bloomberg. 

Това се вижда и от реакцията на пазарите в еврозоната и във Великобритания, които изглежда пренебрегнаха обещанията на централните банкери за нови повишения на лихвите и обърнаха повече внимание на тона, зададен в сряда от пресконференцията на председателя на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл.

Той не изключи вероятността от предстояща пауза в цикъла на затягане, което се отрази позитивно на пазарите на дългови ценни книжа и изпрати доходностите на повечето облигации рязко надолу. 

Най-голямата изненада обаче дойде от Европейската централна банка. След като повиши лихвите с очакваните 50 базисни пункта и обеща да повтори хода следващия месец, президентът на институцията Кристин Лагард все пак уточни, че определението „възнамерявам“ не е „абсолютен и неотменим ангажимент”.

Почти сигурно е, че ще има още едно повишение с половин процентен пункт на следващото заседание на ЕЦБ на 16 март, но не може да бъде изключена и евентуална по-малка стъпка от 25 пункта. 

По какъв път ще поеме паричната политика от март нататък обаче съвсем не е сигурно

С рязкото понижаване на цените на природния газ и неочакваното забавяне на инфлацията в еврозоната до 8.5% през януари спрямо пика от 10.7% през октомври, търговците на облигации придават по-голяма тежест на икономическите данни, отколкото на заплетеното обяснение на Лагард за това как е постигнато решението от четвъртък. 

Базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти на хранителните стоки и енергията, остава на рекордно високо ниво от 5.2% и със сигурност все още ще са необходими допълнителни мерки за затягане на ЕЦБ.

Но може би те няма да са чак толкова стриктни, колкото беше загатнато на вчерашното заседание. 

Банката на Англия също се намира на подобен кръстопът. В резюмето на паричната си политика институцията подчертава, че инфлационните рискове са „изкривени значително нагоре“.

Но нюансът в посланието е, че докато постоянното покачване на цените ще изисква по-нататъшно затягане, ще трябва да има и придружаващи доказателства, че инфлационният натиск не намалява. 

Гуверньорът на институцията Андрю Бейли заяви след вчерашното заседание, че е „твърде рано да се обяви победа в битката с инфлацията в Обединеното кралство".

Тя все още е по-висока от тази в еврозоната (10,5%) и по всяка вероятност Английската централна банка отново ще вдигне лихвите на следващото си заседание, насрочено за 23 март. Пазарните участници обаче очакват повишението да е само с 25 базисни пункта и да е последното за годината.

Тримесечният преглед на паричната политика на Банката на Англия отчасти ревизира икономическите перспективи, но промените не са особено значими. Прогнозата за икономическия растеж в Обединеното кралство беше преразгледани нагоре и очакванията са за по-лека рецесия.

Институцията предвижда почти 1% общ спад в производството за пет тримесечия, вместо спад от 2.9% за две години. Очаква се инфлацията да спадне до 4% до края на тази година и да достигне нулеви равнища до края на тригодишния прогнозен период. 

Централните банкери предполагат, че ръстът на заплатите ще започне да намалява спрямо достигнатите 6% през последната година.

Това може да не е краят, но е началото на края на глобалния цикъл на повишаване на лихвите. Федералният резерв се готви за пауза, а централните банкери в еврозоната и Великобритания едва ли изостанат много, се посочва още в анализа на Bloomberg.