Европейските политици се сблъскаха с много изненади след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Една от най-големите бе перспективата еврото да съперничи на могъщия щатски долар.

Докато инвеститорите се възстановяват от търговските сътресения, идващи от Вашингтон, стойността на еврото скочи рязко. Група набрали смелост политици сега аплодират идеята единната валута да се превърне в сериозна алтернатива на долара като крайъгълен камък на световната финансова система. През май Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, заяви, че несигурността относно ролята на долара „създава възможност за „глобален евро момент“.“

След това тя изложи план как Европа може да се възползва от този момент. В типичния за Европейския съюз стил, въпросът попадна в дневния ред на среща на върха през юни, където лидерите дадоха одобрение, преди да прехвърлят подробностите на официални лица в Брюксел и Франкфурт.

За да се заеме сериозно с долара, еврозоната ще трябва да преодолее вътрешните различия и фрагментацията на множество фронтове. По-нататъшното интегриране на капиталовите пазари на страните членки ще ги направи по-дълбоки и по-ликвидни, което ще даде на инвеститорите повече стимули да притежават активи, деноминирани в евро. Съвместното емитиране на държавен дълг би могло да създаде алтернатива на американските държавни ценни книжа за инвеститори, търсещи нискорискови активи. Подобни проекти се борят да за реализация от десетилетия, като има скептицизъм относно това дали този път ще бъде различно.

„Аз съм оптимист и мисля, че Европа ще предприеме стъпки в тази посока“, казва Гунтрам Волф, професор в Училището по икономика и мениджмънт „Солвей“ в Брюксел, който често е съветвал финансовите министри от еврозоната. „Но моята реалност показва, че стъпките няма да са достатъчно големи, за да може еврото наистина да се превърне в конкурент на щатския долар.“

Регионалната интеграция беше основният мотив за създаването на единна валута. Но на заден план се криеше завистта на Франция към „прекомерната привилегия“ на долара – термин, въведен през 60-те години на миналия век от тогавашния министър на финансите Валери Жискар д'Естен (който по-късно стана президент). Лагард, която е бивш министър на финансите, също посочи специалните предимства от наличието на глобално доминираща валута в речта си през май. Те включват по-ниски разходи по заеми за правителствата и бизнеса и изолация от колебания на валутните курсове и санкции.

Отмар Исинг, архитект на еврото, си спомня как френските амбиции все още са били налице, когато той става първият главен икономист на ЕЦБ през 1998 г. Но тогава той се обявява срещу активното насърчаване на така наречената интернационализация на валутата. „По това време имаше опасност от претоварване на ЕЦБ и еврото с политически амбиции“, казва той.

Въпреки това, значението на валутата нарастваше до световната финансова криза и нейните последици, когато отново започна да отслабва. Неотдавнашен доклад на ЕЦБ показа, че международната употреба на еврото остава непроменена с 19% дял от трансакциите през 2024 г. и 20% дял от валутните резерви. И двете стойности са приблизително една трета от тези на долара.

Мерките по отношение на митата и атаките на Доналд Тръмп срещу Федералния резерв разклатиха това. Американските облигации вече не се възприемат като убежището, което бяха някога, като анализатори посочват „сътресенията на пазара на държавни ценни книжа“ като основен риск в скорошно проучване на френската инвестиционна банка Natixis. Междувременно, на фона на германския преход към по-облекчена фискална политика, която поражда надежди за растеж, интересът към еврото се засили. „Когато започнете да имате клиенти, колеги, австрийци, германци, швейцарци, които наистина започват да се тревожат за долара и стават проевропейски настроени, тогава знаете, че има нещо, което е било нарушено“, казва Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроизследванията в Pictet Wealth Management.

Лагард предупреди да не се приема възхода на еврото за даденост. „Трябва да го заслужим“, каза тя в речта си. Самата ЕЦБ дава своя принос, като работи за създаването на дигитално евро, каза тя, като същевременно настоя, че европейските политически лидери също трябва да действат. Тя подчерта три важни основи за по-доминираща валута - непоколебим ангажимент за отворена търговия, подкрепен от военна мощ; по-дълбоки капиталови пазари; и защита на върховенството на закона.

В голяма част от това ЕС има какво да предложи. Вътрешната свободна търговия вече е налице и като нетен износител, Съюзът предпочита отворената търговия. Спазването на върховенството на закона е предпоставка за членство. Подтикнатият от Тръмп ходът на Европа да се превъоръжи беше сериозен. Но блокът изостава във финансите. „Най-големите пречки пред лидерството в еврозоната – във фрагментираната международна среда и нарастващото глобално търсене от инвеститорите на алтернативни на долара сигурни убежища – са фрагментацията на собствения пазар на Европа и липсата на ликвидност на пазарите на евро дълг“, казва Лена Комилева, главен икономист в G Plus Economics.

Взети заедно пазарите на облигации в блока са с една трета по-малки от американския пазар, а рисковият капитал също изостава значително. Единният капиталов пазар би осигурил на компаниите друг източник на финансиране отвъд доминиращите банкови заеми, би позволил евтини и сигурни трансгранични инвестиции и би могъл да привлече чуждестранен капитал.

Но „национално лични интереси“, както Лагард го формулира миналия ноември, се изправят на пътя на всичко това. Пазарният надзор, данъчните режими и правилата за несъстоятелност ще трябва да бъдат хармонизирани. Лагард описа как повече от 100 опита за напредък на капиталовите пазари са се провалили от 2015 г. насам. Не може да бъде посочен един-единствен виновник. Малките държави с големи финансови центрове, като Ирландия и Люксембург, имат ясни интереси, които да защитават, но има и армия от лобисти, която също действа. Например, германските банки Sparkasse (предимно местни спестовни институции), искат да защитят собствения си кредитен бизнес от преминаване към финансиране на капиталовия пазар, което често е доминирано от големи банки.

„Това е труден въпрос, защото националните и европейските въпроси са преплетени и има много различни интереси, които са намесени“, казва Йоханес Линднер, директор на Център „Жак Делор“, мозъчен тръст със седалище в Берлин. Радикалната идея на Лагард за заобикаляне на хармонизирането на правилата за 27-те страни членки на ЕС чрез създаване на теоретична 28-ма юрисдикция, към която фирмите биха могли да се присъединят, би могла да „промени играта“, казва високопоставен служител от еврозоната, пожелал анонимност. Но това всъщност не е в политическия дневен ред, според същия източник.

Финансирането на държавни облигации е още по-противоречиво по простата причина, че по-богатите страни като Германия не искат да финансират задлъжнели страни като Италия. Това оставя инвеститорите да оценяват всеки национален емитент поотделно, като само някои еврооблигации се класират като ултрасигурни активи. Лагард наскоро отбеляза, че непогасените държавни облигации с рейтинг поне AA представляват малко под 50% от брутния вътрешен продукт в Европа, в сравнение с над 100% в САЩ.

Колегата на Лагард от Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Изабел Шнабел, смята, че големият европейски пазар на облигации е предпоставка за по-голяма глобална роля на еврото. Тя призова за съживяване на дебата за повече финансиране от ЕС на общи обществени блага, като например отбраната. Това би надградило прецедента, създаден през 2020 г. от ЕС за създаване на съвместно финансиран фонд за възстановяване от 750 млрд. евро, който да помогне за отстраняването на щетите, причинени от пандемията. Политическият тласък може да дойде от плана на ЕС за превъоръжаване на Европа, който има за цел да мобилизира до 800 млрд. евро за военни инвестиции.

„Ако емитират повече облигации на европейско ниво, а не на национално, това ще създаде много по-ликвиден пазар за еврото и за държавните облигации на еврозоната“, казва Масимилиано Кастели, ръководител на отдела за глобални суверенни пазари в UBS Asset Management. Но „това все още е само сценарий, защото Европа често дава обещания и много често те не се изпълняват“.

Исинг, архитектът на еврото, отхвърля идеята за съвместен дълг, в съответствие с консервативното германско фискално мислене. Той все още е скептично настроен относно активното насърчаване на по-голяма роля от страна на ЕЦБ. „Решението за използването на еврото като международна валута е в ръцете на чужденци, централни банки или частни участници“, казва той. „За ЕЦБ е ключово да убеди международните инвеститори, че определено могат да разчитат на стабилността на еврото.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !