Над 75% от стъклените опаковки, пуснати на пазара в България, са били събрани и рециклирани през 2025 г. Това съобщи прокуристът на „ЕКОБУЛПАК България“ Георги Славчев по време на международния форум Towards a Close the Glass Loop Action Plan for Bulgaria, проведен в София. Събитието събра представители на български и европейски институции, бизнеса и сектора за оползотворяване на отпадъци, като е организирано съвместно от международната организация Close the Glass Loop, „ЕКОБУЛПАК България“ и BA Glass Bulgaria.

България постига европейските цели за рециклиране

Според Георги Славчев страната ни не само изпълнява европейските цели за рециклиране на стъклени опаковки, но и показва устойчива тенденция на повишаване на събираемостта с около 2-3% годишно. Предварителните данни за 2024 г. дори сочат още по-високи резултати – около 80-85% събрано стъкло от пуснатите на пазара количества.

„За 2025 година в организацията за оползотворяване са постъпили над 75% от пуснатите на пазара количества стъклени опаковки за рециклиране“, каза Славчев.

Една от ключовите предпоставки за успеха на България е наличието на три големи завода за рециклиране на стъкло. Това позволява цялата събрана суровина да се преработва в страната, без да се налага износ. „Стъклото като материал в България много добре се събира и рециклира“, отбеляза Славчев.

Как да се повиши събираемостта?

Въпреки добрите резултати, съществува потенциал за още по-високи нива на събираемост. Според Славчев това може да се постигне чрез по-добро информиране на гражданите и създаване на подходящи стимули за разделно събиране.

Основен фактор за това е въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Идеята е такса „битови отпадъци“ да се определя на база реално изхвърленото количество отпадък от всяко домакинство.

„Всеки един гражданин да плаща такса смет на база реално изхвърленото количество отпадък. Тогава той ще има финансовия стимул да не изхвърля стъклото в общите контейнери за битови отпадъци, а в специализираните“, обясни Славчев.

Той допълни, че ако се плаща за реално изхвърленото количество, отделянето на тежък материал като стъклото ще води до спестяване на средства за домакинствата. В момента над 95% от населението на страната, или над 6.5 милиона души, имат достъп до системи за разделно събиране на стъкло, според "ЕКОБУЛПАК България". 

Пътят на стъклената бутилка: От контейнера до новия продукт

Процесът на рециклиране е ефективен и сравнително бърз, като може да отнеме само няколко седмици. Ето какъв е пътят на стъклото:

Събиране: Гражданите изхвърлят празните стъклени бутилки и буркани в зеления контейнер. Не е нужно предварително да премахват капачките или етикетите.
Транспорт и сортиране: Съдържанието на контейнерите се транспортира до сортираща инсталация, където стъклото се раздробява, а примеси като керамика, метал и пластмаса се отстраняват.
Преработка: Получената стъклена трошка се изпраща към стъкларските заводи.
Нов живот: В заводите от трошката се произвеждат нови бутилки и буркани, готови за употреба.

Рециклирането на стъкло има значителни екологични ползи. Този материал може да се преработва многократно, без да губи качеството си. Освен това производството на нови опаковки от рециклирана стъклена трошка изисква по-малко енергия, тъй като тя се топи при по-ниска температура в сравнение с първичните суровини като пясък. „Всяка една събрана бутилка означава по-малко използвана първична суровина и всъщност е спестена енергия“, подчерта Славчев.

Предизвикателства и бъдещи стъпки

Един от основните проблеми пред системата е логистиката, тъй като стъклото е тежък материал и транспортирането му на големи разстояния оскъпява процеса. Затова е важно системата да бъде организирана ефективно.

За да се подобрят процесите, се предвижда създаването на национална платформа за събиране и рециклиране на стъкло. В нея ще участват организациите за оползотворяване, стъкларските заводи, компаниите, които използват стъклени опаковки, и общините. Целта е да се обмени опит с други европейски държави и да се намерят най-добрите решения за българските условия.

Славчев отбеляза, че отношението на българите към разделното събиране постепенно се променя към по-добро, но превръщането му в устойчив навик изисква постоянни образователни и информационни кампании.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google