Войната на Русия срещу Украйна има много фронтове, като един от тях е енергетиката.

Но както се провалиха плановете на Кремъл за бърза военна победа в Украйна, така и страните в енергийния конфликт видяха как мечтите им за бърз триумф рухват на фона на очертаващата се война на изтощение, пише Financial Times. 

Кремъл беше сигурен, че руският газ не може да бъде заменен и че без него Европа ще се изправи пред тежка зима, режим на тока и спиране на промишлеността. Москва смяташе, че последвалата социална и политическа нестабилност ще принуди ЕС да се откаже от подкрепата си за Украйна.

Газовата война наистина струваше на Европа стотици милиарди евро заради увеличените сметки за газ.

Някои европейски индустрии, като производството на торове, например, изпитаха сериозни шокове, но комбинацията от меката зима и ниското потребление в Китай заради пандемията от COVID-19 възстанови баланса на световния газов пазар.

Освен това европейската икономика се оказа много адаптивна, отколкото се очакваше.

От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е силно зависима от западните технологии, за да поддържа своята петролна и газова индустрия, както и от западните пазари и финансови системи, за да поддържа износа си.

Имаше надежда, че ако бъде откъсната от тях, Русия ще бъде изправена пред бърз икономически колапс, който ще ограничи способността ѝ да води война.

След инвазията, на фона на бойкотите от страна на западните купувачи и опитите на Москва да запази живи веригите си за доставка и разплащане, руското производство на петрол намаля с 10% между февруари и април 2022 г., но по-късно се възстанови.

Сега, година след началото на войната, руският петролен добив отново се намира на предвоенните си нива.

Европейското ембарго върху петрола и петролните продукти и таванът на цените наистина доведоха до по-високи разходи за руските оператори, но изглежда не успяха да навредят значително на търговията с руски петрол.

Данъчното облагане на петролната индустрия в Русия беше намаляло значително до края на 2022 г. — не защото петролните компании печелеха по-малко пари, а поради грешки на правителството, които в момента се коригират чрез промени в данъчната система.

За момента изглежда, че и Запада, и Русия вече са изчерпали непосредствения си офанзивен капацитет и преминават към война на изтощение, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна.

Надеждите на Русия са за горещо лято и студена зима, които ще доведат до повишени нужди от газ, съчетани с повишаването на търсенето от страна Китай. Русия все още разполага с газопровода за Европа и Турция.

Кремъл може да обмисли пълно прекъсване на Европа, но цената ще бъде висока. Москва ще загуби последните си останали съюзници, като Сърбия и Унгария, заедно с важния търговски канал през Турция.

Втечненият природен газ все още не е част от енергийната война. Русия е четвъртият по големина износител на втечнен природен газ, генериращ 8% от световните обеми.

Но по-голямата част от нейния капацитет е частична собственост на китайски и японски компании и би било трудно да го управлява за постигане на геополитическите си цели.

Москва може да се опита да пресъздаде енергийната криза от 1973 г., като изтегли петрола си от пазарите. Досега обаче стратегията ѝ е по-прагматична и предпочита да "заобикаля" по различни пътища тавана на цените и наложеното ембаргото.

Арсеналът на Запада също е ограничен и повечето от инструментите, с които разполага, вече са разгърнати срещу Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира своето енергийно портфолио, но необходимите гигавати слънчева и вятърна енергия не могат да бъдат добавени веднага.

А големите нови производствени обеми на втечнен природен газ, договорени с останалите партньори на ЕС, ще започнат да се доставят едва в края на 2024 г.

Досега контролът на механизмите за ограничаване на цените и реекспорта на руски суров петрол и дизел през трети страни изглежда е доста облекчен.

Целта на ЕС и САЩ е да запазят руските обеми на пазара, но на по-ниска цена, така че посланието, изпратено до пазарните играчи, беше да не се създават твърде много пречки за търговията.

Примката обаче сега може да започне да се затяга, като някои посредници бъдат поставени в списъци със санкции, а танкерите на т. нар. "сив флот" да бъдат конфискувани. 

В същото време таванът на цените може да бъдат намален допълнително, ограничавайки приходите на Кремъл. Това обаче би създало огромен трансфер на стойност към индийската и китайската икономика и към посредниците, участващи в търговията с руски петрол.

Поне част от богатството, от което Кремъл ще бъде лишен, може да се окаже в ръцете на неговите приятели. В същото време западните производители може да са изправени пред по-голяма конкуренция от Азия.

Това е нов конфликт с невиждан мащаб, който не е воден досега. И точно както Първата световна война, той може да означава началото на нова ера, но този път в икономическата война, а не в окопите - с нови стратегии, опустошителни нови ефекти и, в крайна сметка, нов световен енергиен ред.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !