Румъния и България преминаха през едно и също сухо лято, което се отрази на производството на електроенергия. Докато Румъния беше принудена да внася значителни количества ток, България увеличи износа си, като се възползва и от мащабните инвестиции в батерии.

Разликата между двете държави не се дължи само на парите, но и на скоростта, с която се реализират инвестициите. Това обяснява пред Profit.ro Михай Н. Тудорика, международен директор „Ключови клиенти“ във Vilion Battery Energy Storage, отговарящ за развитието на румънския пазар и управлението на големите клиенти в сектора за съхранение на енергия.

България изнася ток, докато Румъния е принудена да внася

В края на юли изключително ниското ниво на Дунав принуди румънската компания Nuclearelectrica да спре двата реактора на АЕЦ „Черна вода“. Румъния временно загуби около 1400 MW производствена мощност в период, когато потреблението на електроенергия надхвърляше 7000 MW. По същото време България изнасяше електроенергия. През юли и август нетният износ на страната ни достигна приблизително 830 GWh месечно — повече от два пъти над средното равнище за май и юни.

Едно от обясненията е ускореното развитие на капацитета за съхранение на енергия.

През септември България разполагаше с около 5.7 GW инсталирана мощност в батерии, разпределена в близо 100 съоръжения. Към 1 септември Румъния имаше 1094 MW инсталирана мощност и 2310 MWh капацитет за съхранение, показват данните на Transelectrica.

Разликата в инсталираната мощност е повече от пет пъти.

Как България успя да изгради капацитета си толкова бързо

Между април 2021 г. и април 2026 г. България премина през осем парламентарни вота — период на продължителна политическа нестабилност. Въпреки това страната успя да развие един от най-големите пазари за съхранение на енергия в Европа спрямо размера на икономиката си.

Важна роля изигра програмата RESTORE, финансирана чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Държавата предостави грантове за инвестиции в батерии, като проектите бяха класирани според размера на публичната помощ, поискана за всеки MWh капацитет за съхранение.

Бяха одобрени проекти с общ капацитет от около 9.7 GWh — приблизително три пъти над първоначалната цел на програмата.

Сроковете за изпълнение бяха кратки, а законодателството беше променено, за да позволи на съоръженията за съхранение да участват самостоятелно на енергийния пазар.

„Енергийната система не се изгражда в ритъма на един парламентарен мандат. Нито батериите, нито мрежите, нито електроцентралите се появяват от днес за утре. Ако всяка политическа промяна носи нови приоритети, непрекъснато говорим за бъдещето, без да имаме план за него“, обяснява Михай Тудорика.

Румъния разполага със 150 млн. евро за батерии, но проектите може да отнемат четири години

Румъния също стартира програма за финансиране на самостоятелни съоръжения за съхранение на енергия с бюджет от 150 млн. евро от Фонда за модернизация. Кандидатстването е отворено до 30 октомври 2026 г., а проектите се подбират чрез конкурентен механизъм, който дава предимство на инвестициите с най-ниска заявена публична помощ за всеки инсталиран MWh.

Финансирането е ограничено до 69 000 евро/MWh и до 15 млн. евро за един бенефициент. Целта на програмата е да бъдат инсталирани поне 2174 MWh капацитет за съхранение.

Основната разлика спрямо България е срокът за изпълнение: бенефициентите в Румъния могат да разполагат с до 48 месеца от предоставянето на помощта, за да завършат инвестициите си.

Въпреки това Румъния постепенно наваксва изоставането. Само през август в експлоатация са въведени съоръжения с допълнителен капацитет от 335 MWh, а редица други проекти са в процес на разработване.

Батерии за домакинствата, но без гаранция, че ще работят координирано с енергийната система

Друг проблем, на който обръща внимание Михай Тудорика, е програмата за финансиране на батерии за домакинства, произвеждащи собствена електроенергия — т.нар. прозюмери.

На 14 септември беше публикувано ръководството за кандидатстване по програмата на румънската Администрация на фонда за околната среда (AFM), чийто бюджет е 400 млн. леи.

Физическите лица, които произвеждат електроенергия от възобновяеми източници, могат да получат до 15 000 леи за инсталиране на системи за съхранение. Финансирането покрива до 75% от стойността на инвестицията.

Бюджетът би позволил да бъдат финансирани над 26 000 домакинства, ако всяко от тях поиска максималната сума.

Проблемът е, че програмата стимулира инсталирането на батерии на индивидуално ниво, без изрично да изисква интегрирането им в система за координирано управление на енергията.

Така собствениците ще могат да използват батериите за собствено потребление, но съоръженията не е задължително да са подготвени за участие в механизми за агрегиране. Чрез тях хиляди малки инсталации могат да работят заедно, за да балансират електроенергийната мрежа.

„Батерия, инсталирана само защото има налично финансиране, не е добра инвестиция. Важно е къде е разположена, колко енергия съхранява, колко бързо реагира, какъв проблем на мрежата решава и как участва на пазара“, казва Тудорика.

Според него въвеждането на технически изисквания за комуникация още на етапа на финансиране би позволило тези инсталации да се използват впоследствие за предоставяне на услуги за гъвкавост на енергийната система.

От Шънджън до Сао Пауло: електрификацията променя икономиката

Михай Тудорика е наблюдавал отблизо темповете на електрификация на два много различни пазара — Китай и Бразилия, които е посетил по работа.

В Шънджън, един от водещите технологични центрове на Китай, електромобилите, автономните таксита и роботите, използвани за градски услуги, вече са част от ежедневната инфраструктура.

„Най-силният сигнал не се вижда. Чува се. Или по-точно — не се чува. В един огромен, гъсто населен град, който непрекъснато е в движение, голяма част от шума на двигателите е изчезнала“, разказва той.

В Сао Пауло електрификацията на транспорта е по-слабо развита, но електрическите автомобили постепенно се превръщат в обичайна гледка по улиците.

Отвъд транспорта разрастването на центровете за данни, развитието на изкуствения интелект и автоматизацията на индустрията ще увеличават натиска върху енергийните системи. Предизвикателството няма да бъде само производството на повече електроенергия, но и осигуряването ѝ в момента, когато е необходима. Производството от фотоволтаични централи достига високи нива през деня, но спада именно във вечерните часове, когато потреблението може да се увеличи.

Батериите позволяват част от тази енергия да бъде прехвърлена от часовете на производство към часовете на потребление.

„Вече не е достатъчно да се питаме колко енергия произвеждаме. Трябва да се питаме колко добре умеем да я използваме: да я съхраняваме, когато е евтина, и да я подаваме, когато е необходима“, обяснява Тудорика.

Според него в Румъния развитието на съхранението трябва да бъде съгласувано с модернизацията на мрежите, енергийната ефективност и разширяването на децентрализираното производство.

Батериите могат да компенсират дисбаланси в рамките на няколко часа, но не могат напълно да заменят загубеното производство при продължителни засушавания или при спиране на големи електроцентрали.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google