България изпревари Румъния в класацията по размер на заплатите. Средната заплата в Румъния е 1065 евро – с 5% по-ниска от тази в България, където достига 1120 евро. Румънските медии анализират разликата в цените между двете съседни страни и установяват увеличение на заплатите в България, но и значително поскъпване на основни продукти и услуги. 

Нещо повече – от 1 януари 2027 г. България ще изпревари Румъния и по размер на нетната минимална работна заплата. Българите ще получаваме около 520 евро, докато минималната заплата в Румъния ще остане на сегашното равнище от 510 евро, според Standard.ro.

България обаче засега запазва титлата на най-бедната страна в Европейския съюз с БВП на човек от населението от 18 000 евро – с 10% под равнището на Румъния.

Румъния заема предпоследното място с малко над 20 000 евро. Преди десетилетие обаче разликата между двете страни е била над 20%. Според прогнозите на Международния валутен фонд, които по принцип са консервативни, до 2030 г. разликата ще бъде в рамките на статистическата грешка – около 3%.

Храните в България вече са по-скъпи, отколкото в Румъния

Хранителните продукти в България са станали по-скъпи от тези в Румъния, но остават по-евтини, отколкото в Албания. Един хляб може да струва над три пъти повече в една страна в сравнение с друга.

В България председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова съобщи, че търговските надценки на хранителните продукти в големите търговски вериги достигат 135%. По нейни думи тези надценки са довели до парадоксална ситуация, при която един и същ продукт може да бъде по-скъп в София, отколкото в Берлин.

В Източна Европа храните са по-евтини

Според данни на Евростат храните и безалкохолните напитки представляват 13.6% от разходите на домакинствата в ЕС, в сравнение с 23,6% за жилище и комунални услуги.

Кои държави са най-скъпи по отношение на хранителните продукти и на какво се дължат разликите?

Според данни от средата на 2026 г. на Numbeo – база данни за разходите за живот, създадена въз основа на потребителски сведения – индексът на цените на храните варира от 57.2 в Молдова до 189.2 в Швейцария. Средното равнище за ЕС е 100.

Това означава, че храните в Швейцария са с 89.2% по-скъпи от средното за ЕС, докато в Молдова са с 42,8% по-евтини.

Потребителска кошница, която струва 100 евро при средните цени в ЕС, би струвала 189,20 евро в Швейцария и 57,20 евро в Молдова.

Най-скъпите държави

Три от петте най-скъпи държави се намират в Северна Европа. Исландия (183.6) е на второ място, следвана от Норвегия (154.4), Люксембург (134.9) и Дания (128.4). Останалите скандинавски държави също са над средното равнище за ЕС: Финландия (119.7) и Швеция (116.6). Сред петте най-големи европейски икономики Франция е най-скъпата страна по отношение на храните – с 27.5% над средното за ЕС.

Испания (89.7) е единствената под средното равнище. Великобритания (111.9), Германия (111.6) и Италия (110.2) са над него, като ценовите им равнища са сходни. Австрия (124;5), Ирландия (122), Белгия (117;6) и Нидерландия (116;4) също са сред по-скъпите държави.

Румъния е най-евтината страна в ЕС по отношение на храните

В рамките на Европейския съюз Румъния (66.7) е най-евтината страна по отношение на хранителните продукти. Цените са с 33.3% под средното за ЕС. В по-широк регионален план храните са по-евтини в Източна Европа и на Балканите, включително в държавите кандидатки за членство в ЕС. Например индексът е 59.8 за Северна Македония, 67.9 за Босна и Херцеговина и 68.8 за Сърбия.

Турция (82.1) е по-скъпа от няколко държави членки на ЕС, макар да остава под средното европейско равнище. Страната отчита и най-високата инфлация на хранителните цени в Европа.

По-ниските цени не означават по-добра достъпност

Илария Бенедети, доцент в Университета в Туша, отбелязва, че в някои държави храните са по-евтини от средното за ЕС, но домакинствата отделят по-голяма част от бюджета си за тях. Например в Румъния, където храните са по-евтини, домакинствата харчат 23.1% от бюджета си за храни и безалкохолни напитки. В България този дял също надхвърля 20%.

Посочвайки разликите в заплатите и покупателната способност, тя подчертава, че храните могат да бъдат по-евтини в абсолютна стойност, но по-малко достъпни спрямо нетните доходи на хората след данъци.

Кошница с 18 хранителни продукта струва 69.84 евро в ЕС

Платформата Numbeo включва 19 артикула в категорията „Пазари“. Euronews Business събира данни за цените на тези стоки през октомври 2026 г. Сборът от цените на 18 от тях, като всеки продукт е включен само веднъж и без прилагане на тегловни коефициенти, показва, че средната стойност на подобна потребителска кошница в ЕС е 69.84 евро.

Цигарите са изключени от изчисленията на Euronews, тъй като цените им варират значително, а делът на пушачите е различен в отделните държави. След преминаването към еврото българите се сблъскаха със значително поскъпване.

Вицепремиерът на България Атанас Пеканов наскоро формулира проблема, припомня Profit.ro. Той заяви, че не е нормално да седне в ресторант във Виена и в ресторант в София и да установи, че цените са сравнително сходни, при положение че стандартът на живот е напълно различен. Ресторантьорските организации отговориха, че сравнението между Виена и София без едновременно отчитане на данъчната тежест, покупателната способност, разходите за труд, наемите, енергията, доставките и административната среда не представлява икономически анализ, а удобно политическо говорене.

Истината е, че българските ресторанти продължават да бъдат най-евтините в Европейския съюз, което прави сравнението с Виена неособено убедително.

Цените обаче растат повече от два пъти по-бързо от средното за еврозоната, а основната причина за това съвсем не е еврото. Индексът на ценовото равнище за ресторанти и хотели, изчисляван по програмата за паритет на покупателната способност въз основа на проучвания, обхващащи над 2000 стоки и услуги в 36 държави, поставя България на 53% от средното за ЕС през 2024 г.

Това е най-ниската стойност в Съюза в категория, която отчита втората най-голяма разлика в цените между държавите членки. На другия полюс е Дания със 148%.

Що се отнася до общото потребление на домакинствата, България остава най-евтината страна в ЕС и през 2025 г. – с ценово равнище от 63% от средното за Съюза, показва G4Media.ro.

С други думи, сравнението с Виена не издържа от гледна точка на общото ценово равнище. Цените в българските ресторанти остават приблизително наполовина от средните за ЕС и са още по-ниски спрямо тези в Австрия.

Всеки, който наскоро е плащал сметката си за ресторант и на двете места, може да има лично впечатление, което противоречи на тези данни. Обяснението е, че средните стойности за цяла държава не са същото като цените в центъра на една столица, където София се доближи до западноевропейските равнища много по-бързо, отколкото показват националните показатели.

Ако разгледаме хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат за ресторанти и хотели, при базова 2015 г., България достига 183.1 пункта през ноември 2025 г. За сравнение, индексът за еврозоната като цяло е 139 пункта. Германия е на 147.6, Испания – на 138.1, Италия – на 130.6, а Франция – на 125.4 пункта.

Само Унгария и Литва отчитат по-голямо кумулативно поскъпване в ЕС.

Цените в българските ресторанти са се увеличили с над 80% за десетилетие, докато в еврозоната ръстът остава под 40%, казва Profit.ro. Това означава, че процесът на сближаване на цените протича приблизително два пъти по-бързо, отколкото в държавите, към чиито равнища България се стреми.

Последните месечни данни потвърждават тенденцията.

Ресторантите и услугите по настаняване отчитат годишна инфлация от 9.9% през декември 2025 г., 9.2% през януари 2026 г. и 9,1% през февруари. По това време общата инфлация вече е спаднала до между 3.3% и 3.5%. Предварителната оценка за август 2026 г., публикувана на 31 август, показва годишна инфлация от 5.1% спрямо 4.5% през юли. Националният статистически институт посочва транспорта, ресторантите и хотелите като основни фактори за поскъпването, докато цените на транспортните услуги са се увеличили с 6.3% заради по-високите разходи за горива.

В момента България е сред първите три държави в ЕС по ръст на цените след Литва и Кипър. 

ДДС – сериозен аргумент на ресторантьорите

Що се отнася до данъчното облагане, ресторантьорските организации имат сериозни аргументи, а сравнението с останалите държави в Европа е дори по-показателно, отколкото личи от техните изявления. До 31 декември 2024 г. България прилагаше намалена ставка на ДДС от 9% за ресторантьорските и кетъринг услугите. От 1 януари 2025 г. секторът премина към стандартната ставка от 20% – увеличение с 11 процентни пункта, въведено наведнъж.

Така България вече е сред малкото държави в ЕС, които облагат ресторантьорските услуги с пълната стандартна ставка.

Австрия, която Пеканов използва за сравнение, прилага 10% ДДС за ресторантьорските услуги при стандартна ставка от 20%.

Франция, Испания и Италия също прилагат 10%.

Чехия използва единна ставка от 12%, която обхваща ресторантьорските услуги и безалкохолните напитки. Финландия намали приложимата ставка от 14% на 13,5%. Белгия увеличи ДДС за настаняване, храна за вкъщи и развлекателни дейности от 6% на 12% през март 2026 г. Още по-показателно е, че тенденцията в Европа е противоположна на тази в България. Германия възстанови намалената ставка от 7% за храната, сервирана в ресторанти, от 1 януари 2026 г., след като я беше премахнала в края на пандемичния период. Напитките продължават да се облагат с 19%.

Ирландия възстанови намалената ставка от 9% за храната и ресторантьорските услуги от 1 юли 2026 г.

Така България премина към пълната ставка през януари 2025 г., докато две от по-големите държави членки се подготвяха отново да намалят своите ставки.

Ако увеличението на ДДС с 11 процентни пункта бъде прехвърлено изцяло върху цените в менютата, само този фактор би довел до поскъпване от почти 10%, преди да се променят каквито и да било други разходи.

Еврото ли е виновно за поскъпването?

Именно тук публичният дебат е най-малко прецизен и от двете страни.

Инфлацията при ресторантите и услугите по настаняване вече е била 9.9% през декември 2025 г. България прие еврото на 1 януари 2026 г. Следователно ускореното поскъпване в сектора е започнало преди преминаването към единната валута, а не след него. То съвпада много по-добре с увеличението на ДДС от януари 2025 г., отколкото със смяната на валутата.

Това обаче не означава, че преминаването към еврото няма никакъв ефект.

Европейската централна банка анализира въпроса през април 2026 г. и установява, че макар увеличенията на цените през януари 2026 г. до голяма степен да са били краткотрайни и да не са довели до по-широк или траен инфлационен натиск, малък брой категории услуги са продължили да отчитат месечни увеличения над историческите си средни стойности. Сред тях са ресторантите и услугите по настаняване.

Следователно е имало измерим ефект от преминаването към еврото, концентриран именно в този сектор. Данните обаче не подкрепят популярното схващане, че еврото е причинило проблема с цените в ресторантите. Той предхожда въвеждането му с 12 месеца.

Разходите за труд също растат

Аргументът на ресторантьорските организации за увеличените разходи също издържа на внимателен анализ.

Средната брутна месечна заплата в България достига 1407 евро през първото тримесечие на 2026 г., което представлява увеличение с 12.7% на годишна база. Възнагражденията през второто тримесечие са с 9.8% по-високи спрямо същия период на предходната година.

Минималната работна заплата се увеличава до около 620 евро от 1 януари 2026 г. – ръст от 12.6%. В номинално изражение тя почти се е удвоила спрямо 2020 г. Хотелиерството и ресторантьорството са сред секторите, в които минималната работна заплата има най-голяма тежест.

Заетостта в хотелите и ресторантите се увеличава с 2.3% през първото тримесечие. Това означава, че секторът наема допълнителни служители в условията на растящи заплати, вместо да намалява персонала.

За бизнес, в който трудът представлява приблизително една трета от разходите и който се сблъсква с двуцифрен ръст на възнагражденията, само този фактор налага увеличение на цените от около 4%. Като добавим инфлацията при хранителните продукти, използвани като суровини, която остава на равнище от 3,9% в началото на 2026 г., както и разходите за енергия, наеми и увеличението на ДДС, значителна част от поскъпването от 9% може да бъде обяснена, без да се налага да предполагаме наличие на прекомерни печалби.

Има ли и увеличаване на печалбите?

Не всичко обаче може да бъде обяснено с разходите.  Инфлация от 9% в сектора при обща инфлация от 3.5%, задържала се в продължение на няколко тримесечия, заедно с факта, че ЕЦБ отделно идентифицира ресторантите като една от малкото категории с необичайно поведение през месеца на въвеждането на еврото, е съвместима и с известно разширяване на маржовете на печалба. Това би означавало, че част от поскъпването не се дължи само на прехвърлянето на реално нарасналите разходи към потребителите.

За да се установи точният дял, са необходими данни за маржовете на печалба на ниво отделна компания. Такива данни не са публично достъпни и нито една от страните в спора не ги е представила.

Заплашена ли е конкурентоспособността на България?

Предупреждението за конкурентоспособността заслужава същото внимателно разглеждане.

Държава, чиито ресторанти и хотели са на ценово равнище от 53% от средното за ЕС, не е на прага да загуби чувствителните към цените туристи в полза на Испания и Италия. Ценовите равнища и в двете страни са значително по-високи, а ДДС за ресторантите е наполовина на българската ставка. Това обаче поставя правителството пред реална, а не само реторична дилема.

Възстановяването на ставката от 9% би намалило механично цените в менютата, ако намалението бъде прехвърлено към потребителите. Ресторантьорските организации имат основание да твърдят, че България е изключение.

Бюджетът за 2026 г. обаче предвижда дефицит от 5.7% от БВП. Страната е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит, а намалената ставка беше оставена да изтече именно защото водеше до загуби на данъчни приходи, които държавната хазна не можеше да си позволи.

Сближаването на цените не е скандал, но доходите изостават

Самото сближаване на цените не е нито скандал, нито случайност.

Увеличението на заплатите с 12% в държава, в която ценовото равнище е 63% от средното за ЕС, неизбежно ще тласне цените към европейските нива. Всъщност именно това представлява икономическото сближаване, когато процесът функционира.

Истинският въпрос, който заслужава дебат, е дали доходите на българите се доближават до европейските равнища със същата скорост, с която растат цените в България.

Според актуалните данни, поне в ресторантьорския сектор, отговорът е отрицателен.

Румънски влогър: Цените в България са закръглени нагоре след приемането на еврото

Опитът на румънски влогър във Варна разкрива търговска реалност, при която преминаването към единната валута е било съпроводено с „закръгляне нагоре“ на цените на хранителните продукти, в ресторантите и при настаняването.

Мариан, създател на YouTube канала „2 Hoinari“, лично проверява ефекта от преминаването към еврото в най-големия морски курортен град на България. Изводът му след разговори с местни жители и проверки на пазарите и в ресторантите потвърждава опасенията на много туристи: търговците са се възползвали от смяната на валутата, за да увеличат цените, съобщава Adevărul.

В центъра на Варна влогърът научава от рецепциониста в хотела, в който е отседнал, как приемането на единната валута се е превърнало във вълна от прикрито поскъпване.

„Тъкмо разговарях с момчето на рецепцията за преминаването на България към еврото. Той каза, че като цяло не са се променили много неща, но търговците са се възползвали от възможността да закръглят цените нагоре. Именно затова съществува и усещането, че продуктите са поскъпнали след приемането на еврото.

Едно евро сега се равнява на около 1/95 лева, но търговците са се възползвали от ситуацията и всички цени, които са били 1.80 лева, са били превърнати в 1 евро, а тези от 1,70 лева – също в 1 евро. Така цените леко са се увеличили“, отбелязва той.

Цените на местните пазари

Най-големите изненади идват от щандовете с основни хранителни продукти.

На местния пазар във Варна цените на зеленчуците и плодовете вече се конкурират с тези в големите западноевропейски градове, а в някои случаи дори ги надхвърлят. Разглеждайки цените, изписани директно в евро, румънецът е изненадан от високата цена на ежедневния живот:

„Тук намираме всякакви местни, традиционни продукти. Вижте – виното е 5 евро за голяма бутилка, плодове, зеленчуци... Патладжаните са 3.50 евро, доматите – 4 евро, чушките – 6 евро, картофите – 1.40 евро, големите домати – 2.50 евро, яйцата – 5.50 евро, домашният хляб – 3 евро, царевицата за варене – 0.76 евро. Струват ми се много високи цени. 2.50 евро за килограм домати... Как си го позволяват тези хора?“, пита той.

По-евтини шезлонги, но по-скъпа храна от Румъния

При плажните услуги България остава конкурентоспособна спрямо румънското Черноморие. Един шезлонг струва около 3 евро (приблизително 15 леи), а комплект от шезлонг и чадър достига 6 евро. При храната обаче съотношението е обратното. В заведение в центъра на града обикновен обяд, състоящ се от гирос в чиния и половин литър лимонада, струва 15 евро (около 75 леи). Сравнявайки с румънските курорти, влогърът отбелязва ясна разлика:

„В сравнение с Румъния тук шезлонгът и чадърът са по-евтини, но храната ми се струва по-скъпа. Например в Ефорие Норд можеш да намериш менюта за 35 леи, храната е по-евтина. Тук трудно ще намериш цяло меню за 7 евро“, коментира румънецът.

Пазаруването в големите вериги супермаркети също вече не осигурява икономиите от миналото.

Един хляб струва 1.49 евро, литър мляко – 1.43 евро, а 20 яйца се продават за почти 5 евро (4.95 евро).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google