Ерин Брокович на конференцията A1 Digital Summit: Светът е в остра опасност

По покана на A1 Ерин Брокович, популярен активист за опазване на околната среда, изнесе пламенна лекция по време на годишния форум "A1 Digital Summit" във Виена.

Вероятно помните едноименния филм с Джулия Робъртс, който разказваше невероятната история на Брокович от градчето Хинкли, което се намира край залива на Сан Франциско.

Там беше разказана историята на смелата Ерин, която спечели дело за обезщетение в размер на 333 млн. долара, заради нередности в работата на компанията Pacific Gas and Electric Company, чийто газопровод и отпадъчните води от кулата за охлаждане тровят района година наред.

Случаят Хинкли нито е единичен, нито се решава като в приказките. Проблемите все още са безброй, самата Ерин Брокович вече има внуци, но е твърдо решена да продължи битката.

Също толкова амбицирани са и хората от телекомуникационната компания A1, които бяха поканили хора от цял свят във Виена, за да представят работата си в посока ограничение на последствията от изменението на климата и замърсяването на околната среда. Новите технологии и цифровизация може да помогне изключително много в ускоряване на зелените процеси не само в отделни компании, но и в обществото.

Представители на А1 заявиха категоричната убеденост, че дигитализацията може да бъде инструмент в борбата срещу изменението на климата и представиха по време на форума "Дигитални решения за изменението на климата" какво правят в тази посока.

Програмният директор на Дарик Радио Константин Вълков се срещна с Томас Арнолднер, главен изпълнителен директор на A1 Telekom Austria Group, и Рафаела Остнер, директор на ESG дивизията в компанията, която пряко се занимава с опазването на околната среда, отговорното управление и грижите за развитие в тази посока.

След Австрия, България е вторият по големина пазар на база приходи за групата. Коя услуга е достъпна в Австрия, но все още недостъпна в България и планирате да лансирате?

Томас Арнолднер: Гордеем се с българските дейности, те са иновативни и нарастват много. Пазарното възприятие драстично се промени към по-добро. Потфолиото е много обширно и се доближава до това, което предлагаме в Австрия, което е голямо постижение. България, и Mtel преди години, започнаха от много различна пазарна позиция.

В Австрия имаме над стогодишна история, голяма потребителска база и широко портфолио. България успя да навакса, не по отношение на приходи, но по отношение на портфолио. Има дори услуги, които сме лансирали в България и може да адаптираме в Австрия. Например финаносвите услуги.

Но подходът е подобен. Имаме водещо портфолио от мобилни услуги, значително пораснахме във фиксираните услуги. България е водеща в ICT сектора, което е голямо постижение през последните години.

Можем ли да кажем, че всичко това се дължи на пандемията или на продължаващата война? В сегашната ситуация хората имат нужда от компании като вашата, които доставят тези необходими и атрактивни услуги. В тази връзка, можем ли да очакваме повишаване на цените при телеком услугите?

Томас Арнолднер: Бих казах, че доставяме релевантни услуги. Само ако си представим как пандемията можеше да ни засегне ако не съществуваше дигиталната ни инфраструктура. Щеше да бъде много по-лошо.

С всички наши услуги, в които сме инвестирали през годините, допринесохме да преминем по-леко през кризата. Вложихме в България над 100 милиона в дигитална инфраструктура, което е значителна инвестиция. В групата от 2020 до 2021 г. количеството на пренос на данни се e увеличило с 29%.

Ако погледнете различни пазари, исторически телеком услугите са били устойчиви на инфлацията. Въпреки това, ние сме много засегнати от покачването на цените, имаме около 100 милиона разходи за електроенергия в групата за миналата година.

Можете да си представите какво означава за нас това неколкократно увеличение на цените. В зависимост от различните пазари трябва да се адаптираме към тези условия и да запазим инвестициите си.

Проблем ли е, че има постоянен натиск за иновации във вашия сектор?

Томас Арнолднер: Не е проблем, това е част от сектора и ние сме свикнали. Ако не може да се справиш с технологичния прогрес, перманентните промени и ако нямаш стремеж да бъдеш водещ в технологиите, не трябва да бъдеш в тази индустрия.

България е добър пример за пазар, който постоянно доказва, че може да запази този глад към иновации и към подобрения. България се представяше много добре още преди 2-3 години, но това не беше достатъчно и екипът продължи да иска повече и да ни стимулират вътрешно в групата. България се стремеше към здравословна конкуренция с останалите пазари.

Нуждите на правителствата от киберсигурност ли са най-големият двигател за инвестициите в ICT? 

Томас Арнолднер: Това е един от много двигатели. Нуждата от киберсигурност се засилва много навсякъде, атаките се увеличават и се променят постоянно. Това е асиметрична борба, защото една отворена врата за пробив е достъчна за нападателя да компрометира цялата инфраструктура.

Това е едната страна, но има и други. Например IoT (Internet of Thing) - през 2025 г. се очаква да има над 70 млрд. устройства глобално, които ще бъдат свързани. В ICT индсутрията има и други неща, които движат бизнеса. Облачните услуги, например, новите възможности, благодарение на 5G и други.

Няма много революции в мобайл бизнеса, защото дори да имаме по-големи екрани на смартфоните си, повече приложения и по-бърз интернет, няма иновация, която е променила начина ни на живот. Например онлайн гласуване, което към момента не е възможно. В каква посока мислите, че ще бъде следващата голяма иновация, която в същото време би била рискова инвестиция, но е наложително да се случи?

Томас Арнолднер: Имаме революции в мрежата всяка година, защото нашият капацитет и преносът на данни се увеличава с близо 30% всяка година. Внедряваме нови технологии, минаваме от 4G към 5G. 5G технологията ни е много напреднала в България и в Австрия.

Започнахме да лансираме 5G в Словения, Хърватия и Северна Македония и това изисква много инвестиции. Работим върху нови услуги във финансовата сфера. България е водеща в групата по отношение на съдържание и се целим към нови услуги в ICT сектора.

Инвестираме в една от водещите компании в България - Stemo и подобряваме портфолиото си. Виждаме, че идват революции, например метавърс, тя ще ни даде много нови възможности за това как да общуваме от разстояние. Ще революционализира образованието, например.

Вместо да показваме древни камъни на децата в музеите, ще можем да им покажем симулация на това как точно хората са живели преди векове. Може да водим разговор в метавърс без да сме физически на едно място.

За нас това означава, че мрежата ни ще бъде от огромно значение, защото всичко това трябва да се случва във висока резолюция, 360-градуса видео, в реално време, без забавяне. Трябва да построим мрежи, които да могат да се справят с тези предизвикателства.

Смятате ли, че бизнеси като вашия, с много стабилен бизнес модел, които инвестират в съдържание, имат етични или морални задължения да подкрепят борбата с дезинформацията или да инвестират във висококачествена журналистика?

Томас Арнолднер: Да, бизнесът ни е стабилен, но добавената стойност от него се създава някъде другаде. Например около 50% от трафика е движен от 4-5 големи глобални играчи.

Ако погледнем пазарната капитализация на целия телко сектор, тя изглежда по-скоро равна или дори намалена през последните 10 години и е по-малка от пазарната капитализация на Amazon през последните 3-4 години. Има голям дисбаланс между тези играчи и онези, които инвестират в дигитална инфраструктура.

Гледаме сериозно на етичните стандарти, когато говорим за околната среда, социалната ангажираност и сигурността на данните. Фокусът ни е на първо място да осигурим инфраструктурата и платформите. Това, за което ме питате, е отговорност на демократичните правителства, защото това е регулаторен казус. Ние, като мрежов доставчик, нямаме достатъчно власт, за да се намесим в това.

Събитието ви е с фокус ESG. Това модерен термин ли е или нова корпоративна култура за А1?

Томас Арнолднер: Приемаме ESG много сериозно. Да, имаше моменти, когато много компании приемаха темата за устойчивостта за нещо, което трябва да направиш, защото е модерно и е добър маркетинг. Но нещата се промениха.

Виждаме голямо търсене да правим бизнеса по устойчив начин. То идва от капиталовите пазари, от потребителите, особено от бизнес клиентите ни, има много регулации, но най-важното е, че нашите служители търсят отговори и искат да разберат дали работят за устойчив и отговорен бизнес. Виждаме това и при новите служители, които наемаме.

Нашите екологични цели и финансови цели вече се доближават. Пътят е дълъг, но имаме много вътрешни инициативи и вече се вижда, че има прогрес.

Например миналата година за първи път успяхме да намалим нашите въглеродни емисии с 20%. България много помогна за това. Рециклирахме и обновихме вече около 600 хил. устройства, които иначе биха се превърнали в замърсител.

Рафаела Ортнер: Обикновено говорим за бизнес и за това да правим нещо добро, но ако погледнем наратива на европейско ниво и Зелената сделка, става въпрос за конкурентно предимство. Ако се замислим как оперират бизнесите, те са част от околната среда и от обществото. Няма граници, не може просто да замърсяваме без да има последствия.

Затова устойчивостта е стратегическо решение за това как да останем конкурентни и как ние, като бизнес, да оцелеем в средносрочен план. Задаваме си основно стратегически въпроси за това как бизнес моделът ни може да се промени в краткосрочен или дългосрочен план. Пример от телко сектора е не да продаваме смартфони, а да ги отдаваме под наем.

През последните месеци европейските компании са изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на цените на електроенергията, веригата на доставки и геополитиката. Това променя ли фокуса на устойчивото развитие и зелените цели?

Рафаела Ортнер: Не директно по начин да спрем да работим в тази посока. Имаше голямо ускоряване в посока енергийна ефективност и консумация. Сега се добавя факторът на нарастващите цени, което дава голяма тежест на темата.

Томас Арнолднер: Пандемията за нас беше като транировъчен лагер по дигитализация. Случиха ни се неща, които преди отричахме - спряхме да пътуваме и преминахме към видео конференции. По отношение на веригата на доставки, научихме се да пазим внимателно ресурсите и устройствата, които имаме.

В глобални доклади за телекомите се казва, че през следващата година те ще направят големи инвестиции в дигитална трансформация на бизнесите и услугите си вместо в разширяване на мрежата. Какво означава това?

Томас Арнолднер: Двете вървят ръка за ръка. Смятам, че трябва да правим и двете неща. Трябва да разширим 5G покритието чрез оптичен кабел, трябва да гледаме в посока дигитална трансформация. България помогна много с мобилното приложение на А1, с чат бота, с онлайн магазините, всичко това е част от дигиталната трансформацията.

Дигиталните магазини правилна стъпка ли са - при положение че след пандемията хората имат нужда от общуване на живо повече отвсякога?

Томас Арнолднер: Разбира се, но важното е да предложим избор на потребителите. Както с разговорите - някои предпочитаме да са по телефона, други да са видеоразговор, а при трети искаме среща на живо. За потребителите може да бъде избор между бърз чат с чат бот или обаждане на служител.

В други случаи може да искат да видят какво си купуват във виртуален магазин или да го усетят, като посетят физически магазин. Това, което ни различава, е, че даваме на потребителите ни по-голям избор как може да общуват с нас.

Младото поколение, например, пазарува по различен начин, те се допитват до тяхната общност или през социалните мрежи, за да изберат какъв продукт или услуга да си купят.

Автор: Константин Вълков (използвани са въпроси и на други медии по време на A1 Digital Summit)

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !