Когато Естония става независима държава през 1991 г., тя разполага с остаряла инфраструктура и слаба икономика.

БВП на глава на населението тогава е приблизително 2 000 евро. Политици и правителствени служители трябва да намерят начин да се конкурират с други държави, чиито иконoмики не са в стагнация след пет десетилетия окупация.

Днес БВП на глава на населението на Естония възлиза на около 28 000 евро. Ключов фактор за този изключителен преход е готовността на страната да дигитализира обществените услуги.

Защо услугите в Естония стават толкова дигитализирани?

“Полу на шега казваме, че ‘сме прекалено бедни, за да си позволим нещо друго,’” казва в интервю за Euronews Сандра Сарев, заместник-министър на икономиката и иновациите.

В опит да минимизира разходите, Естония пропуска много от стъпките, които други държави предприемат, по отношение на модернизирането на обществените услуги.

Страната, например, никога не е имала физически банкови чекове. Вместо това, правителството преминава направо към интернет базирана банкова система. Този процес едновременно пести пари и подобрява ефективността.

Подобно нещо се случва и с повечето други обществени услуги в Естония. Данъчните декларации са първото нещо, което се дигитализира през 2000 г., а скоро след това е въведено електронното гласуване.

На парламентарните избори през 2023 г. половината от гласоподавателите са гласували онлайн.

Само една голяма услуга остава изцяло физическа. Сарев разказва:

“Не можете да се разведете. За физическото сключване на брак трябва да се присъствате лично, въпреки че подаването на документите също може да стане дигитално. За развода обаче трябва да присъствате лично”.

Как дигитализацията привлича нови компании?

Почти всеки десети естонец притежава собствена компания, а 94% от тях са считани за “микро.” Те имат по по-малко от 11 служители и годишен оборот или счетоводен баланс в размер на до 2 млн. евро.

Сарев смята, че Естония привлича хора, които искат да създават нови компании, заради лесната им онлайн регистрация. За онези, които познават системата добре, процесът може да отнеме по-малко от 16 минути.

“Ако сте новак, ще ви отнеме няколко часа. Въпреки това, процесът е много ефективен. Можете да декларирате данъците си изцяло онлайн, може да предоставяте дигитален подпис за документи, да придобивате имоти и нови компании, без дори да ви се налага да присъствате физически.”

В Естония също така има редица стартъп компании. Сред тях са и 10 технологична еднорога - непублични, технологични стартъп компании с оценка от по над 1 млрд. долара (899.2 млн. евро).

Това е най-големият брой еднорози на глава от населението в Европа. Много от тях са дело на представителите на т. нар. “Skype мафия”, казва Сарев.

Това са основателите на Skype, която е създадена в Естония. След като телекомуникационната компания губи своята актуалност, тези основатели създават нови компании.

“Те поддържат една много тясна общност. Имат асоциация на основателите на компании и разменят съвети помежду си.”

Как биха могли да се дигитализират други държави?

Сарев има две препоръки за държавите, които искат да дигитализират обществените услуги. Първо, да не започват с всичко едновременно.

“Повечето случаи, в които не сме успявали, е когато започвахме огромни проекти,” обяснява Сарев. “Вършете нещата едно по едно. Ако трябва да дигитализирате, започнете с услугите, които хората използват най-много.”

Второто предложение е да копират идеи от други държави. Вместо да се опитват да бъдат уникални, да копират системи, които вече работят в чужбина.

Като пример Сарев посочва системата за документи за самоличност в Естония, която е “изкопирана” от Финландия. Единствената разлика е, че Естония прави електронните карти задължителни, докато във Финландия не е така.

“А те са ключовата точка за достъп до всяка услуга в публичния или частния сектор,” допълва тя.

Какво следва за Естония?

С електронните иновации идват и по-високи енергийни разходи. Естония търси начини да намали въглеродния си отпечатък, като в същото време запази своята конкурентоспособност. Сарев допълва:

“Да, правенето на неща онлайн има много по-нисък въглероден отпечатък от използването на купища хартия. Но всички центрове за данни и гарантирането на сигурността на данните имат своя въглероден отпечатък. Така че, ако всичко в Естония е онлайн, ние също така трябва да намерим начини да намалим електронните отпадъци.”

Според Дигиталната програма на Естония до 2030 г., страната се надява да има най-зеленото електронно правителство и да даде пример на останалата част от света.

Извън екологичните цели, правителството е фокусирано върху това да направи страната възможно най-конкурентоспособна, въпреки че е разполагала с по-малко време да се развива независимо.

Тъй като Естония е много малка, иновациите често са един от малкото възможни начини да се върви напред.  “Ако сте по-голяма държава и разполагате с повече капитали, е по-лесно да изградите възможно най-добрите системи,” обяснява Сарев.

“Затова винаги е трябвало да наблягаме на иновациите и да сме по-вдъхновени от това, което можем да направи с ресурсите, с които разполагаме.”