В настоящия програмен период 2021–2027 г. Фонд на фондовете управлява внушителен ресурс от 1 милиард евро – два пъти повече спрямо предходните седем години, когато сумата беше 550 млн. евро. 

Александър Ненков, изпълнителен директор на Фонда на фондовете (ФнФ) каза в студиото на предаването “Дарик кафе”, че самият факт, че Европейската комисия и ресорните министерства поверяват толкова голям финансов пакет на институцията, е знак за изградено доверие, капацитет и ефективност.

Това доверие не идва случайно. За своите първи 10 години фондът се превърна от сравнително непознат в ключов играч за икономическото развитие, свързващ европейските средства с българския бизнес, общините и публичните дружества.

„Десет години за една финансова институция не са кой знае какъв дълъг период, но е факт, че през годините той се утвърди. Разбира се, има и своите слабости, но се надявам, че през следващите 10 години ще стане още по-разпознаваем за хората и ще управлява ресурс, който не само да стига до получателите, но и да продължи да променя икономическата среда,“ допълни Александър Ненков. 

От грантове към възвръщаеми инвестиции: новата философия на финансирането

От създаването си, Фондът на фондовете бележи смяна на парадигмата в начина, по който България усвоява европейски средства, по новите изисквания на ЕС.

Докато в първите програмни периоди 2007–2013 и 2014–2020 г. преобладаваше  безвъзмездната финансова помощ (грантове), днес все по-голям дял от финансирането се насочва чрез финансови инструменти – нисколихвени кредити, гаранции и дялови участия.

„Финансовите инструменти са бъдещето, защото са много по-устойчиви. При грантовете парите се изразходват веднъж. При финансовите инструменти те се връщат, реинвестират и продължават да работят за икономиката,“ обясни Ненков.

Тази промяна има и дисциплиниращ ефект върху получателите – било то общини или компании. Когато средствата трябва да бъдат върнати, проектите стават по-обмислени, реалистични и икономически обосновани. 

Как работи фондът – публични пари, управлявани по пазарен принцип

Фондът на фондовете не отпуска директно пари на общини или бизнеси. Вместо това, той сключва оперативни споразумения с банки и финансови институции, които поемат задачата да управляват ресурса и да подбират крайните получатели.

Този модел на работа гарантира мултиплициращ ефект – всяко евро от фонда може да бъде допълнено с още едно от банката, което увеличава общия обем на инвестициите. Освен това, тъй като банките имат интерес да минимизират риска, те финансират само устойчиви и реалистични проекти.

Като символичен пример за смислен проект Ненков даде новата църква в Кремиковския манастир, изградена и с подкрепа от фонда за градско развитие. Проектът комбинира културна и социална значимост с финансова дисциплина – пример как европейските пари могат да създадат реална, дългосрочна стойност.

Регионален фокус: повече средства извън София

Една от новите стратегически линии на ФнФ е териториалният баланс. Над 50% от финансирането в периода 2021–2027 г. ще бъде насочено извън Югозападна България, където се намира столицата.

Причината е ясна – докато София и околните райони са икономически двигател, останалата част от страната често изостава.

„Ако трябва да съм откровен общините предпочитат безвъзмездна финансова помощ, ,но тенденцията на ЕК и ЕП са различни и ние трябва да се адаптираме към тази среда”, подчерта Ненков. 

ВиК инфраструктурата: стратегически, но недофинансиран приоритет

По оценки на Световната банка България трябва да инвестира над 12–13 милиарда евро 6 в следващите години, за да модернизира остарелите ВиК мрежи.

Александър Ненков каза, че ФнФ разполага със скромен пакет от около 35 млн. евро, предназначени за води и отпадъци, чрез програма „Околна среда“. Партньор по прилагането на инструмента във водния сектор е ФЛАГ, като очакванията са средствата да бъдат разпределени към 3–4 ключови проекта.

„Да, този ресурс е недостатъчен на фона на глобалната картина“ коментира Ненков.

Българският стартъп сектор – отгледан с публични пари

Може би най-значимият принос на Фонда на фондовете за последното десетилетие е създаването на жизнена екосистема от инвестиционни фондове и стартъпи.
До момента чрез дялови инструменти са инвестирани средства в 327 стартъпа и скейлап компании – най-висок показател в Югоизточна Европа.

Това е довело до създаване на инвестиционна инфраструктура, която вече привлича интерес от външни инвеститори.

„България започва да има свои примери на успех – компании, които тръгват от тук и се развиват глобално. Но ако искаме да създадем следващия „Angry Birds“, трябва да привлечем повече частен капитал“, отбелязва Ненков.

По думите му публичната подкрепа е само катализатор – истинският растеж идва, когато частни фондове и международни инвеститори започнат да виждат потенциал в местните предприемачи.

“Фондът на фондовете е най-големият инвеститор в стартъпи у нас, но това не е достатъчно”, добави той. 

Новата роля на Фонда: икономически архитект, а не администратор

В следващите 10 години целта на ФнФ ще бъде да се превърне в институция, която не просто разпределя средства, а влияе на начина, по който България инвестира и мисли за икономическия растеж.

Ненков каза, че дружеството не търси лихва или печалба, а ефект – икономически, социален и дългосрочен, за да може всяко евро да работи повече от веднъж. 

Ключовите инструменти в момента са насочени към зеления и дигиталния преход, за насърчаване на иновациите, енергийната ефективност, инфраструктурата и стартиращия бизнес.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !