Всеки път, когато зададете въпрос на чатбот с изкуствен интелект, някъде - вероятно на континент разстояние, склад, пълен с компютри, работи усилено, за да му отговори, като се използва изумително количество енергия, за да получите бърз отговор.

Центровете за данни - физическите места, на които се намират суперкомпютрите и свързаните с тях компоненти, стоящи в основата на драстичния възход на изкуствения интелект, са от решаващо значение в нашата епоха на усъвършенствана обработка на данни.

Техният глад за електричество обаче се превръща в проблем сам по себе си. Тези съоръжения стават все по-големи, по-многобройни и драстично по-енергоемки, а енергията, необходима за работата им, се увеличава също толкова бързо.

Според данни на Cloudscene, САЩ в момента доминират на световната сцена с приблизително 5 400 съоръжения, в сравнение с около 3 400 в цяла Европа, а Старият континент отчаяно се стреми да запълни тази празнина.

Проблемът е, че запълването му е свързано с огромни енергийни разходи, а електроенергийната мрежа на континента вече изпитва затруднения със съществуващото търсене.

Мащабно ново проучване на Interface - европейски мозъчен тръст за енергийна и цифрова политика, подчертава колко сериозен е станал този натиск.

Те предупреждават, че без спешна реформа амбициите на Европа в сферата на изкуствения интелект могат да се окажат скъпи и неизползвани активи, които изразходват енергия и публични средства, докато не бъдат игнорирани заради по-добри алтернативи другаде.

„Изграждането на съоръжения с мощност от стотици мегавати, които не успяват да използват ефективно договорения си капацитет, би било неустойчиво не само от икономическа гледна точка, но и от гледна точка на енергийната и климатичната система“, се казва в доклада.

Електрически мегаабсорбатори

Средностатистическото европейско домакинство използва около 3 600 киловатчаса електроенергия годишно или приблизително 10 киловатчаса на ден. Центърът за данни зад вашия AI асистент може да изразходи дневния еквивалент на десетки хиляди такива домакинства преди закуска.

„Енергийният капацитет на водещите AI клъстери се увеличава от около 13 MW през 2019 г. до приблизително 280–300 MW за Colossus на xAI през 2025 г. – съпоставимо с търсенето на приблизително 250 000 европейски домакинства“, се посочва в доклада.

Цялата тази енергия трябва да премине през нещо и това нещо вече е подложено на сериозно натоварване.

Европейската електропреносна мрежа, огромната мрежа от електропроводи, подстанции и преносна инфраструктура, която пренася електричеството от мястото, където се генерира, до мястото, където е необходимо, не е изградена с мисъл за изкуствения интелект.

Когато само едно ново съоръжение изисква стотици мегавати едновременно, не е достатъчно просто да го включите в мрежата. Това натоварва и изтощава цялата система около него, потенциално налагайки скъпи подобрения и изтласквайки други потребители, конкуриращи се за същия капацитет.

„Обучението на ChatGPT-4 е консумирало около 46 GWh обща енергия – еквивалентно на продължително потребление от 20 MW за три месеца и достатъчно, за да захранва целия регион Брюксел-столица за повече от четири дни“, се казва още в доклада.

Най-усъвършенстваните модели, които се изграждат сега, се очаква да консумират много повече. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че глобалното потребление на електроенергия в центровете за данни „ще се удвои до 2030 г., до голяма степен поради натоварванията, свързани с изкуствения интелект“.

Традиционните сървърни ферми са изградени около скромни, гъвкави енергийни натоварвания. Клъстерите с изкуствен интелект съдържат специализирани чипове, работещи с почти максимална интензивност в продължение на дни или седмици, държащи се, както се посочва в доклада, като „електроемки промишлени предприятия, свързани с ограничени мрежи“.

„Капацитетът на мрежовата връзка, времето за свързване, местните натоварвания и напоследък цените на енергията вече са се превърнали в обвързващи ограничения, забавяйки или пренасочвайки големи внедрявания въпреки първоначалния инвестиционен интерес“, според Interface.

Ще се справи ли мрежата?

Затрудненията са най-видими на най-търсените пазари за центрове за данни в Европа или това, което индустрията определя като „групата градове FLAP-D“, или Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин.

Опашките за свързване към мрежата там са нараснали толкова много, че на практика са се превърнали в забрана за изграждане.

„На пазарите FLAP-D новите съоръжения чакат средно от 7 до 10 години за свързване към мрежата, като този срок се увеличава до 13 години на най-натоварените първични пазари“, се обяснява в доклада.

Ирландия на практика наложи мораториум върху нови центрове за данни в Дъблин до 2028 г., докато Нидерландия и Франкфурт забраниха новите свързания поне до 2030 г.

В доклада се отбелязва, че OpenAI „задържа инвестициите си в Обединеното кралство и Норвегия поради високите цени на електроенергията“, което е възможен сигнал, че енергийните ограничения на Европа спират дори най-добре капитализираните компании за изкуствен интелект в света.

Какво трябва да се промени

Европейската електропреносна мрежа вече се бори с изискванията за електрификация на транспорта и отоплението, неравномерното внедряване на възобновяеми енергийни източници и това, което докладът нарича рисковете от „затегнати пазари на газ и електроенергия“, допълнително обтегнати от руската инвазия в Украйна и продължаващия конфликт в Близкия изток.

Докладът препоръчва европейските съоръжения да бъдат интегрирани в националното и европейското планиране на мрежата от самото начало, като решенията за разполагане да бъдат обвързани с наличността на възобновяема енергия.

Натрупването на стотици мегавати инфраструктура с изкуствен интелект рискува да направи всичко това по-трудно и по-скъпо.

„Дългосрочната стойност и приемливост на големите изчислителни клъстери с изкуствен интелект ще зависят от това дали те са замислени, регулирани и експлоатирани като критична енергийна инфраструктура, различна от традиционните центрове за данни“, се заключава в доклада.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !