Разходите за жилища, водоснабдяване, електричество и газ представляват най-голямата част от разходите на домакинствата в Европейския съюз. Средно те заемат дял от малко над 24% от семейния бюджет на европейците. 

Този дял обаче варира значително в различните европейски страни. Хората, работещи на минимална заплата, са ной-силно засегнати, тъй като те отделят по-голям дял от доходите си за тези основни нужди и в повечето случаи не разполагат със собствен имот, а живеят под наем, пише Euronews. 

Изданието подрежда европейските страни по това какъв дял заема средният наем от минималната работна заплата. 

Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) съобщава, че в 14 държави-членки на ЕС наемът на имот с максимум две спални заема най-малко 35% от доходите на работниците, получаващи законоустановената минимална заплата в съответната държава.

През 2024 г. те харчат средно 45% от доходите си само за жилище, което илюстрира тежкото финансово бреме за тези домакинства, пише още изданието.

"Милиони работещи хора в повечето държави-членки виждат как голяма част от заплатите им напускат банковите им сметки веднага щом постъпят, просто за да запазят покрива над главите си“, коментира пред Euronews генералният секретар на ETUC Естер Линч.

Колко струва наемането на имот с до две спални в ЕС?

Изследването на ETUC не включва всички държави от Общността, а само 14, сред които е и България. Минималните заплати варират от 477 евро в България до 2571 евро в Люксембург. 

Само шест от тези държави имат минимална заплата над 1000 евро, а едва три надвишават 2000 евро - Люксембург, Ирландия и Нидерландия. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция няма установена от закона минимална заплата, затова не са включени в класацията. 

Наемът на имот с максимум две спални варира от 215 евро в България до 1340 евро в Люксембург, докато средната цена за 14-те държави е 599 евро.

В седем държави средният наем е под 400 евро, включително България (215 евро), Румъния (277 евро), Хърватия (311 евро), Гърция (344 евро), Словакия (371 евро), Естония (387 евро) и Португалия (€391).

В горния край на таблицата средният наем надхвърля 1000 евро в Люксембург, Ирландия и Нидерландия, във Франция е 618 евро, а в Испания - 578 евро.

Изчисленията на наема се основават на данните на Евростат за 2022 г., коригирани спрямо инфлацията. 

Какво е съотношението между наемите и доходите?

Частта от дохода от минималната работна заплата, изразходвана за наем, дава представа за финансовата тежест, която разходът за жилище поставя върху хората с ниски заплати.

Сред 14-те държави този дял варира от 35% във Франция до 56% в Нидерландия. Средно хората с минимална заплата в тези страни харчат около 45% от доходите си за наем.

В допълнение към Нидерландия, където съотношението достига 56%, наемът поглъща над 50% от минималния доход както в Ирландия (55%), така и в Люксембург (52%).

Франция има най-нисък дял от 35%, което означава, че наемът представлява приблизително една трета от доходите на работниците с минимална заплата. Хърватия (37%) и Гърция (38%) следват плътно след Франция - като държавите с най-достъпни наеми.

В България, където и минималните заплати, и наемът са най-ниски, работниците харчат значителните 45% от доходите си за наем. В Испания този дял е също толкова висок - около 44%.

Цената на наема се основава на средните национални стойности, но в по-големите градове и столичните райони, където са концентрирани повечето работни места, ситуацията може да е още по-тежка, тъй като обикновено там наемите са значително по-високи. 

Колко харчат европейските страни за жилища и битови сметки?

Данните на Евростат за жилищните и битовите разходи включват и други неща, освен наема, като вода, електричество, газ, ремонтни дейности и др., чиято цена варира значително в отделните държави.

През 2022 г. Словакия оглавява списъка с над 30% от разходите на домакинствата, разпределени за жилища, вода, електричество, газ и други горива. Финландия и Дания следват на второ и трето място - там домакинствата харчат съответно 29.6% и 29.1% от доходите си за жилище и комунални услуги.

За разлика от тях в Малта (13.9%) и Хърватия (14.9%) отделят много по-малък дял от разходите си за жилища и комунални услуги. В България този дял е 18.4 на сто, или значително под средното за ЕС (24.1%). 

Статистиката показва, че страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с тези разходи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !