"Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация", пишат в анализ експертите на Фискалния съвет, чиято цел е независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка.

В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната. През последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти, допълват от организацията.

Какви са процедурите, практиката и има ли и други подобни случаи у нас?

Временната процедура

Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Вместо това се прилага следната временна процедура:

Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента.

Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн.

В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.

Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.

Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).

Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се "превърта" старият, посочват от Фискалния съвет.

Колко дълго може да продължи това?

Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.

А какво става след тези три месеца, ако още няма бюджет? Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.

Исторически случаи на забавен бюджет

От Фискалния съвет представят и няколко исторически случая от последните десет години, в които държавният бюджет у нас не е приет навреме.

Бюджет 2022 г.

Причина за забавянето е, че през 2021 г. има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяват да формират стабилно правителство.

Това забавя внасянето на проектобюджет — правителство се сменя към края на 2021 г., което оставя малко време за подготвяне и внасяне на бюджет до края на годината.

В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния проект, не е спазен. В следствие, парламентът приема бюджета за 2022 г. на 25 февруари 2022 г.

Заради забавянето на бюджетната процедура автоматично е активирана процедурата, предвидена в чл. 87 от ЗПФ. Законът е публикуван в Държавен вестник на 04.03.2022 г.

Бюджет 2023 г.

Проектобюджетът за 2023 г. е внесен от служебното правителство през април 2023 г. — значително след официалния срок.

Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 г. и през 2023 г.) и отсъствие на трайно функциониращо правителство и редовен парламент, което пречи на навременното разработване и внасяне на бюджетния проект.

В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — законът е приет едва в края на юли 2023 г.: първо четене на 12 юли 2023 г., второ — и окончателно — в ранните часове на 28 юли 2023 г.

Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи основно на политическата несигурност — избори, липса на стабилно правителство и парламент — в комбинация с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите).

В резултат на това, бюджетът е приет, но с доста закъснение, което създаде временни предизвикателства за управлението на публичните финанси и реализацията на държавните политики, посочват още експертите на Фискалния съвет.

За разлика от 2022 г. се взема решение да се внесе и гласува удължаващ закон, който е приет на 28 юли 2023 г. Законът е публикуван в Държавен вестник на 1 август 2023 г.

Бюджет 2025 г.

Забавянето на бюджета за 2025 г. се дължи основно на политическа нестабилност — множество избори, коалиционни преговори и смяна на правителство, което е основна пречка да се внесе навреме и приеме бюджетният проект.

В резултат, държавата стартира годината чрез временни рамки, а окончателният бюджет влиза в сила през пролетта. Взема се отново решение да се гласува отделен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е обнародван в Държавен вестник на 27 март 2025 г.

Unsplash
Unsplash

Какви са плюсовете и минусите на закъснялото приемане на бюджета?

От Фискалния съвет изброяват и плюсовете, и минусите на закъснялото приемане на бюджета:.

Плюсове

  • По-точно планиране, основно защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията.
  • Преодолява се по принцип излишно увеличаване на разходите. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отлагат ненужни разходи, изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина.
  • За коалиционните правителства, а в повечето държави са такива, се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета.
  • Слабите правителства правят слаб бюджет, и в такъв случай е по-добре да се изчака да има правителство с ясни ангажименти и визия.

Минуси

  • Проявата на политическа нестабилност ерозира общата среда;
  • Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции;
  • Забавяне на публичните инвестиции – по-слабо усвояване на външно финансиране (европейски средства), спират и се забавят обществените поръчки, а по този начин се влияе сериозно и негативно върху инвестициите, главно върху стартирането на новите инвестиционни проекти;
  • Забавя се финансирането към общините, следователно и нормалното им функциониране и развитие;
  • Забавят се и социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, и на управлението на доходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се създава и допълнително социално напрежение;
  • Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред очакваните промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на държавата. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции;
  • Забавянето на приемането на бюджета може да доведе и до политически сделки, които да го направят твърде оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да предизвикат негативи в много направления.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !