Дълбоко в националния парк Nelson Lakes, разположен на Южния остров на Нова Зеландия, се намира магическо синьо-виолетово езеро.

Заобиколен от стръмни алпийски гори и захранван от ледниковите води на езерото Констанс, водоемът е малък, но не и незначителен.

За първи път е открито от Ngāti Apa – маорско племе, което го нарича Rotomairewhenua, или „езерото на мирните земи“. Днес то е по-популярно като Синьото езеро.

То се е превърнало в свещено място, в което местните почиствали костите на мъртвите, вярвайки, че това ще осигури на духа им безопасно пътуване до прародината на маорите в Хавайки.

В по-новата история туристи, минаващи през националния парк, коментират изключителния цвят и ефирната енергия на езерото.

Едва преди около десетилетие учените откриват, че водата му има „изключителна оптична чистота“ с видимост между 70 и 80 метра, което я прави „най-визуално чистата прясна вода“ на планетата.

Прозвището „най-чистото езеро в света“ и снимки на зашеметяващия пейзаж оттогава се споделят широко в социалните медии, което прави водоема популярна туристическа дестинация между декември и март (лятото на Нова Зеландия).

Но природозащитниците и Ngāti Apa се опасяват, че тази нараснала популярност може да застраши чистотата му.

Най-голяма загриженост представлява разпространението на линдавия - микроскопично водорасло, известно като „езерен сняг“ или „езерен сопол“ заради слузта, която създава точно под повърхността на водата.

Водораслото вече присъства надолу по течението на Синьото езеро и има риск да бъде пренесено нагоре по пътеката върху туристическите обувки или в техните бутилки за вода.

Езерни сополи

Инвазивен вид в Нова Зеландия, линдавия най-вероятно си е проправило път до там от Северна Америка чрез риболовни уреди, предполага Фил Новис, старши научен сътрудник и специалист по водорасли в държавния екологичен институт Landcare Research.

Първите сведения за него в страната са от началото на 2000-те години, като оттогава водораслото се е разпространил доста широко.

„Хората са основният вектор“, казва той, обяснявайки, че в предишни изследвания екипът му е събрал и тествал седиментни ядра от 380 езера в Нова Зеландия и единствените с линдавия са тези, които са лесно достъпни за хората.

Само една малка прашинка от него може да промени екологията на едно езеро завинаги, добавя експертът, тъй като се пренася сравнително лесно с водни капки.

Той си спомня случай, в който открива проба от линдавия върху космите на гърдите на мъж, преплувал няколко километра през езерото Уанака, разположено в района на Отаго в Нова Зеландия.

Въпреки че не е известно да е токсично за хората, водораслото отделя дълги вискозни нишки, известни като слуз, които, когато се концентрират, могат да се превърнат в неудобство –запушват филтри за лодки или водноелектрически системи.

В случая със Синьото езеро, филмът от слуз, който създава водораслото, може да скрие изключителната му чистота.

Защита на езерото

От 2013 г., когато е публикувано изследването на чистотата на езерото, броят на посетителите му се е увеличил повече от два пъти, според Министерството на опазването на Нова Зеландия.

Повечето хора пътуват до него за дву- или седемдневни обиколки, както и в рамките на маршрута Te Araroa, който обхваща цялата дължина на Нова Зеландия.

Титлата „най-чистото езеро в света“ и произтичащият от това шум в социалните медии определено са допринесли за популярността му, казва Мелиса Грифин, старши рейнджър по биоразнообразието за Nelson Lakes в Министерството на опазването на природата.

В резултат на това министерството и местни организации работят заедно за въвеждане на мерки за биосигурност по маршрута.

Те са обособили места за почистване до езерата, в които присъства линдавия, а образователни табели приканват туристите да почистят обувките и екипировката си, преди да продължат към Синьото езеро и евентуално да вземат нови видове със себе си.

Чрез табели и видеоклипове, излъчвани в приложението за маршрута Te Araroa, посетителите се призовават да не докосват водата – било то чрез плуване, намокряне на кърпа или потапяне на GoPro за подводна снимка.

Забраната е в сила не само заради риска за биосигурността, но и от уважение към мястото: водата на Rotomairewhenua е „тапу“ (свещена) и влизането в нея е нарушение, според местните вярвания.

През лятото надзирател остава край езерото, за да обяснява на туристите рисковете за биосигурността, културното му значение и потенциалното човешко въздействие.

Засега хората спазват указанията, но проучванията показват, че все още има разлика между разбирането на риска и проактивността за предотвратяването му.

Тъй като Rotomairewhenua е част от национален парк, ограничаването на броя на посетителите би било трудно и това не е мярка, която Министерството на опазването иска да предприеме.

Вместо това посланието е хората да отидат и да се насладят на тази девствена среда, но да вземат предвид по-широкото въздействие, което оказват.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !