Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро предложи да превърне ивицата Газа от “адска дупка” в “Ривиерата на Близкия изток”, което шокира някои световни лидери.

Това обаче не е първият случай, в който Тръмп предлага луксозно строителство като инструмент за градско обновяване. Просто трябва да се погледнат неговите години в Атлантик сити.

“Доналд беше страхотен промоутър,” казва Никълъс Рибис, който е управлявал неговата казино империя.

“Никой не можеше да промотира като него — точно както промотира какво ще направи с ивицата Газа. Това е страхотна идея. Никога няма да се осъществи, но беше страхотна.”

Тръмп е заинтригуван от Атлантик сити в края на 70-те години, след като хазартът става законен, а казината в града отчитат 134 млн. долара приходи през първата си година. Той започва да звъни по телефонаq след като получава информация от близък до неговия баща архитект за наличен парцел.

Местните не винаги са приветствали плановете на Тръмп — жена, която притежавала пансион до един от обектите му, не искала да продава, заради което се стига до спор. “Отказах да я обиждам,” спомня си Алън Маркъс, консултант по комуникации, който е работил, с Тръмп в миналото.

“Той смята, че ако постъпвате така, това е начинът, по който подчертавате правото си, като очерняте някого. Той смята, че ако очерняте някого, това издига вас в очите на другите.”

Trump Plaza отваря през 1984 г. с яркочервените си светлини. Trump’s Castle отваря година по-късно, а Trump Taj Mahal влиза в експлоатация през 1990 г., като младият строителен предприемач го обявява за “осмото чудо на света.”

През цялото време той ползва един и същи наръчник, който Барбара Рес, която му помага да построи Trump Tower, е виждала в различни негови имоти. “Тръмп възвеличава всичко,” обяснява тя.

“Нещо, което той би могъл да извади от небето, да му сложи своето име и да каже, че това е най-великото нещо, построявано някога. Това прави той.”

Казината генерират много пари, но не достатъчно, за да покрият разходите по задълженията на Тръмп, което води до фалити в началото на 90-те години. Вечният търговец обаче намира още „глупави пари“ на фондовата борса.

Инвеститори изкупуват акциите на неговата публична компания, която дебютира на Нюйоркската фондова борса през 1995 г. с борсовия символ DJT. 

Публичната компания първоначално съдържала едно казино, но впоследствие Тръмп добавя и другите две, натрупвайки задължения в счетоводния ѝ баланс. Инвеститорите плащат цената, когато казино бизнесът му фалира още два пъти в началото на новото хилядолетие.

Един от уроците, които Тръмп може би е научил от Атлантик сити, е, че въодушевлението е от значение. Въпреки че финансовите резултати на казината му не се подобряваха, той летеше с хеликоптер, привличаше тълпи от почитатели, организираше боксови мачове и строеше с размах.

Това изглжда беше достатъчно за банките, след това за облигационерите, а след това и за инвеститорите, за да възприемат неговата визия. “Той знае как да формира мнение много, много добре,” обяснява Маркъс.

“Някои от на най-умните хора на Уолстрийт направиха тази грешка да инвестират и реинвестират в неговия дълг, знаейки, че той не възнамерява никога да го изплати.”

Следват големи загуби, но Тръмп е добре, благодарение отчасти на вътрешна търговия, чрез която мести пари от публичната компания в джобовете си.

Едно от истинските умения на Тръмп е да привлича чуждите пари. В началото на 80-те години, с около 400 000 долара в сметката си, той убеждава банки да му отпуснат милиони долари, които нарастват до милиарди до края на десетилетието.

“Това е комбинация от чар и сила и всевъзможни похвати,” казва Андрю Уайс, който е работил в Trump Organization от 1981 до 2017 г.

“Той някакси успява да убеди хората, дори и когато първоначално смятат, че нещо е напълно откачено или невероятно. Виждал съм го да го прави  много, много пъти.”

Сега Тръмп прави това и с Газа, намеквайки, че щатските данъкоплатци няма да плащат нищо от неговия план. “За това може да платят съседни държави с огромни богатства,” заяви Тръмп.

Саудитска Арабия отхвърли идеята незабавно, а говорител на Катар каза, че е прекалено рано да се говори за такива неща. Вероятността някоя арабска държава да похарчи достатъчно пари, за да превърне цяла Газа в Ривиера, е вероятно нула.

Кой знае обаче, може би глупавите пари ще се появят отново, като някой ще подхвърли няколко милиарда, за да угоди на Тръмп и да ги насочи към проект, който да окаже съмнително въздействие върху Газа, но да му позволи да обяви победа.

“Светът става по-голям, но той не мисли по-мащабно,” казва Маркъс. “При него нещата винаги се свеждат до това ‘Какво има за мен?’”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !