Въпреки че Съединените щати имат богата история на своя търговски подход към международните отношения, покупките им рядко са минавали без противоречия.

Когато Томас Джеферсън купува Луизиана през 1803 г., удвоявайки размера на страната, той е бил принуден да остави настрана страстта си към конституционния конструктивизъм, тъй като би бил в противоречие с подобни смели федерални действия. 

64 години по-късно, когато Уилям Сюард - тогавашният държавен секретар, купува Аляска от Русия за 7.2 милиона долара (равняващи се на 162 милиона долара днес), този ход е окачествен като „безумието на Сюард“.

Днес сделката за Аляска се разглежда като майсторски ход, а покупката на Луизиана е най-голямото постижение на един от най-великите президенти на Америка. От дистанцията на времето и двете сделки изглеждат като изключително изгодни.

Историята обаче няма да бъде толкова благосклонна към Доналд Тръмп, ако получи Гренландия от Дания по принуда, пише The Economist.

На 7 януари новоизбраният президент отказа да изключи използването на военна мощ или икономическа война в преследването на тази цел, както и на контрола върху Панамския канал. 

Америка ще загуби много приятели, ако принуди друга държава да ѝ отстъпи територия. Но провокациите на Тръмп са ненужни, защото едно споразумение за закупуване на Гренландия, сключено свободно и с добра воля, наистина може да бъде поредната "сделка на века."

Подобна договорка би увеличила сигурността на САЩ, а може би и на техните съюзници в НАТО. Автократите, от друга страна, биха били обезсърчени. 

Покупката може да бъде от полза и за жителите на острова, които трябва и със сигурност биха имали последната дума относно решението.  

Колко струва Гренландия? 

Една отправна точка към отговора на този въпрос е годишният брутен вътрешен продукт на острова. Според последното преброяване през 2021 г., той възлиза на 3 млрд. долара, или една седемхилядна от този на Америка.

Само 57 000 души живеят в Гренландия - въпреки факта, че е по-голяма от всеки американски щат. 

Голяма част от продукцията на територията е работната сила, наета от държавата, която генерира 43%, в сравнение с 15% в Америка. Над половината от сметките на правителството се плащат от Дания, която дава на територията 500 млн. долара годишно. Най-голямата частна индустрия пък е риболовът. 

Без да се взима предвид публичния сектор, като се приеме, че дългосрочният растеж на Гренландия ще продължи и че федералното правителство на САЩ ще получи 16% от БВП под формата на данъци, и като се дисконтират паричните потоци спрямо 30-годишната доходност на американските държавни облигации, се получава груба оценка на острова от 50 милиарда долара.

Това е около една двадесета от годишните разходи за отбрана на Америка. Тръмп обаче копнее за Гренландия заради нейния стратегически и икономически потенциал. Островът се намира между Америка и Русия в част от света, която става все по-плавателна с топенето на арктическия лед.

Въпреки че американската база на космическите сили Питуфик на северозападното крайбрежие на територията вече осигурява на военните сензори за предупреждение за ракети, една американска Гренландия може по-добре да наблюдава ивицата от Атлантическия океан, която дава достъп на руските подводници до източното крайбрежие на САЩ. 

Освен това ресурсното богатство на Гренландия е огромно. Тя разполага със запаси на 43 от общо 50-те минерала, считани за „критични“ от Вашингтон, включително потенциално най-големите находища на редкоземни елементи извън Китай. Те са от решаващо значение за военното оборудване и прехода към зелена енергия. 

Находищата край бреговете на Гренландия биха могли да осигурят 52 милиарда барела петрол, или около 3% от доказаните световни запаси, според оценка от 2008 г. на Геоложката служба на САЩ.

Ресурсите на Гренландия са останали относително неизползвани поради трудността да се работи в суровите и отдалечени райони на територията. Четири пети от острова са покрити с лед. Няма дори пътища, които да свързват населените места.

А правителството забрани проучването на нефт през 2021 г. Но със затоплянето на климата минералите стават едновременно по-достъпни и по-ценни. Местните компании извършват сондажи на около 170 обекта спрямо едва 12 преди десетилетие.  

Може ли Гренландия да бъде купена? 

През 2009 г. Дания почти предостави на Гренландия правото да обяви независимост, ако нейният народ реши това на референдум. Националистическото правителство на острова много би искало да упражни това свое право. 

В същото време, Дания предостави контрол на гренландците върху собствените им природни ресурси (въпреки че с нарастването на вътрешните приходи, държавната субсидия, изплащана от Дания на острова, намалява). 

Следователно, при една потенциална сделка, продавачът не би трябвало да е Дания, а самите островитяни. Ако САЩ предложат цена от 50 милиарда долара (каквато сочат грубите изчисления), сумата ще възлезе на близо 1 милион долара на жител.

Като се има предвид богатството и значението на територията, Америка вероятно би могла да направи всеки гренландец мултимилионер и пак да извлече огромна полза от покупката.

Романтиците и националистите несъмнено биха нарекли подобно споразумение мръсно и грубо. В крайна сметка, 380-те хиляди граждани на Исландия, например, се справят достатъчно добре. 

Гренландия може да бъде домакин на повече американски военни бази, като същевременно експлоатира природните си ресурси според собствените си условия. Защо ѝ трябва да изоставя самоличността си и да се подлага на политическия контрол на Вашингтон?

Но природните ресурси крият и рискове. Единият е корупцията, която пречи на облагите да бъдат справедливо разпределени. Не е ясно дали 57 000 души могат да управляват ефективно подобни огромни парични потоци. Добивът на минерали означава масов имигрантски труд.

Националната сигурност вече не е само рискът от нахлуване, но и предотвратяването на хибридна война - от саботажи до пропаганда в TikTok. Продажбата на Америка би донесла пълната мощ на американския административен апарат и системи за сигурност на територията, като същевременно гарантира равномерно разпределение на печалбите.

Зачитането на правото на Гренландия на самоопределение означава зачитане на правото на нейните граждани поне да обмислят подобно предложение, което може да бъде поставено на референдум. 

За да бъде изборът свободен обаче, Тръмп ще трябва да оттегли заплахата си за силови действия и да се опита да сложи малко "червено месо" пред полярната мечка, пише още изданието.