• По повод 75-годишнината на Фармацевтичния факултет към МУ-София и 84 години фармацевтично образование у нас, деканът проф. Георги Момеков разкрива в интервю за Дарик как се трансформира професията.
  • Обучението на бъдещите фармацевти вече включва имунология, клинична фармация и етични аспекти на изкуствения интелект, за да отговори на съвременните предизвикателства в здравеопазването.

Фармацевтичният факултет към Медицинския университет в София отбелязва 75 години от основаването си, а България чества 84 години фармацевтично образование.

По този двоен повод деканът на факултета, член-кореспондент на БАН проф. Георги Момеков, гостува в студиото на Дарик, за да говори за историята, настоящето и бъдещето на една от най-свещените професии.

Поколения отдадени професионалисти

Според проф. Момеков зад тези годишнини стоят поколения отдадени хора.

„Първите фармацевти в България са били възпитаници на европейски висши учебни заведения и тези ентусиасти са създали школи, които претърпяват бурно развитие“.

Професорът подчертава, че през десетилетията фармацията в България е вървяла ръка за ръка със силно развита фармацевтична индустрия, което е допринесло за общия успех.

Сред пионерите, оставили сериозна следа, той изброява имена като:

  • Проф. Далев и проф. Трендафилов – едни от първите преподаватели.
  • Проф. Амуртаг Бодевски – създател на иновативна школа по аналитична химия.
  • Проф. Димитрия Михайлова – световен учен в областта на фармакокинетиката, изнасяла лекции в Сорбоната.
  • Проф. Евгений Минков – един от доайените на факултета.

„Съвременната фармация е един микс от науки. Химията напоследък отстъпва място на биологията, защото голяма част от лекарствата, които излизат на пазара, са големи биологични молекули, създадени по методите на биотехнологията“, обяснява проф. Момеков.

Модернизация на обучението за бъдещите фармацевти

Тази година е паметна и с ревизията на единните държавни изисквания за обучение по фармация, хармонизирани с европейските директиви. В резултат на това стартира обучение по нови програми, които включват шест нови дисциплини.

„Студентите ще изучават имунология, което е безкрайно важно заради експанзията на новите технологии в лечението. Ще се изучава рутинно клинична фармация, както и основи на употребата на изкуствения интелект, включително етичните му аспекти“.

Деканът допълва, че се обръща специално внимание и на развитието на т.нар. „меки умения“ за комуникация, които са ключови за успешната кариера.

Ролята на фармацевта: Експерт, психолог и душеприказчик

Проф. Момеков подчертава, че ролята на фармацевта днес далеч надхвърля чисто логистичната функция от миналото. Съвременният фармацевт е експерт по лекарствознание, който трябва да изслуша пациента и да даде точен съвет.

„Фармацевтите са и психолози. Те трябва да изслушат този, който влиза в аптеката и го боли глава, и не знае какво му е. Една от характеристиките на професионалиста е да знае докъде свършват неговите компетенции и кога да насочи пациента към лекар“, споделя той от своя 12-годишен опит в аптека.

Той съветва пациентите никога да не подценяват хроничните проблеми, опитвайки се да ги потиснат с лекарства без консултация, защото това може само да маскира симптомите на по-сериозно подлежащо състояние.

Бъдещето на медицината и битката с тежките болести

Запитан за напредъка в борбата с болести като рак и диабет, проф. Момеков е оптимист, но и реалист. Той пояснява, че ракът не е една болест, а над 200 различни заболявания, всяко с различна биохимична и генетична основа. Напредъкът обаче е огромен.

„При някои от тези заболявания прогнозата се промени драстично. Вече ги превръщаме в хронични състояния“, казва той и допълва, че това е възможно благодарение на прецизната диагностика и специфичните терапии, насочени към конкретни мутации.

По отношение на диабета също има огромен напредък, включително експериментални опити със стволови клетки за заместване на увредените клетки в панкреаса, което би довело до дефинитивно излекуване.

Професорът вярва, че изкуственият интелект ще ускори процеса по откриване на нови лекарства, но предупреждава и за етичните предизвикателства, които новите технологии поставят пред медицината и обществото.