Гърция ще похарчи 25 млрд. евро за отбранително оборудване през следващите 12 години, тъй като правителството се стреми да подсили военния капацитет на страната и да даде импулс на местната индустрия.

Новият дългосрочен план е първият по рода си за страната и идва на фона на стремежа на държавите от Европа да увеличат военните си разходи предвид продължаващата агресия на Русия в Украйна и отдръпването на сигурността на САЩ на континента.

“Гърция може да е малка по размери, но геополитическата ѝ важност е голяма,” заяви пред парламента премиерът Кириакос Мицотакис.

За разлика от много държави от ЕС, приоритизирането на разходите за отбрана не е чуждо на Гърция. В исторически план това е една от страните членки на НАТО с най-големи разходи за отбрана като дял от БВП, като те надхвърляха целевото ниво от 2% на Алианса, дори и в разгара на финансовите ѝ проблеми.

Това се дължи до голяма степен на дългогодишното ѝ съперничество със съседна Турция, източник на постоянно напрежение, което принуждава и двете държави да поддържат силни способности за възпиране.

През последните 5 години Гърция е придобила 24 изтребителя Rafale и фрегати от Франция и е поръчала 40 изтребителя F-35 от САЩ.

Сега, когато Европа е фокусирана върху подпомагането на по-големите инвестиции в отбрана, в това число и чрез по-голяма фискална свобода, Гърция се стреми да очертае ясен път за идните години.

Новата 12-годишна стратегия предвижда допълнително подсилване на отбранителното оборудвана на Гърция1 като за тази цел страната ще харчи около 10% от настоящия си БВП за програми за нови покупки.

По време на продължилата десетилетие дългова криза в страната, която започна през 2010 г., тази цифра беше минимална.

“Министърът на отбраната знае, че разполага с 25 млрд. евро за продължителността на програмата,” заяви премиерът. Министърът ще трябва да очертае приоритети и да вземе решения, които са от съществена важност и необходими, допълни той.

Друга централна част от новия план е укрепване на отбранителния сектор на Гърция, който е относително подценен, въпреки че страната постоянно има високи военни разходи. Гръцката отбранителна индустрия ще участва във всички програми, които министерството на отбраната ще въведе отсега нататък, заяви Мицотакис.

Стратегията също така предвижда интегрирането на нови отбранителни технологии, за да се отчете променящият се характер на войната. Това включва повече безпилотни летателни апарати, дронове и антидронови системи, използването на AI, както и различни методи за киберсигурност, заяви премиерът.

Администрацията на Мицотакис харчи средства не само за отбранително оборудване. Преди няколко дни министърът на отбраната Николас Дендиас обяви увеличение с до 20% на месечното заплащане на служещите във въоръжените сили на страната.

Гърция има един от най-големите дялове на военнослужещи в НАТО, като той е над 1% от населението, в сравнение с 0.6% в Турция, 0.4% в САЩ и 0.2% в Германия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !