Тъй като бюджетният дефицит става все по-голям, Християндемократическият съюз (CDU) в Германия иска хората без деца да поемат по-голяма финансова тежест. Това обаче носи сериозен политически заряд и повдига фундаментални въпроси — на част от които други държави като Австрия вече са намерили отговор.

В Австрия хората, нуждаещи се от грижи, разчитат на държавата. Подават заявление за помощи за грижи, след което се определя степента на нуждата им според здравословното състояние. Ако е необходимо настаняване в дом, отделните провинции също доплащат част от разходите. Всичко това се финансира директно от държавния бюджет.

В Германия системата е различна. Там гражданите плащат ежемесечни вноски в осигуровка за дългосрочни грижи, подобно на здравното осигуряване. Но проблемите са сходни: застаряващото население и увеличаващият се брой болни хора създават огромни дупки в бюджета. Само за следващите две години ресорното министерство очаква дефицит от 22.5 млрд. евро в системата за грижи.

Разходите за грижи ще нараснат със 144% до 2080 г.

Предимство за семействата

Как да бъдат запълнени тези дефицити разделя обществото. Здравният министър Нина Варкен от CDU обмисля именно хората без деца да плащат повече. Още сега те внасят значително по-висок процент от брутната си заплата — 4.2%, докато родителите с едно дете плащат 3.6%, с две деца — 3.35%, а с три или повече — само 3.1%.

Идеята хората без деца да бъдат натоварени допълнително — обсъжда се увеличение с още 0.1 процентни пункта, както и повишаване на прага за вноски, така че да бъдат обхванати повече високодоходни групи — не се приема от всички като справедлива.

Според Аня Пил от ръководството на Германската конфедерация на профсъюзите това би било „ненужна дискриминация“ спрямо хората без деца. По думите ѝ мярката няма да реши структурните проблеми на системата, а само временно ще запълни растящите финансови дупки. Подобно мнение изразява и Асоциацията за помощ на възрастни и хора с увреждания (VDAB), според която ефектът върху финансите ще бъде „много ограничен“.

Баланс между поколенията

Изчисления на Научния институт на частното здравно осигуряване показват, че ефектът действително би бил ограничен. По-заможните граждани без деца биха плащали средно с около 30 евро повече на месец, а това би донесло на системата едва около 1 млрд. евро, но би предизвикало сериозни обществени дебати.

Поддръжниците на идеята се позовават на две решения на Федералния конституционен съд в Карлсруе, според които подобно разпределение е справедливо. Аргументът е, че родителите отглеждат бъдещите платци на осигуровки и често сами полагат грижи за своите родители, което намалява тежестта върху държавата.

Съдиите в Карлсруе обаче подчертават и друго, че броят на децата би трябвало да се отчита във всички социалноосигурителни системи, включително здравното и осигуряването при безработица. Това все още не се случва, въпреки че децата са включени безплатно в здравното осигуряване — разход, който също се покрива и от хората без деца. Освен това родителите ползват данъчни облекчения, от които бездетните не се възползват.

Истинският проблем: разходите

Дебатът за разпределението на тежестта обаче прикрива основния проблем — застаряващото общество прави системата в дългосрочен план практически нефинансируема.

Още сега германската каса за грижи не покрива всички необходими услуги и функционира по-скоро като частична застраховка. Останалата сума — често достигаща хиляди евро — трябва да бъде поета от самите осигурени или от техните близки, ако доходите им надхвърлят 100 000 евро годишно.

Това е политически изключително чувствителна тема, защото често води до бедност сред възрастните хора. Нерядко спестяванията се изчерпват напълно или се налага продажба на имоти.

Именно това е причината Австрия да премахне подобен модел. До 2018 г. държавата можеше да посяга към спестяванията на гражданите чрез т.нар. регрес за грижи. Днес това вече не е възможно — с изключение на хората, ползващи 24-часови домашни грижи.

Факти за системата за грижи

  • Германската осигуровка за дългосрочни грижи е въведена през 90-те години.
  • Хората плащат част от заплатата си, за да бъдат финансово защитени при старост или заболяване.
  • През 2025 г. 5.7 млн. души са получавали помощи по системата — с около 1.5 млн. повече спрямо 2019 г.
  • Този ръст поставя системата под все по-силен натиск в дългосрочен план.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !