Германски стартъп в сферата на криониката предлага възможност за втори живот на цената на спортен автомобил. Достижима ли е обаче криогениката или все още е празно обещание?

Линейката, паркирана в центранлата част на Берлин, е малка, почти като играчка. С дебела оранжева ивица отстрани и плетеница от жици, извиващи се от тавана. 

Това е една от трите модернизирани и използвани линейки от Tomorrow.Bio - първата лаборатория за крионика в Европа, чиято мисия е да замразява пациенти след смъртта им и някой ден да ги върне към живота, като всичко това е на цена от 200 000 долара.

На перфузионната помпа е Емил Кендзиора, съосновател на Tomorrow.Bio и бивш изследовател в сферата на рака, който сменя кариерата си, след като решава, че прогресът в лечението на болестта е "твърде бавен".

Първата лаборатория за крионика в света отваря в Мичиган преди почти половин век – което предизвика трайно разделение сред тези, които смятат, че това е бъдещето на човечеството, и онези, които не вярват в технологията. Кандзиора обаче казва, че интересът се покачва. 

За момента германският стартъп е замразил (или криоконсервирал) "трима или четирима" души и пет домашни любимци, като има още близо 700 записани за същата процедура. През 2025 г. компанията ще разшири дейността си в САЩ.

Никой не е бил успешно съживен след криоконсервация и дори и това да стане, потенциалният резултат може да бъде връщане към живота с тежко мозъчно увреждане.

Това, че понастоящем няма доказателства, че организми с толкова сложна мозъчна структура, колкото при хората, могат да бъдат успешно съживявани, разобличава концепцията като "абсурдна", казва Клайв Коен, преподавател по неврология в King's College London.

Той също така смята, че изявленията, че нанотехнологиите или конектомиката (картографирането на невроните в мозъка) ще преодолеят настоящата пропаст между теоретичната биология и реалността, са свръхобещания.

Подобни критики не притъпяват амбициите на Tomorrow.Bio. След като пациент се записва за услугите на компанията и лекар потвърди, че живее последните дни от живота си, компанията изпраща линейка.

Когато пациентът бъде обявен за мъртъв, той или тя бива преместен в линейката Tomorrow.Bio, където започва процедурата по крионика. Стартъп компанията е мотивирана от случаите на пациенти, чийто сърца са спирали при нулеви температури и след това са заработвали отново.

Един такъв пример е Ана Багенхолм, която през 1999 г. прекарва два часа в клинична смърт по време на ски почивка в Норвегия, но след това е върната към живота.

По време на процедурата телата се охлаждат до температура под нулата и се захранват с криозащитна течност. Кендзиора, чиято компания работи както в практическите, така и в изследователските области на криониката, обяснява:

"След като температурата падне под нулата, не трябва да замразявате тялото, а да го криоконсервирате. В противен случай ще се образуват кристали навсякъде и тъканта ще бъде унищожена. За да противодействате на това, заменяте цялата вода и всичко, което може да замръзне в тялото, с криозащитен агент. След като направите това, охлаждате по конкретна схема. Много бързо до около -125 градуса, а след това много бавно от -125 до -196 градуса."

След достигането на по-ниската температура, пациентът се транспортира до хранилище в Швейцария, където, според Кендзиора, "изчаква".

"Планът е, че на някакъв етап в бъдещето медицинските технологии ще са напреднали достатъчно, така че ракът или каквото и друго нещо, причинило смъртта на пациента, на първо място е лечимо, а самата процедура по криоконсервация може да бъде обърната." 

Никой не може да каже дали това ще се случи след 50, 100 или 1 000 години. "В крайна сметка, това няма значение," казва той. "Стига да поддържате температурата, можете да поддържате това състояние за на практика неопределен период от време."

За онези извън света на криониката тази идея може да изглежда нещо средно между заблуда и дистопия. На Кендзиора "не му е известна причина това по принцип да е невъзможно", но броят на хората, които досега са били успешно съживени след криоконсервация, е нула.

Липсват и сравнителни изследвания върху животни, които да показват потенциала на технологията. Вече е възможно да се съхрани мозък на мишка чрез вливането на балсамираща течност, което дава надежда, че някой ден човешкият мозък може също да бъде запазван непокътнат за потенциално бъдещо съживяване. Този процес обаче се случва, докато сърцето на животното все още бие, като по този начин го убива.

Кендзиора казва, че съпротивата се дължи основно това колко странна е идеята някой да бъде върнат от отвъдното, но на повечето медицински процедури се гледа със съмнение, преди да станат масови.

"Вземането на едно сърце и поставянето му в друг човек отначало е звучало много странно," казва той за трансплантацията на органи, "но сега се прави всеки ден." Той смята, че криониката може просто да бъде още едно нещо, което да бъде добавено към този списък.

Криониката е част от процъфтяващата сфера на удължаването на живота, в която днес доминират предимно разговорите за дълголетие, които обещават повече години в добро здраве.

И докато по темата изобилства от безкрайни тинктури и добавки, подкасти и книги, практическите проучвания, отвъд редовното спортуване и здравословното хранене, остават оскъдни.

Коен не е особен оптимист по отношение на криониката. След като сърцето ни спре да бие, нашите клетки започват да се разлагат, което води до огромни поражения.

Когато след това едно тяло се затопли, след като е било в криоконсервирано състояние, "цялото това разлагане, което е било в ход, веднага след смъртта ще започне отново".

Според него е по-добре да бъдат насочени усилия към криогениката – "дългосрочното криоконсервиране на материали, като тъкани и органи, при много ниски температури, които да могат да бъдат използвани на по-късен етап".

Има етични опасения и относно охлаждането на мозъци и тела (услуга, която Tomorrow.Bio също предлага).

Телата на германски клиенти на компанията се съхраняват от фондация с нестопанска цел в Швейцария, което, според Кендзиора, ще гарантира тяхната защита, но е трудно човек да си представи как би могло да проработи всичко това на практика след векове, когато наследник изведнъж открие, че отговаря за отдавна замразеното тяло на свой предшественик.

Tomorrow.Bio се надява, че разширяването на дейността на компанията в САЩ ще привлече хора, които са също толкова заинтригувани относно това как би могло да изглежда бъдещето.

Според Института по крионика в САЩ, който е създаден през 1976 г., вече има 2 000 записали се, като в последните години са наблюдава по-засилен интерес.

Някои доклади предполагат, че пандемията от коронавирус е накарала хората да осъзнаят по-добре смъртта. По тази причина Tomorrow.Bio си поставя амбициозни цели – да може да съхранява невронната структура на паметта, идентичността и личността в рамките на година и обратимото съхраняване от минусови температури до 2028 г.

"Не мога да кажа колко голяма е вероятността нещата да вървят по план", казва Кендзиора. "Доста уверен съм обаче, че, ако не друго, вероятността е по-висока отколкото след кремация."