Българското градче Копривщица оставя своята най-ярката следа в българската история с това, че там избухва "първата пушка" на Априлското въстание от 1876 г.

То е обявено от копривщенеца Тодор Каблешков, а начело на въоръжените въстанически групи застава друг местен жител - Гавраил Хлътев, познат на поколенията с прякора си Георги Бенковски. 

Каква обаче е историята на Копривщица и как китното градче, закътано в живописната долина на река Тополница в полите на Средна гора, се превръща в люлка на българското Освобождение? 

Легендите за основаването на Копривщица

Според историческите извори, Копривщица е сравнително младо селище. Разкритите в нейното землище следи от живот през Античността и Средновековието свидетелстват, че в по-ранните исторически епохи местността служела основно за преминаване и временно обитаване.

В околностите на града са запазени следи от римски път, както и зидовете на антична тракийска резиденция. 

За историята на Копривщица като населено място се говори едва след падането на България под османска власт. Според изследваните османски документи, селището възниква в полите на Средна гора към края на 15-и и началото на 16-и век.

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Поради благоприятните природни условия в района се заселило българско семейство със своите стада (т. нар. „жупа“). Жупа е славянска дума и означава „челяд“ (деца), а също и земята, която владеят няколко роднински семейства. 

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък.

Малко след пристигането си тя заминала за Одрин, където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан (женска поляна) - название, което след това често се използвало от турците.

Съществува и трето предание, според което градът е основан от бежанци, които са потомци на големи български търговски родове още отпреди падането под османска власт. 

Как Копривщица се превръща в един от най-богатите български градове в Османската империя? 

Съществуват турски документи, според които през 16-и век Копривщица е част от именията на Михримах султан – турска принцеса, дъщеря на султан Сюлейман Великолепни.

Принцесата владее Копривщица с околностите ù като частно пожизнено имение, наречено мюлк, което по-късно превръща във вакъф – владение, предназначено за издръжката на религиозно, просветно или благотворително заведение. 

Някои историци смятат, че именно поради този свой статут Копривщица придобива известните от преданията облекчения и свободи, отличаващи жителите ù от останалата подвластна на султана рая.

В онези мрачни времена копривщенци имат правото на местно самоуправление, разрешено им е да носят оръжие, облекчени са в данъчно отношение и могат свободно да се занимават със скотовъдство. 

Някои от тях търгуват с овце в Цариград и други големи градове на империята. С течение на времето градчето се развива като един от процъфтяващите стопански и занаятчийски центрове.

От средите на копривщенските овчари и кехаи се издигат заможни граждани – джелепи (търговци на добитък) и бегликчии (събирачи на данъка беглик, който представлява десятък от дребния добитък), които взимат все по-активно участие в икономическото и културното развитие на селището.

На основата на главния поминък на местните жители – скотовъдството, в Копривщица се развиват и различни занаяти.

Като един от най-доходоносните към средата на ХІХ в. изпъква абаджийството – производството на дебел вълнен плат, наричан аба, и изработването на облекла от тази материя. 

Копривщенските абаджии са и търговци гурбетчии. Те прекарват по-голямата част от годината в дълги пътешествия из големите търговски центрове на Османската империя, Европа, Азия и Африка, за да продават произведените от тях и от жените им стоки.

Поради това абаджиите се превръщат в носители на разнообразни нововъведения в бита, в обществения и културния живот на Копривщица.

В Копривщица през 1846 г. Найден Геров основава едно от първите класни училища на територията на днешна България. В него учениците са разделени на класове, като всеки клас се обучава от един учител.

Преди това повечето училища действали на принципа на т. нар. "взаимен метод", при който по-големите и напреднали ученици обучават по-малките, а учителят преподава на големите и следи за образованието на малките. 

Копривщица и ролята ѝ в българското Възраждане 

Богатствата на града привличали разбойническите групи на кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 г. – ограбват, опожаряват и прогонват жителите му, като от първото поселище е останала единствено Павликянската къща.

На фона на бурното стопанско развитие на града през 19-и век и привилегиите, с които се ползва местното население, логично възниква въпроса защо именно там се създават едни от най-активните обществени групи, които започват да работят за освобождението на българите от османска власт? 

Отговорът се крие именно в разширяването на кръгозора и на контактите на местните търговци с развитите европейски държави.

Някои от тях смятат, че силно корумпираната и остаряла административна система на империята представлява пречка за развитието на българите и те биха могли да се борят за създаването на собствена национална държава, по примера на съседните Сърбия, Гърция и Румъния. 

Апогеят на това революционно движение е Априлското въстание от 1876 г., което е потушено жестоко от турските власти, но отзвукът от зверствата в Европа е повод за провеждане на Цариградската конференция, по време на която е признато правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани от борбата за църковна независимост през 60-те и 70-те години на 19-и век. 

Днес Копривщица е един от стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В града можете да посетите къщите-музеи на видни български възрожденци и общественици от по-ново време, като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Любен и Петко Каравелови, Димчо Дебелянов, Лютовата къща, Ослековата къща и др. 

През 1952 г. Копривщица е обявена за град-музей, който получава статут на архитектурен и исторически резерват.

Околностите на Копривщица предлагат и много природни забележителности, като върховете Голям Богдан, Свети Илия, Барикади и Сополивите камъни.

За последните се носи легенда, че именно там семействата изпращали своите бащи и синове на гурбет. Заради многото ридания скалите са наречени с това описателно наименование.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !