Това е едно от най-силните земетресения, регистрирани някога, но не доведе до катастрофалното цунами, от което мнозина се страхуваха.

Когато трусът с магнитуд 8.8 удари източната част на Русия в 11:25 местно време в сряда, той предизвика безпокойство сред крайбрежното население в Тихия океан.

Милиони хора бяха евакуирани, докато спомените се връщаха към опустошителното цунами в Индийския океан и Япония през 2011 г. - и двете предизвикани от сходни по големина земетресения.

Но причиненото цунами от последното земетресение е много по-леко, въпреки че причини известни щети. Защо? 

Какво причинява мегаземетресение?

Полуостров Камчатка е отдалечен, но се намира в Тихоокеанския огнен пръстен – наречен така заради големия брой земетресения и вулканични изригвания, които се случват в района.

Горните слоеве на Земята са разделени на секции - тектонични плочи - които се движат една спрямо друга. Тихоокеанският огнен пръстен е дъга от тези плочи, простираща се около Тихия океан.

Осемдесет процента от земетресенията в света се случват по протежение на пръстена, според Британската геоложка служба.

Точно до брега на полуострова, Тихоокеанската плоча се движи на северозапад с около 8 см годишно - около два пъти по-бързо от растежа на ноктите ви, но бързо по тектонични стандарти. Там тя влиза в контакт с друга, по-малка плоча - наречена Охотска микроплоча.

Тихоокеанската плоча е океанска, което означава, че има плътни скали и иска да потъне под по-малко плътната микроплоча. Докато Тихоокеанската плоча потъва към центъра на Земята, тя се нагрява и започва да се топи, като ефективно изчезва.

Но този процес не винаги е гладък. Често плочите могат да се заклещят, докато се движат една покрай друга. Това триене може да се натрупва в продължение на хиляди години, но след това внезапно да се освободи само за няколко минути. Това е известно като мегаземетресение.

„Когато мислим за земетресения, си представяме епицентъра като малка точка на картата. При толкова големи трусове обаче разломът ще се е разкъсал на стотици километри“, обяснява д-р Стивън Хикс, преподавател по екологична сеизмология в Университетския колеж в Лондон.

„Именно това огромно количество приплъзване и площ на разлома генерират толкова висок магнитуд на земетресението.“

Най-големите земетресения, регистрирани в историята, включително трите в Чили, Аляска и Суматра, са били мегаземетресения.

А полуостров Камчатка е предразположен към силни трусове. Всъщност, друго земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер е ударило на по-малко от 30 км от днешното земетресение през 1952 г., съобщава Геоложката служба на САЩ.

Защо не беше толкова лошо, колкото предишните цунамита?

Това внезапно движение може да измести водата над плочите, която след това да стигне до бреговата линия като цунами. В дълбокия океан цунамитата могат да се движат с повече от 800 км/ч - приблизително толкова бързо, колкото пътнически самолет.

Тук разстоянието между вълните е много голямо и те не са много високи – рядко повече от един метър. Но когато цунамито навлезе в плитки води близо до сушата, то се забавя, често до около 32-50 км/ч.

Разстоянието между вълните се скъсява и те растат на височина, което може ефективно да създаде водна стена близо до брега. Но по никакъв начин не е гарантирано, че много силно земетресение ще доведе до особено високо цунами, достигащо далеч във вътрешността на земята.

Последното земетресение донесе цунами вълни от 4 м в части от Източна Русия, според властите там. Но те не се доближават до вълните с височина десетки метри от труса в Индийския океан и Япония през 2011 г.

„Височината на вълната цунами се влияе и от локалните форми на морското дъно близо до брега, и от формата на сушата, която тя достига“, казва проф. Лиза Макнийл, професор по тектоника в университета в Саутхемптън.

„Тези фактори, заедно с това колко населено е крайбрежието, влияят върху това колко сериозно е въздействието“.

Първоначалните доклади на Американската геологическа служба казват, че земетресението е било с епицентър на доста тясна дълбочина - около 20.7 км под земната повърхност.

Това може да доведе до по-голямо изместване на морското дъно и следователно до по-голяма вълна цунами, но е трудно да се каже със сигурност толкова скоро след събитието.

„Една от възможностите е, че моделите за цунами може би са взели консервативна оценка за дълбочината на земетресението“, казва д-р Хикс пред BBC News.

„Потенциално бихте могли да изместите това земетресение с още 20 километра по-дълбоко и това, всъщност, би намалило значително амплитудата на вълните цунами.“

Pixabay
Pixabay

По-добри системи за ранно предупреждение

Друг важен елемент е разработването на системи за ранно предупреждение.

Поради високата честота на земетресения в Тихоокеанския регион, много страни имат центрове за цунами. Те изпращат предупреждения чрез публични съобщения за евакуация на населението.

Нямаше такава система, когато се случи цунамито през 2004 г. - оставяйки много хора без време за евакуация. Тогава повече от 230 000 души загинаха в 14 страни в Индийския океан.

Системите за ранно предупреждение са важни поради ограничената способност на учените да предскажат кога ще се случи земетресение.

Американската геоложка служба регистрира труд с магнитуд 7.4 в същия регион десет дни по-рано.

Това може да е било предварителен трус - ранно освобождаване на енергия - но не е показател за точното време на бъдещо земетресение, обясни проф. Макнийл.

„Въпреки че можем да използваме информация за това колко бързо се движат плочите, GPS за измерване на текущите движения и данни кога са се случили предишни земетресения, това ни служи само за прогнозиране на вероятността от земетресение“.

Геофизичната служба на Руската академия на науките (ГС РАН) ще продължи да наблюдава региона, тъй като очаква вторичните трусове да продължат през следващия месец.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !