Харвардският университет отказа да се подчини на исканията на президента Доналд Тръмп, заявявайки категорично, че академичната свобода няма цена – дори когато става въпрос за 2.2 млрд. долара федерално финансиране. 

Престижният университет не се подаде на натиска на Тръмп за реформиране на политиката, включително на тези за приобщаване, равенство и многообразие, пише BBC.

„Никое правителство – независимо коя партия е на власт – не трябва да диктува какво да преподават частните университети“, заяви президентът на Харвард Алън Гарбър в официално писмо, публикувано на уебсайта на университета.

Това беше директен отговор на списъка с искания на Белия дом, който включваше указания за управление, наемане на служители и съдържание на учебните програми.

Малко след отказа на университета, администрацията на Тръмп замрази федералните средства за институцията. Това действие предизвика вълна от реакции в академичните среди и извън тях.

Студенти и възпитаници застанаха зад решението на Харвард, а бившият президент Барак Обама – сам възпитаник на университета – нарече хода на Тръмп „хамалски“ и определи Харвард като „пример за други висши учебни заведения“.

Сблъсъкът между администрацията и висшето образование обаче не се ограничава само до Харвард.

Правителствената работна група по антисемитизма е започнала разследвания в над 60 университета, свързани с пропалестински протести от миналата година, които, според властите, са довели до тормоз над еврейски студенти.

Колумбийският университет вече направи отстъпки след заплахи за намалено финансиране – и загуби 400 млн. долара.

И Харвард предприе действия – уволни ръководители на своя Център за близкоизточни изследвания, замрази Инициативата за религия, конфликти и мир, и уреди съдебни искове от еврейски студенти, без да признава вина.

Но въпреки тези стъпки, в петък университетът обяви, че няма да прекрачи определена граница – няма да се съгласи с всички искания на Белия дом, независимо от финансовите последствия.