• Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) предложените от управляващите законодателни мерки за овладяване на цените се разминават сериозно с „немския модел“.
  • Експертите предупреждават, че промените създават риск от ограничаване на промоциите, по-високи цени за потребителите и административно диктуване на цените от страна на държавата.

Представените от управляващите законодателни мерки за „овладяване на цените“, рекламирани като реплика на „немския модел“, всъщност се отклоняват значително от него и създават сериозни рискове за пазара.

Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Регулирана “справедливост” и диктуване на цени – далеч отвъд “немския модел”.

Въпреки че законопроектът не е насочен към конкретен сектор, фокусът на правителството върху търговските вериги е очевиден. Промените засягат основно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), по-специално понятия като съвместно господстващо положение, прекомерно високи цени и нелоялни търговски практики, посочват още от ИПИ.

Регулиране на търговските отношения

Според анализа на института германският подход не включва толкова обширен и детайлен списък със забрани, нито налага общ контрол върху „справедливостта“ в отношенията между доставчици и търговци. Вместо това той разчита на икономически анализ, оценка на пазарната сила и конкретните ефекти върху конкуренцията.

Предложеният български законопроект, от друга страна, навлиза в огромни детайли, като дефинира над 30 практики като „нелоялни“. Експертите дават пример с подробните текстове за промоциите и собствените марки на веригите, които на практика биха могли да забранят настоящите практики на търговците да предлагат стоки на по-ниски цени.

Забраните под шапката на „нелоялни търговски практики“ ще доведат до ограничения на промоциите и на предлагането на собствените марки на веригите, което означава по-малко избор и по-високи цени. По същество това е мярка, която не помага на потребителите, а фаворизира (изкуствено) избрани родни производители.

От ИПИ подчертават, че българският режим значително надхвърля германския, като комбинира широки правни понятия с тежки санкции, достигащи до 10% от общия оборот. Тези глоби са съизмерими с тези за тежки нарушения като картели, което създава видима несъразмерност.

Магазин за храна, сирене / Pixabay

Риск от диктуване на цените

Друг проблемен момент в законопроекта е възможността Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да установява нелоялна практика само въз основа на „обосновани съмнения“. След това доказателствената тежест се прехвърля върху търговската верига. Това е отклонение от правната традиция и създава несигурност.

Основни разлики между предложения български закон и немския модел:

  • Подход: Българският проект разчита на списък с над 30 забрани, докато немският използва икономически анализ.
  • Доказване: В България се въвежда установяване на нарушение при „обосновано съмнение“, докато в Германия се изисква доказване на злоупотреба.
  • Ценообразуване: Новите текстове дават възможност на КЗК да налага „временни мерки“ за промяна на ценовата политика, което е форма на административно диктуване на цени, неприсъща за немския модел.

Законопроектът улеснява установяването на „съвместно господстващо положение“ и дава свобода на КЗК при определяне на методиката. Това, в комбинация с предвиденото предварително изпълнение под формата на „временни мерки“, може директно да доведе до „задължение за изменение на ценовата политика“.

Казано по друг начин, след като новата рамка влезе в сила, в т.ч. методиката за прекомерните цени, КЗК може да установи с лекота съвместно господстващо положение, да започне да диктува цените във веригите и да регулира в детайл взаимоотношенията с доставчиците.

Заключение на анализа

В крайна сметка от ИПИ заключават, че предложеният законопроект създава сериозен риск свободният конкурентен процес да бъде заменен с широк административен контрол върху търговските отношения и цените. Подобен подход трудно може да бъде определен като „германски модел“ и е далеч от установените принципи на европейското право.