Войната в Украйна продължава вече пета година – по-дълго от Първата световна война и от участието на Русия във Втората световна война. През тези месеци Русия, която в продължение на десетилетия се опитваше да използва енергийните ресурси като оръжие, сега е принудена да внася горива от съседни държави, пише Forbes в свой анализ.

Изданието обръща внимание на все по-ефективните украински атаки срещу енергийната инфраструктура – рафинерии, петролни хранилища и логистични съоръжения. Те ограничават доставките за руската армия, но предизвикват и вътрешна нестабилност. Икономиката също започва да отслабва, а дори с окупираните територии на Владимир Путин му става все по-трудно да оправдава убедително войната, която започна, предвид дипломатическата и икономическата изолация, санкциите, жертвите и финансовите разходи.

Русия продължава да бъде един от големите износители на енергийни ресурси в света, така че проблемите в страната биха се усетили в голяма част от света, особено в Европа, която преди беше най-големият клиент на руските компании. Москва обаче, фокусирана върху войната, пропуска енергийната трансформация, започнала още през 2022 г.

Европа вече не зависи от руския газ

Европейският съюз вече не зависи от руския газ, доставян по тръбопроводи, и все повече се насочва към втечнен природен газ (LNG). През последните години пазарът успешно промени своята ориентация след изграждането на необходимата инфраструктура.

Преди войната Германия не разполагаше с нито един терминал за втечнен природен газ, а днес функционират четири.

Основният доставчик на втечнен природен газ за ЕС са САЩ – с 63% от общия внос, следвани от Русия, въпреки ограниченията, които постепенно влизат в сила, както и от Нигерия и Катар.

Макар на пръв поглед европейските държави да зависят от доставките от САЩ, това не е напълно така. Терминалите дават възможност за достъп до газ и от други източници – Близкия изток, Африка и други производители.

С развитието на пазара през последните години, след края на военните действия и евентуалното отпадане на санкциите срещу Русия, конкуренцията за европейския пазар ще бъде сериозна.

Така руският газ ще се сблъска не само с недоверие и политическа съпротива през първите месеци след войната, но и с реална конкуренция, която преди войната в Украйна практически не съществуваше.

Тогава руският газ пристигаше основно по тръбопроводи, а Русия не допускаше по тях да се доставя газ от други снабдители.

Китай – новият голям клиент на Русия?

Друга възможност за Русия е Китай.

Според анализа на Forbes Пекин и сега има възможност да купува по-големи количества енергийни ресурси, но се въздържа. Причината е, че колкото по-малко възможности има Русия, толкова по-зависима става от Китай в политическо, икономическо и технологично отношение.

След края на войната Китай би могъл да увеличи покупките си. Това обаче би въвлякло Русия още по-дълбоко в икономическата и политическата орбита на Пекин.

И вероятно това ще бъде една от най-значимите последици от войната.

Алтернативи на руския петрол

Един от най-големите купувачи на руски петрол днес е Индия. Страната значително увеличи покупките заради ниската цена.

При нормализиране на цените и възможност да купува петрол от други доставчици при по-изгодни условия индийските рафинерии биха могли да се насочат към други сортове.

Алтернативи на руския петрол в Европа и сега има достатъчно. Една от най-близките до България например е Казахстан, чийто петрол има много сходен състав с руския сорт „Урал“ и дори не е имал собствено наименование преди войната.

По време на войната Гвиана се появи на пазара със собствен петрол, а Венецуела – страната с най-големите доказани петролни резерви в света – отново се завръща на пазара.

Кои компании ще се върнат в Русия?

Има много кандидати, които след края на войната биха могли да се върнат на руския пазар, ако това бъде възможно от гледна точка на санкциите.

В енергийния сектор това най-вероятно ще бъдат компании, които са оставили отношенията си с Русия нерешени. Много западни компании отписаха милиарди долари активи, от които бяха принудени да се откажат.

Сред тях е BP, на която руската държава не позволи да продаде своя дял от 19.75% в „Роснефт“.

Тук е и TotalEnergies, която притежава дялове в „Новатек“ и „Арктик LNG-2“, както и други интереси, свързани с производството на газ в Русия.

Shell се отказа от своя дял от 27.5% в проекта „Сахалин-2“, докато според Forbes американската ExxonMobil още сега води разговори за повторно придобиване на дела си в проекта „Сахалин-1“.

Вероятно няма да останат назад и компаниите, занимаващи се с оборудване за добив на петрол.

Според официални данни на руското Министерство на енергетиката руските петролни находища започват да се изчерпват и са необходими нови сондажи. Руските компании обаче не могат да ги извършват самостоятелно заради санкциите.

Русия вече няма да бъде същата енергийна сила

Кога точно ще приключи войната в Украйна, Русия ще излезе от нея нестабилна, икономически по-слаба и зависима от Китай.

Страната унищожи репутацията си на надежден доставчик на енергия. Това вече не е просто въпрос на имидж, а структурен проблем, защото глобалната енергийна карта вече е преначертана и не изглежда така, както през 2021 г.

През петте години на война бяха създадени и укрепени нови енергийни маршрути и търговски връзки.

А от политическа гледна точка никой няма да се стреми отново да превърне Русия в енергийна суперсила.

По-вероятно е да започне борба кой ще заеме мястото, което Русия оставя след себе си, заключава Forbes.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !